Франция: Дидие ван Коелер - "Среща под знака на Х"

Понякога попадам на неизвестно заглавие, от неизвестен автор, на неизвестно издателство, събиращо прах в някоя книжарница и чакащо нечий ръце да го грабнат, и да го спасят от най-лошото за една книга - да не бъде прочетена. Такива книги те карат да се чувстваш като детектив в книгогробище, търсещ и най-малките улики, които да го насочат към "своята" книга.

Роман за 19-годишни порнозвезда и футболист може да се стори на всеки като поредната банална, и вече изтъркана история, но "Среща под знака Х" е много прецизно, забавно и интелигентно написана. Ван Коелер разглежда две огромни индустрии, тези на футбола и порното, като изважда на показ неособено лицеприятните им страни.

Талия е поредното момиче от източна Европа, което пристига в Париж, с надеждата да стане фотомодел. Остава излъгана и за да може да си плаща сметките, да оцелее в големия град, тя започва да снима адулт филми. Надеждите й да попадне в истинското кино, като всяка друга от бранша, угасват - на порнозвездите никой не гледа на сериозно. Участва в реклами, но само й се използва тялото.

Рой пък е футболист от Южна Африка, голям млад талант в страната си, при това белокож. Закупен е от европейски гранд (вероятно от ПСЖ), но само за да привлече интереса на зрителите на африканската страна и съответно - да се продадат телевизионните права за повече пари. Скоро след това Рой е натирен сред резервите и никой не му обръща внимание.

Рой и Талия се запознават на снимачната площадка. Безделникът Рой попада там абсолютно случайно, доведен от негов безработен приятел. Южноафриканецът ненадейно е накаран да замени титулярния актьор, на който Талия прилага специална техника за да го извади от строя - прекалено големия му член застрашава по-късното й участие в планирана реклама.

Между Рой и Талия прескачат искри, твърде вероятно заради това, че поделят една и съща съдба - тази на  експлоатирани тийнейджъри, останали без достойнство, а телата им служат за правене на пари. Оттук насетне се получават невероятни и нелепи случки. Предполагам е доста неловко да отидеш на романтична вечеря и половинката ти да каже, че няма да яде, защото на другия ден щяла да снима анална сцена...

Удивително е как ван Коелер засяга толкова много въпроси и теми в толкова малка книжка - като почнем от жестокостта към животните, расизма, изключителното лицемерие в "уж демократична"  страна, експлоатацията и беззащитността на младежи, излишното насилие, използването на наркотици и стимуланти, създаването на идоли и т.н. И всичко това под формата на хумористичен роман, в който се смях буквално на всяка страница, и в който главните млади герои ще се опитат да се измъкнат с чест от достойнство от дупката, в която са попаднали. А и като човек, който следи от доста години футбола като попкултурно явление, останах приятно впечатлен от дълбочината и познанията, с които борави писателят.

Накрая отварям една скоба - колко ли такива малки книжни бижута има по книжарниците? При тази смазваща англоезична литература, с която ни заливат, се надявам много издателства да погледнат и към съвременните европейски малки шедьоври/ 


.

Четящите мъртви се събуждат на 24 май!

Е, вече е 25 май... и вече са ви ухапали!

ЧЕСТИТ 24 МАЙ, КНИЖНИ ЗОМБИТА!!! :P :D
.

Никос Казандзакис - "Алексис Зорбас"

Сега разбирам защо "Алексис Зорбас" се счита от гърците за най-значимата съвременна гръцка книга. Тя сякаш описва цялата история на Гърция, която някога е била пъпът на света, културен център на вселената. Алексис Зорбас е съвременният Одисей, той е пътешественик, ценител на живота, който кръстосва моретата, в търсене на неговия дом.

Не е лесно да се опише книгата, в нея не се случват много събития. Тя донякъде представлява приятелски разговори след тежък работен между Алексис Зорбас и наратора, насред приятния гръцки бриз, идващ от критското крайбрежие, който насища с уют обикновената селска атмосфера.

