Вероятно сте чували, че днес живеем в холоцена - геоложка епоха, която е започнала преди около 12 000 години и продължава до днес.
Голяма част от учените обаче са съгласни, че по-подходящо би било да използваме термина антропоцена, т.е. епохата на човека, заради осезаемото му влияние, което неминуемо ще се запечати в стратиграфската история на Земята. Днес ние успяваме да "прочитаме" историята на планетата благодарение на различните пластове, които са оставили своите "текстове", а след 100 000 милиона години, всичко, което смятаме за велики постижения на човечеството - скулптури, библиотеки, паметници, музеи, градове и фабрики, всичко също ще бъде сплескано в пласт утайки, не по-дебел от цигарена хартия.
Думата антропоцен е въведена от Пол Круцен, датски химик, който дели наградата за откриването на ефекта на намаляващите озона вещества. За да се аргументира, Круцен цитира следните промени с геоложки размер, причинени от хората:
- Човешката дейност е променила от около една третa до половината суша на планетата
- Повечето големи реки по света са били завирени или преместени.
- Наторяваните растения произвеждат повече азот, отколкото по естествен път се фиксира от всички екосистеми на Земята.
- Риболовът ликвидира повече от една трета от основната продукция на крайбрежните воси на океаните
- Хората са използвали повече от половината от леснодостъпната прясна вода в света.
- Хората са променили състава на атмосферата: концентрацията на въглероден диоксид във въздуха се е повишила с 40% през последните два века, а концентрацията на метан - още по-мощен парников газ - е нараснала над два пъти. Изхвърлянето на въглероден оксид в природата попада в океаните. През последните десетилетия нивото на рН се е понижил от 8.2 до 8.1, а скалата за киселинност е логаритмична. Намаляване с 0,1 означава, че океаните сега са с 30% по-киселинни, отколкото са били през 1800 г. До средата на настоящия век рН на океанската повърхност ще достигне до 8.0, а до края на века ще падне до 7.8. Колбърт описва множество симулации и експерименти, с цел да се установи колко от морските обитатели биха изчезнали при наличие на такава киселинност и резултатите са смущаващи. Така както и бързината с която кораловите рифове намаляват и изчезват, именно заради намаляването на рН във водата, а с това и загуба на цели екосистеми.
Елизабет Колбърт ни разхожда из стратиграфската история на планетата, на която вече са се случили пет грандиозни масови измирания, последният от които е в края на креда преди 65.5 милиона години, когато са изчезнали динозаврите. За последното измиране почти със сигурност знаем, че то не е дело на еволюцията, а е просто лошо стечение на обстоятелствата, което довело до насилствено изчезване на великите тиранозаври, мозазаври и птерозаври. В този глинест пласт, датиращ от 65.5 милиона години ние намираме нехарактерно огромни количества иридий, който е изключително рядък на земята, но много често срещан в метеоритите. Поради това учените започват да развиват теорията, че измирането в края на креда е в резултат на сблъсък с метеорит (болид). По-късно намираме и един белег - огромният кратер Чиксулуб до полуостров Юкатан, който се е получил след този сблъсък. Над континента се вдига огромен облак от пара и отпадъци, разширява се и с напредването си над сушата и изгаря всичко по пътя си. Сред първоначалния топлинен удар, светът преживял ударна зима, тъй като серните частици прах закривали слънчевата светлина, което е намалило температурата за години напред. Апокалиптичен спектакъл, довел до изчезването на три четвърти от видовете.
...
Всяко измиране е само по себе си и не можем да намерим някакъв общ признак или да извлечем някакво циклично правило. Всяко от предните пет масови измирания е имало съвсем различна история и съответно различни причини. За нас обаче най-важно е настоящето, като в момента се проявяват вече симптомите на масови измирания и започват да изчезват цели видове. Няма смисъл да се лъжем, причината в повечето случаи сме ние. Колбърт разказва трогателните истории на някои видове златните жаби и безкрилите гагарки, но в нея няма онази еко истерия, напротив, всичките истории са свързани с хора, които се опитват да върнат по генетичен път изчезнали видове, или с последни усилия да запазят последните екземпляри.
Дотогава може сами да си извадим изводите и да погледнем посланията, които ни оставя природата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар