Дъглас Адамс

 Днес рожден ден има Дъглас Адамс - авторът на "Пътеводител на галактическия стопаджия". Човекът, който издигна хумора и сатирата до нови висини и промени мисленето на милиони хора. Сред най-ярките му последователи е и Ричард Докинс, който посвещава  "Делюзията Бог" именно на  него. Редица култови писатели сочат Адамс като любим автор и източник на вдъхновение - като почнем от Нийл Геймън и Тери Пратчет, и стигнем до... Стефани Майър (колкото и странно да звучи).

Любим абзац от "Пътеводителят.." : 

"Известно е, че поезията на вогоните е на трето място сред най-бездарните в цялата Вселена. На второ място е тази на азготите от Крия. Веднъж, по време на рецитал, техният главен поет Грухтос Бомбастични изпълни стихотворението си „Ода в чест на зелената гнойна пъпчица, която открих под мишницата си една лятна утрин“, в резултат на което четирима души от публиката починали от вътрешни кръвоизливи, а председателят на Средногалактическия художествен Ноблингов комитет едва е оцелял, като сам си прегризал единия крак. Говори се, че Грухтос останал „разочарован“ от приема на стихотворението си и тъкмо се канел да започне да чете дванадесет-томната си епопея, озаглавена „Любимите ми гаргари в банята“, когато собственото му дебело черво при отчаян опит да спаси живота на хората и цивилизацията, скокнало право нагоре, минало през гърлото му и заседнало в мозъка му".

- Ако съществува нещо по-важно от моето его, искам веднага да се залови и разстреля!
- Корабите висяха в небето така, както тухлите не могат.

....

Дано все повече хора да гледат на нещата така, както Адамс  :)
.

 

Как се раждат добрите идеи - Стивън Джонсън

Ако проследим нашия генетичен код и се върнем достатъчно назад във времето (3.5 млрд години), ние може да открием и първоизточника на този код - прост клетъчен организъм. Тази клетка е имала възможността да копира генетичния код и да се  размножава. Понякога копията били с малки грешки, което позволило на клетките постепенно да се трансформират и усложняват. Някои от тях започнали да се комбинират и така започнала еволюцията, при която най-устойчивите организми оцелявали и се адаптирали към съответната среда:

По подобен начин се развиваме и на социално ниво, но вместо клетки имаме т.нар. мемета, а генетични кодове са нашите идеи, действия, умения. Появява се идея, тя се копира и предава, трансформира и развива, а по-късно идеите се комбинират помежду си и се получават нови. Най-устойчивите оцеляват. Това може да го наречем социална еволюция:

Използвайки подобни аналогии с природата, Стивън Джонсън се е опитал да проследи и опише естествената история на иновациите в неговия труд  "Как се раждат добрите идеи":

Мислите ни оформят пространствата, в които живеем, и пространствата на свой ред ни връщат услугата. Основната теза на Джонсън е, че идеите се развиват в дадени среди, и в тях съществуват някои общи модели и свойства, които се появяват отново и отново. Той ги е свел до следните седем основни групи от характеристики, като на всяка е посветил по една глава:

1. Съседно възможно 
Големите идеи не изскачат ей така от нищото, те не излизат от рамките на заобикалящата ни среда, и не са просто дело на някои даровит ум, който успява да се извиси над отломките на овехтелите стари идеи и закостенели традиции. Те са построени от тези отломки, от резервните части, които се въргалят в гаража и килера.
Представете си, че всяка идея е стая, която има врати, които водят до нови идеи. Не може да прескочим една стая, без да преминем отделни етапи. Това се нарича съседното възможно. Почваме от средата, "стаята" с която разполагаме и продължаваме напред.

2. Течни мрежи
Животът е възникнал в течна среда, тъй като тя била най-благоприятна за развитието му. В газова среда елементите са прекалено отдалечени, а в твърда среда прекалено твърди и немобилни са връзките.
Идеите не са нещо единично, те са мрежа, при това течна и мобилна, като отделните елементи се комбинират и търсят "съседното възможно".
Най-добра среда за идеи са големите населени места, където имаме най-гъста мрежа от връзки. Затова големите компании притежават отворени и мобилни офиси, където да се обменя информация. Имате идея, в града може да намерите съмишленици, в дадена среда (може и кафене, много от идеите са се зародили там) и постепенно да я развивате.

3. Бавно прозрение
За големите идеи им трябва време. Дарвин е развивал теорията си дълги години, също както създателят на www (world wide web) Тим Бърнърс Лий. Затова си водете дневник и си записвайте, водете бележки, създавайте нови връзки и някой ден може идеята ви да се реализира.

4. Серендипност
Serendipity е дума в английския, която произлиза от персийската приказка "Трите принцеси от Серендип", в която героите откриват неща, които не са тръгнали да търсят. Много често творците се задълбават и зациклят в собствената си среда. След което заминават за някъде, където искат да забравят и да починат, да се отърсят за малко... и "хоп" смяната на средата ги осенява с решението на проблема, който са търсили. Като древната легенда за Архимед и крясъка "Еврика" , докато бил във ваната. Марк Зъкърбърг си взима понякога творчески почивки за седмица-две, в които да мисли за съвсем други неща.


5. Грешка
Природата е оставила леко открехната вратата за малка "грешка" в копирането на генетична информация, вследствие на което се и получила еволюцията. Грешките и случайностите са част от прогреса. След пореден неуспешен опит Луи Дагер прибира плаките в шкаф, пълен с химикали и на следващата сутрин, за негова изненада, от изпаренията на случайно разлято шишенце живак, върху плаката се е получило изображение - дагеротипът, предшественик на модерната фотография. Откривателят на аудиона, Де Форест, дори не е знаел какво прави. Всички гении са грешели, понякога от една изхвърлена идея, случайности или грешки са се развивали големи проекти.

6.Екзаптация
Гутенберг е изработил първата печатна преса, като използвал като фундамент винтовите преси за вино и зехтин и ги комбинирал с други добре познати елементи - подвижен набор, мастило, хартия. Това представлява и екзаптацията - съставянето на продукт/идея, като се използват/комбинират знанията, идеите, методите от съвсем други сфери.  Това е и един от най-важните подходи при иновациите.

7. Платформи 
 За да разберем тази точка, ще трябва да вземем още един пример от природата: бобърът строи бент за да се защити от хищниците, но инженерното му творение има огромен ефект, и около тази "платформа"  се настанява цяло пространство за водни кончета, бръмбари, земеродни рибарчета и т.н. "Строителите" на платформите не отварят просто вратата към съседното възможно, те строят цял нов етаж в замъка. Тези платформи могат да представляват институции, корпорации, или подобен род организации, но те са необходим фундамент.
----


Като цяло това са вижданията на Стивън Джонсън. Разбира се, в книгата са засегнат нещата в много по -голяма дълбочина, сами преценете дали са ви интересни и нужни подобни съждения. На мен лично ми бе интересно, и аз благодаря на Блажев, че горещо ми я препоръча, наистина си заслужаваше.  Обезателно погледнете и неговото ревю. :)

:)

Истории от света на писателите - пилотен

Тържествено откривам нова рубрика в блога!
От време на време, като е скучно, ще правя псевдо-мини-комикси с известни автори :)
Карикатурите не са мои, от интернет са, щото не мога да рисувам :/
Ще са нещо такова:

Флаговете на страните в света - Иван Иванов

Можем да научим много неща от флаговете на страните. Не вярвате? Добре, нека се разходим из книгата на Иван Иванов тогава:

САЩ - едно от най известните знамена в света. Тринадесетте червени и бели линии обозначават тринайсете английски колонии, които са били в основата на възникването на щатите. В горният ляв ъгъл навремето е седяло британското знаме (по подобие на знамената на Австралия, Фиджи, Нова Зеландия и т.н.), но по-късно било заменено с 50 звезди на тъмно син фон - по една за всеки щат.   

---

Бразилия - зеленият цвят е за растителното богатство на страната. Жълтият ромб символизира елмазите и минералите, които са били добивани в страната. В центъра на ромба е поставена небесна сфера, на чийто екватор пише: "Ordem e progresso" (Ред и сигурност). Под екватора сияят 21 звезди, които представляват съзвездията на Южното небе, начело с Южния кръст. Всяка звезда представлява един щат (например звездата Гама от Южния Кръст е за щата Сау Паулу). А голямата звезда над екватора е за столицата Бразилия.
---

Китай - знамето е в любимия на социалистите червен цвят. Голямата звезда символизира единството на народа и единната му програма, а четирите малки са съответно за участващите в програмата работници, селяни, занаятчии и патриотичната буржоазия.