В романа на Никос Казндзакис начетен млад интелектуалец разказва за решението да напусне затворения си книжен живот и да се впусне в предприемаческа авентюра, в която да усети ежедневието на работническата класа, да усети капиталистическия дух, като инвестира в едно критско находище. Запознанството му със Зорбас е своеобразна среща между  новото и старото, между прочетеното и преживяното, между философията и народната, житейска мъдрост. Зорбас е опитен ветеран, научил нещата от живота не от книгите, а от опит, представител на по-старото поколение, носител на старите ценности. Младият интелектуалец пък изследва ренесансовия разцвет на мисълта от времената на Данте, модерните идеи на Ницше, навлезлите в Европа будистки идеи. 

Разговорите преливат от една тема към друга: религии, политика, социализъм и капитализъм, същност и природа на човека, старо и ново, радост и нещастие, за силата на историите, на разказването. Когато говори за магията на жените, Алексис Зорбас се превръща в друг човек. За него старата куртизанка мадам Ортанс, не е дърта съборетина, в нея вижда "целия женски род": Индивидуалността изчезваше, лицето се заличаваше, млада или развалина, красива или грозна, всичко това се превръщаше в незначителни нюанси; зад всяка жена се възправяше, строго, свещено, изпълнено с тайнственост, лицето на Афродита. 

— Не вярваш ли ти в човека?

— Не се сърди, началство. Не, не вярвам в нищо. Ако вярвах в човека, щях да вярвам и в бога, щях да вярвам и в дявола; а това е голяма беля. Тогава нещата се объркват, началство, цяла мъка е — Човекът е скот! — извика той и удари ядосано с тоягата си по камъните. — Голям скот! Не го знаеш ти това, твоя милост, лесно ти е било всичко на теб, ама питай мен! Скот, ти казвам! Сториш ли му зло — почита те и се бои от теб. Сториш ли му добро — издира ти очите. Дръж се на положение, началство! Не си позволявай много близост с хората, не им казвай, че всички сме равни, че всички имаме еднакви права, защото веднага ще потъпчат твоето право, ще ти грабнат хляба и ще те оставят да умреш от глад. Дръж се на положение, началство, само това искам от теб!

— Но в нищо ли не вярваш? — казах аз раздразнено.

— Не, не вярвам в нищо — колко пъти ще ти казвам това? Не вярвам в нищо и в никого, освен в Зорбас. Не че Зорбас е нещо по-добро от другите — никак, ама никак! Скот е и той. Но вярвам в Зорбас, защото само той е под моя власт, само него познавам, всички останали са привидения. С неговите очи гледам, с неговите уши слушам, с неговите черва смилам храната си, Всички останали, ти казвам, са привидения. Когато умра аз, всичко умира. Целият Зорбаски свят отива на дъното!

— Брей, че егоизъм! — казах аз язвително.

— Какво да правя, началство? Така е. Боб съм ял, боб признавам. Зорбас съм, зорбашки говоря.

 Голяма книга, която няма да допадне на всеки, но всеки ще запомни Зорбас - един от най-ярките литературни герои, които съм срещал. 

Анди Уеър - "Марсианецът"

Честно не се сещам някога да съм чел хумористична "твърда" фантастика, т.е. онази фантастика, в която преобладават чисто техническите детайли. А комбинацията хумор и наука винаги ми е била присърце.

"Марсианецът" на Анди Уеър нагледно ни показва борбата за оцеляване в свирепи условия, разчитайки както на главата си, така и на гъза си. Централна фигура в романа е Марк Уотни, който остава жив по чудо в поредната марсианска мисия на НАСА, но за негово нещастие бива изоставен сам самичък, сред червената пустош на неприветливата планета. Марк Уотни не се предава, а впряга брилянтния си ум, както и задника си, който му осигурява тор и благоприятни бактерии, с които да отглежда картофи и да си набавя необходимите калории.

Хареса ми опитът за максимално точно и близко до реалността описание на събитията, без излишни технологични "вълшебства". Е, на места прекалено детайлното техническо описание може да дотегне, но целта на Уеър е била точно такава - твърда фантастика. Неговият герой Марк Уотни е човешко същество, с огромни познания, които го спасяват, но не е лишен от слабости или застрахован от грешки. Той ще предизвика взривове, ще бърка, ще експериментира, ще се бори, ще проявява изобретателност, ще се тупа в гърдите ("аз съм най-добрия ботаник на планетата...факт!) .... и ще се забавлява. Представете си лицата на шефовете на НАСА, когато установяват връзка с Марк и му заявяват, че целият свят го гледа пряко и чака неговите текстови съобщения, а той им праща следното: Глей, глей! Цици! -> (.Y.)

