Оригиналната трилогията на Хари Харисън се оказа не само много приятна приключенска поредица в космоса, но и истинска епопея на рационалното мислене, осмиващо суеверното начало и неговото тесногръдие.
Свят на смъртта I
Джейсън динАлт е авантюрист, който мами с хитрост и умения казината из вселената. Един ден получава необичайна поръчка, която го довежда на Пиръс - изключително опасна планета, чиято сурова среда е накарала еволюцията да създаде смъртоносни за човека отровни растения и чудовищни животни. Като споменах еволюция, първата част на "Свят на смъртта" прекрасно илюстрира идеите на автора - да пресъздаде силата и законите на природата, кактo и нейното развитие в различна среда. Хората заселели тази планета се борят за живота си в много тежки условия, а естественият подбор и борбата за оцеляване са ги направил мощни, мускулести, невероятно бързи и ловки бойци. Джейсън динАлт спечелва огромна сума, с която пирейци купуват оръжия и се опитват да оцелеят на тази планета. Но на планетата живеят и други хора, които без оръжия и сила са успели да се интегрират в този свят и заживяват в хармония с природата. Започва война...
Това е другата страна на романа. Елементарният милитаризъм, безсмислените убийства, когато хората могат да разрешават проблемите с главите си, а не с първобитни методи:
Това са духовете на всички онези негодници, които са дрънкали оръжие и са възхвалявали благородната война. Те дори разпознават и неизменния лозунг: „Ние сме на страната на светлината, а врагът е създание на мрака.“ И, по дяволите, няма значение, че и противниковата страна твърди същото. Ти продължаваш да си служиш със същите онези думи, с които са се убивали хора още в зората на човешкото съществуване.
Най-добрата част от поредицата. В нея Харисън изправя рационално мислещия Джейсън динАлт срещу религиозния и суеверен Мика Самон, като и двамата попадат на една планета с изостанало в развитието си племенно общество. Тази част е далеч по-забавна, с много леки хумористични нотки, в която Харисън осмива и показва целия "блясък" на суеверната глупост и религиозно лицемерие. Неумението на Мика да се впише в това различно общество само подчертава безсмислието и безполезността на философски и религиозни приказки за морал и етичност.
Втората книга от поредицата освен страхотно сървайвъл приключение е и истинска ода, истинска възхвала за превъзходството на науката и логическото мислене, които процъфтяват в лицето на "изобретателя" Джейсън, попаднал на планета, където все още хората вярват в магии, докато другите ги дирижират с научните постижения. И в която трябва да оцелее, отново използвайки интелекта си. Долните цитати сами говорят за себе си:
"Истинският закон за гравитацията е формулата F = (gM1.M2)/D^2 и тя служи да се изчисли гравитационната сила между две тела, където и да се намират те. Това е начинът да се изразяват фундаментални и неизменяеми принципи, които важат при всякакви обстоятелства. Ако ще има истински закони на етиката, те трябва да притежават същата универсалност. Да могат да се прилагат и на Касилия, и на Пиръс, и на всяка друга планета, във всяко съществуващо общество. Онова, което тъй високопарно зовете — с главни букви и екот на фанфари — Закони на Етиката, не са никакви закони, а просто племенни порядки, аборигенски наблюдения, стъкмени от неколцина пастири в пустинята, колкото да въведат ред в къщата или палатката си. Тези правила не могат да имат универсално приложение, дори ти го разбираш. Помисли си за различните планети, на които си бил, и за всички чудати и прекрасни начини, чрез които хората осъществяват своето общуване. Би ли могъл да си представиш десет правила на поведението, които да са в сила за всички тези общества? Невъзможна задача. Но се обзалагам, че си имаш десет правила, на които искаш аз да се подчинявам."..........
"— Той е великолепен! — отвърна Мика с блеснали очи. — Във всеки ред се чувства Красотата и човек се натъква на Истини, забравени в суетнята на съвременния живот. При него се постига примирението между Мистичното и Конкретното, доказва се, че двете са взаимно свързани. Чрез символи той обяснява всичко по пътя на чистата логика.— Той съвършено нищо не доказва — натъртено произнесе Джейсън. — Само изобретява игри на думи. Взема една дума, прикача й абстрактна и нереална стойност, след което се залавя да доказва тази стойност, отнасяйки я към други думи със същия фалшив произход. Неговите факти не са факти, а безсмислени звуци. Това е ключовият пункт, по който моята и твоята вселена се различават. Ти живееш в свят от кухи, лишени от значение факти, които не съществуват реално. Моят свят съдържа факти, които могат да бъдат претегляни, проверявани, свързвани по логически път с други факти. Моите факти са непоклатими и неоспорими. Те съществуват."
Свят на смъртта III
Третата част я прочетох малко по-мудно, вероятно защото се наситих от приключенията на Джейсън динАлт, а и Хари Харисън като че се е изчерпал с предните две книги.
"Свят на смъртта III" е кръстоска между I и II, действието се развива на планетата Фесилити, където напреднала технически армия на пирийците ще се сблъска срещу безмилостни диваци. Свирепият воин Тремукин напомня лекo на хунския вожд Атила. Тук се появява и вярата на Харисън, че цивилизованият живот е много по-привлекателен и много по-устойчив от варварския. Затова Джейсън насочва Тремукин да завладее уседналите градове, да усети вкусът на цивилизацията и в крайна сметка да бъде асимилиран и победен от нея. Не със сила, а с предимствата, които предоставя тя.
------------
С тази трилогия (казвам трилогия, защото останалите части, въпреки присъствието на името на автора, не са писани от него), Хари Харисън определено се превръща в един от любимите ми фантасти. И като се има предвид, че книгите излизат през 60-те години (първата през 1960 г.) - това само показва, колко напредничаво мислене е имал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар