Често обичам да извеждам литературни формули и ако го направя сега то параметрите ще ни се сторят повече от познати. Браун (за щастие не е Дан) вероятно е анализирал ситуацията на пазара и е направил компилация от най-харесваните компоненти в жанра, с цел да изгради един актуален и завършен роман. В книгата се усеща онази брутална макиавелианска атмосфера, в която Джордж Мартин ни потапя в "Игра на тронове" или пък Джо Абъркромби ни хвърля в неговите светове. Героите са подрастващи деца и по това се проявява влиянието на книги като "Игрите на глада" или по-стари класики като "Повелителят на мухите" на Уилям Голдинг. Разиграваните стратегии пък напомнят на тези в "Играта на Ендър", а пък прозвището на главния герой - "Жътваря", вероятно е препратка към "Малазианската книга на мъртвите" на Ериксън, и по-точно към "Вихърът на жътваря". Класовото разделение на червени, златни, бронзови и т.н. директно насочват към друг антиутопичен роман - "Прекрасният нов свят" на Олдъс Хъксли. Най-сериозно обаче е намигването към романите Илион/Олимп на Дан Симънс - използването на гръцката митология, на покровители и наблюдаващи от небесата "богове". Може да открием редица препратки към страшно много други класически фантастики и нашумели напоследък YA романи.
Рискът при такъв литературен микс е голям, защото резултатът може да е плачевен художествен буламач, но в "Червен изгрев" всичко е изпипано и дозирано много добре и се е получил обещаващ продукт, с възможност да се изгради поредния многомилионен франчайз. Планираната трилогия вече привлече погледите на Холивуд и първата част ще бъде режисирана от Марк Форстър, който се справи чудесно с адаптацията на друга голяма книга, "Ловецът на хвърчила" от Халед Хосейни.
Дори историята е стандартна и до болка позната - Дароу е момче, родено в най-бедната прослойка в йератрхията на Марс. Той работи в мините под нечовешки условия и жестока диктатура. Губи своята любима, но по чудо оцелява и е готов за отмъщение. Лидерът на бунтовническа група инвестира в Дароу за да го направи "златен" и да го внедри във висшето общество. Дароу трябва да премине редица тежки изпити и да израсне и оцелее в един брутален, лицемерен свят.
Пиърс Браун умее да изгражда много колоритни, интересни образи, които търпят прогресивно и регресивно развитие. Авторът умее и да поставя героите в отчайващо, почти необратимо и безнадеждно положение. Текстът е жив, наситен с много действия и обрати, държи читателя в непрестанно очакване и напрежение. Характерният романс, който обикновено присъства в подобни романи е доста непринуден, срещат се много различни и силни характери, което прави развитието на тази връзка в следващите части много любопитен. Харесаха ми и доста от вижданията на писателя, според мен той е прогресивно мислещ човек:
"Златните структурират всичко така, че да улеснят собствения си живот. Те поръчват зрелищни продукции, които да забавляват и умиротворяват масите. Раздават парични суми и подаяния на седмия ден от всеки пореден Земен месец, за да държат поколенията в зависимост. създават стоки, за да ни осигурят подобие на свобода. Ако насилието е спортът на Златните, то манипулацията е тяхната форма на изкуството. "Хм, и като се замислиш...
"Червен изгрев" е чудесен летен роман, който да вземеш със себе си през отпуската, а и в същото време е и многообещаващо начало на трилогия, която се надявам да бъде развита във възходящ ред от Пиърс Браун.Понякога дори от сбирането на много клишета се получава нещо достатъчно приятно, че да си заслужава времето, което да заделиш (особено през прохладните летни отпускарски нощи, в които усещаш горещината, извираща от напечения ти гръб... или гъз, ако сте се пекли на нудистки плаж :P )
...
Няма коментари:
Публикуване на коментар