Друга положителна страна е липсата на ненужни сантименти, които много читатели смятат за задължителни в изграждането на "дълбоки" или "сложни" образи. В "Марсианецът" определено царува рационалността и директни взаимоотношения без фалшове. Следният абзац е много показателен:

Мда, всяка пясъчна буря води след себе си неизбежното почистване на соларните панели. Древна традиция почитана от сърцати марсианци като моя милост. Напомня ми за Чикаго - там вечно рием снега с лопати. Едно трябва да призная на татко - никога не е твърдял, че риенето на сняг изгражда характера или учи децата на труд. Той казваше друго:
- Духалките за сняг са скъпи. А ти си ми без пари.*

Превод: Милена Илиева

Уеър се опитва да изтъкне значимостта и уникалността на живота. Особено трогателен е моментът, в който Марк открива, че бактериите, които са изложени на смъртоносни условия, в крайна сметка оцеляват и те, миличките, борейки се като него за живот.

Самата история около издаването на книгата също е интересна, а от нея може да извлечем и ценни поуки, най-вече относно това как може един автор да се ориентира в днешния виртуално-мрежов свят.  След като всички големи издателства му теглят по един хубав шут, Анди Уеър решава да публикува романа си в интернет. Там придобива огромна популярност, която кара Уеър да създаде за неговите почитатели киндъл версия,  предлагайки я за скромната сума от 0.99 цента. Така историята на самата книга повтаря тази на Пепляшка, а накрая холивудския принц идва и закупува правата. Предполагам, че когато се роди филмът, книгата ще се преиздаде, а за корица ще лепнат филмовия постер, заедно с актьорите. Ако позволят на Уеър да напище нещо на задната корица, то ще е нещо такова: "Холивуд сра и на моя роман, така че по-добре си купете книгата (не че не съм богат). А и да сложат шибано диско за саундтрак? Нещастници!"

Не че "Марсианецът" е перфектна, в нея има много монотонни моменти, но категорично се нарежда сред най-добрите фантастики, които съм чел.

.

Книжни препоръки

Преди време написах подобна статия. Това е продължение.

Малко е странно как  в България повечето издатели и хора, които търгуват с книги не знаят какво е наука. Отваряш раздел "природни и точни науки" или само "наука", а там виждаш брутални глупости, нямащи нищо общо с науката, а по-скоро са подигравка с нея. Дори не осъзнават и не могат да разграничат науката от алогичните изгъзици на разни драскачи и търгаши. После хората се питат защо не сме техническа нация, а само селско пазарно преградие на Европа. Ако издателите почват да пласират повече стойностни научнопопулярни книги, които могат да запалят въображението и мисленето на на децата, на хората, любовта към науката, която може да е и безкрайно забавна, тогава нямаше да имаме истерични мами, които тъпчат малките с хомеопатични лайна, нямаше да имаме толкова много парафилософи и екстрасенси, нямаше да имаме лековерни бабички и дедовци, които биват лъгани всеки ден от мошеници. Щяхме да имаме повече инженери и иноватори, по-качествени хора (съответно по-качествени политици и търговци на високо ниво) и по-малко сива икономика и криминални елементи.  Щяхме да сме повече германци, и по-малко албанци. Затова си позволявам няколко книжни препоръки, пък дано някой реши да почне да издава подобни книги:

1. "Вселената в теб" (The Universe Inside You) - Брайън Клег
Тема: Анатомия

Книгата ни въвлича в истинско приключение, не къде да е, а в човешкото тяло: пътешествие, което започва от "мъртвата коса", продължава през клетката, очите, мозъка, сърцето, стомаха и т.н. Но всяка от главите съдържа много повече от описание на анатомичните органи - например проследяваме пътя на един фотон светлина, идваща от съзвездието Орион към нашето оче, разкривайки света на космологията и квантовата физика.