---

Монголия - двете червени ивици символизират революцията, а синята - безоблачното небе на страната. От лявата страна е със златист цвят е изобразена сложната идеограма "Сойомбо". Най-отгоре има символ за огън, чийто три езичета  характеризират миналото, настоящето и бъдещето. Огънят олицетворява просперитета и домашния уют. Следват фигурите на луната и слънцето - символи на света и вечността ( имат и песен: Ние сме монголци, чийто баща е младата луна, а майка - златното слънце.  Триъгълниците са бойни фигури, а след това се появява и символът Ин и Ян, изобразяващ двете начала на природата - огън и вода, земя и небе, мъжа и жената и т.н. Двата правоъгълника, които ограничават фигурата означават единение, твърдост и крепост. 

Бах и монголците :)) Южно-корейското знаме е още по-сложно. Там освен символа на Ин и Ян има и четири сложни триграми отстрани, които представляват цели изречения.
---

Кения - африканците са сложили един щит на масаите заедно с две копия, които символизират готовността за отстояване на националните интереси и свободата. Подобен щит има и на знамето на Свазиленд. Оръжия има и на знамената на Мозамбик, Саудитска арабия ( меч) и други страни. 

Принципно повечето африканските знамена наблягат на едни и същи цветове: жълто, което символизира богатствата и минералните  ресурси на страната, черно - което е за африканския народ и борбата му за свобода, червено - кръвта на народа, и зелено - природата и земята на страната. 

----

Папуа-Нова Гвинея - отдясно са сложили летящата златна райска птица - кумул. А отляво е съзвездието Южен кръст, което го има на повечето флагове на страните в Океания, включително и на знамената на Австралия, Нова Зеландия, Западна Самоа и т.н.
----

Русия - руснаците използват типичните пан-славянски цветове - бяло, синьо и червено. Със същите цветове са и голяма част от славянски страни: Чехия, Словения, Словакия, Хърватия,

Е, ние за да се различаваме малко, сме сложили зелено:

Бяло-зелено-червено, Бяло-зелено-червено, Бяло-зелено-червено

тралалала!

---

А СЕГА И ЗНАМЕТО НА ВЕЛИКОЛЕПНА РЕПУБЛИКА ЛАМОТИЯ:

Ламотия - опростено знаме, защото ламотци не обичат сложностите. Символизира любовта на ламотци по кръглите форми и сфери. Вие си знаете по-нататък :р

------

Имам отдавнашно влечение към тия знамена. Не само защото любимата ми занимавка докато ям в столовата ( или докато релаксирам в тоалетната) е една игра на телефона ми, в която се разпознават знамена. Просто знамената са толкова забавни :))
.

"Интересни времена" - Тери Пратчет

"Дано живееш в интересни времена" - смята се, че това е китайско проклятие, което следва поговорката "По добре да живееш като куче в спокойни времена, отколкото като човек в размирен период".

Горната поговорка ни подсказва за какво иде реч в поредното приключение на клетия Ринсуинд, който е понесен от пратчетовото въображение в далечната Ахатова империя и град Хунхун - проекции,  съответно на Китай и Пекин в света на диска. 

Пътищата пратчетови срещат Ринсуинд с Коен Варварина, 90-95 годишния герой (и той вече не помни на колко е), който е тръгнал да покорява Империята с неговата пенсионерска дружина, наречена Сребърната орда. Първото име на Коен Варварина е Чингис, което сякаш е своеобразна алюзия за монголските нахлувания в древен Китай. Пратчет ни е представил закачливо този далекоизточен свят, заедно с историята му, изпълнена с преврати, непрекъсната борба между отделните династии (в случая са пет: Фанг, Танг, Хонг, Сунг и .... Максуини!?) , като привидно е осмял тоталитарните системи на управление. Или както се споменава в романа:

 ...хаосът се намира в най-голямо изобилие там, където някой се стреми да въведе ред. И хаосът винаги надмогва реда, защото е по-добър организатор.

 Ще срещнем много географски и културни препратки - тук е великата китайска стена, за която героите се чудеха дали е построена за да предпазва империята от нашествия, или, за да пречи на жителите да не избягат от нея :)  Тук е и "Забраненият град", теракотената армия, както и китайската версия на Дилбър Сам Си Прерязвам Гърлото!

В цялата тази суматоха, против волята си, Ринсуинд отново има нещастието да попадне сред революции и размирици, накратко сред "интересни времена", където единствената цел е да оцелее. Или както той казва на бунтовниците-революционери:

 Не можете да се сражавате за кауза! Тя е измислица!

Аз съм от Анкх-Морпорк. Имали сме безчет въстания и размирици. Да ти подскажа ли резултата? Властниците са си още по местата. Винаги така става.

Знам ги хората, дето подкокоросват към жертви за общото благо! Никога не са същите проклетници, които правят жертвите! Чуете ли някого да кряска: "Напред, смели другари!", тъкмо той се е сврял зад най-големия камък и носи най-дебелия шлем" 

:) :) :)

Ще срещнем и Двуцветко, симпатичният турист от първите романи за Диска, който тук е хвърлен в затвора, заради произведението си "Какво правех през почивните дни", което се превръща в революционен труд. Двуцветко ще срещне във финална битка злия Лорд Хонг - виновник за смъртта на жена му, и човекът седящ зад всички пъклени планове.

През цялото време ще се хилим на дъртата орда на Коен Варварина, състояща се от 10 пенсионирани варварина, които спукват от бой втрещените и изненадани легиони от нинджи. При това варварите се опитват да се държат "цивилизовано". 

 Като цяло на мен ми се стори много лека и приятна за четене книжка, която бих я охарактеризирал като класическа от по-ранния период на Пратчет. Е, аз я четох две седмици, което прави по 20-30 странички на ден, но не изгарям от желание да чета напоследък :).

Още бисери:

Акулата не се замисли. Този процес е неприсъщ за акулите. Знакът "=", общо взето изчерпваше мисленето им. "Виждам" = "изяждам"

"Империята? (Не искам да ходя) Нали там мразят чужденците?"
"И ти ги мразиш. Значи ще се погаждате превъзходно."

Какво да правим с глупавите книги?

Почти винаги попадаме на глупави книги. Колко пъти ви се е случвало да дадете  20-30, понякога 50 лева, а след това книгата да се окаже пълен боклук и ви иде да пребиете автора с нея? Казвате си: "Защо не си купих нещо друго вместо нея, сега какво ще я правя" .

Ето 10 неща, които можете да направите с глупавите книги.

Първо, представете си, че на мен ми е дошла ужасяващата идея да напиша книга. След което някой издател се излъже и я пусне на пазара. И хоп, вие също правите голяма грешка, като си я купите.
Можете да ги ползвате  като:

• 1. Уред за пляскане (модерен iron maiden)

Особено подходящи са книжките с дебели корици :)

• 2. Тоалетна хартия (или гъзобръс на жаргон)

Винаги можете да закъсате с тоалетната хартия и да запознаете дупето ви с "най-любимите" ви пасажи от по-близо :р

• 3. За подпалки 

Когато ви е студено, тъпите книги горят и топлят точно толкова, колкото и вашите любими такива :)

• 4. Тапети, плакати и флаери  

Ако имате цяла колекция от тъпи книжки, но затова пък кориците им са шаренки и готини, може да си облепите и украсите стената в стаята ви (поп-арт тапети).

• 5. Подаръци

Най-лесният начин да се отървете от скапана книга е....като я подарите на друг!!! Преди това хубаво я опаковайте в лъскава и цветна хартия, за да изглежда измамно привлекателна (а и да скриете заглавието. Колкото е по-неподходяща книгата за получателя, толкоз по-добре! :р

• 6. Тъпи книги в ежедневието

Може да приложите тъпите книги и във вашето ежедневие! Можете да увиете бурканите с компотив мазето, или пък стъклени предмети в килера, можете да ползвате хартията за да си запалите цигара с канабис, да използвате книгите за нивелир на мебели, или просто да си правите моряшки шапки, самолети, с които да целите съучениците/колегите ви.

• 7.(По идея на Миленка) Ако сте сръчни

А и Ностро също ми подаде таз идея (сега видях във Фейса :р)


Стига толкова, и без това ме мързи по-дяволите :( Ако искате още съвети, пишете ми на мейла и след съответното заплащане (2 шоколада и 3 чипса) ще ви отговоря :) 

.

Най-великото шоу на Земята

Представете си, че наблюдавате представление на изключително талантлив илюзионист, показващ невероятни фокуси: вадене на зайци и цветя от цилиндри, нарязване на доброволци на две половини, ходене по вода, номера с карти, вдигане на хора във въздуха.
Може да възприемете неговото шоу по два начина - 1) наистина да повярвате, че той е магьосник, дарен с божествени или свръхестествени сили; или, 2) просто да го възприемете като талантлив изпълнител на трикове.

Това са два подхода, два различни начина на мислене. При първия, вие отдавате това умение като резултат от нещо свръхестествено или божествено, като следствие от божите чудеса. В другия случай, вие знаете, че има някаква технология, трик, който работи и се опитвате да го разгадаете.

Точно това прави и Ричард Докинс. Той ни излага на показ технологията и триковете на най-големия артист - Природата. Представя ни в детайли целия й инструментариум, чрез който тя сътворява най-голямото, живо и многолико шоу на Земята.

 Не ме разбирайте погрешно. Някои хора се чувстват по-щастливи, като просто приемат магиите за факт. Препоръчвам я на онези, които искат да се запознаят със законите  на природата.
---

Но какво предлага Ричард Докинс в "Най-голямото шоу на земята"?
Едно научно приключение, едно научно сафари. Съдържанието на книгата не се различава много от  лекциите по палеонтология, от учебниците по геология и биология, както и тези по ботаника и генетика. Авторът само ни е представил по-разширен вариант на материала и го е онагледил с повече примери и доказателства.

В главата "Радиоактивни часовници", Докинс е дал едно от най-добрите и лесни за разбиране описания за това как функционира радиоактивното датиране, които съм срещал. Бих го препоръчал и на преподаватели.
В друга глава - "Вие самата сте го направили за девет месеца", са показани опростено разбиранията ни за ДНК, ролята на ензимите, обяснения за това какво представлява самата жива клетка.

На моменти е прекалил с термини и имена, което прави книгата малко мудна в някои части, но все пак за такъв род трудове това е наложително. Но в никакъв случай "Шоуто" не е академично написана - напротив, представлява нещо като прям и честен диалог между читателя и автора. Дори при обясненията му за един експеримент (на Ленски), авторът откровено заявява, че материята не е лека и ни препоръчва да не я четем, ако сме уморени.

Това е Eomaia - общият прародител на жабата, маймуната, кучето, слона и т.н. Докинс го дава за пример на онези необразовани скептици, които оспорват еволюцията и питат защо няма "жабмуна" (преходен вид между жабата и маймуната). Така и не могат да разберат, че еволюцията е постепенно разклоняване от едни общи видове (прародители) и постепенното им обособяване към отделни такива.

----

 Интересна идея на шотландския зоолог Д'Арси Томпсън. През 1917г. той рисува дадено животно на милиметрова хартия и после я извива по точно определен от математическа перспектива  начин, за да покаже, че формата на първоначалното животно се е превърнала в друго, сродно животно (на снимката отдолу: човек, шимпанзе и бабуин).

Това е Дървото на живота, компютърно генериран от Дейвид Хилис. То представлява ДНК сравнения между отделните представители. Можете да научите повече за него ето тук.

"Теорията" на еволюцията е най-рационалното, най-логичното и най-доказаното обяснение за това как функционира животът на Земята. Това е теория с повече доказателства от която и  да била друга. Досега няма нито един фосил или каквото и да било, което доказва противното. Но затова пък има една доста влиятелна шайка хитреци като Майкъл Кремо, Джонатан Сарфати, Ерих фон Деникен, Ернст Мулдашев, Ханс Цимлер, Ерчиван,  които се възползват от безхаберието, невежеството на своята аудитория, и пробутват какви ли не брутални глупости и изфабрикувани измишльотини, с които да погъделичкат гузното креационистко его на читателите си. Както и на онези невротични и вманиачени хорица, които са склонни да вярват във всички теории на конспирацията, масони и лоши безбожни учени. 

Но аз не приемам тази книга като амулет срещу креационистка глупост. Приемете я като учебник, енциклопедия, едно представление, шоу, в което Докинс ни показва цялата красота на флората и фауната, на природата. 

Брилянтно ревю и в Книголандия  :)

.