2. "Изобилие: Бъдещето е по-добро, отколкото сме очаквали" (Abundance: The Fututre is better Than You Think) - Питър Диамандис и Стивън Котлър 
Тема: Футуризъм / технологии

Тази книга направи голям фурор преди две години и напомня на две други книги "Как се раждат великите идеи" на Стивън Джонсън, както и на "Физика на Бъдещето" от Мичио Каку. Както и на една статия на моя приятел Оги Павлов. Невероятният технически напредък може само да превърне живота по-пълноценен, а света - по-добро място. Колкото и наивно да звучи, това е технократска книга, за която много ентусиазирано говорят личности като Сам Харис и Джейсън Силва. Силата и магията на технологиите - новото верую на съвременното поколение.

3. "Пътеводителят на градивните елементи в природата"  (Nature's Building Blocks: An A-Z Guide to the Elements) - Джон Емсли
Тема: Химия

Джон Емсли е подредил по азбучен ред всички познати и добре изследвани 115 елемента (от Актиний до Цирконий), като е отделил достатъчно внимание на всеки един от тях - от присъствието им в нашия бит и култура до историите на техните откриватели. Книгата е над 530 страници и със сигурност заслужава да седи във всяка една библиотека.

4. Икономитове (Economyths) - Дейвид Орел 
Тема: Икономика

Орел  показва как много от класическите и неокласическите основи на икономиката са пълни глупости, измислени от хора, които искат превърнат икономиката във вид наука, но без да разбират основните парадигми на науката. Както някои отбелязват - това е по-добрата, по-научна версия на Freakonomics.

5. "Квантовата теория не може да ви нарани!" (Quantum Theory Cannot Hurt You) -  Маркъс Чаун
Тема: Физика

След прочитането на тази книга никой няма да стане специалист, но със сигурност квантовата механика няма да е вече недостъпна мистерия за вас. Маркъс Чаун е един от най-добрите популяризатори на науката, който с прости думи обяснява твърде сложни неща, за простосмъртни като нас.

6. Проповедник на дявола (A Devil's Chaplain: Selected Writings)  - Ричард Докинс
Тема: Естествени науки / философия

Голям почитател съм на Докинс, а за мнозина това е най-важната му книга. Събрани есета, писани от Докинс, е нещо като селектирани кутийки шоколадов сладолед за сладоледомани.

7. Изобретяването на реалността: физиката като език (Inventing Reality: Physics as Language) - Брус Грегъри
Тема: Физика

Малко по-академична от типичните книги за популярна наука, писана през 1988. Тук Брус Грегъри ни показва стъпка по стъпка (книжката е без много формули и е само 230 страници) влиянието и важността на физиката и пътя, по който тя може да бъде разбрана.

8. Седемнадесет уравнения, които промениха света (Seventeen Equations that Changed the World) - Йън Стюърт
Тема: Математика

Йън Стюърт е един от най-сладкодумните математици и популяризатори, и цяло нещастие е, че не са преведени негови книги. Както самото заглавие подсказва, това е крайно любопитна книга, която показва влиянието на математиката в различни сфери.

9. Измама или лечение (Trick or Treatment) - Едзард Ернст и Саймън Сингх
Тема: Медицина

Има две големи книги, които засягат псевдонаучните рамки на т.нар. алтернативна медицина. Едната е "Псевдонауката" на Бен Голдейкър, която за щастие е издадена на български, другата  е тази на Ернст и Сингх. Всъщност Сингх и Голдейкър са големи симпатяги и заслужават повече внимание.

10. "Нещата са от значение" (Stuff Matters) - Марк Майодауник
Тема: материалознание

Имаше едно предаване, "How it is made", в което обясняваха как са направени различните стоки, материи и т.н. Проф. Марк Майодауник е написал любопитна книга в този стил.

----------

Още нещо да отбележа. Науката не е само астрофизика и теория на струните.

Майкъл Крайтън - "Пясък през пръстите"

Съвсем спокойно може да наречем Майкъл Крайтън "баща на технотрилърите", тъй като именно той постави основите и направи популярен този жанр. Крайтън умееше чудесно да вмества фактологически и технически детайли в неговите романи, които по-късно имат сериозно влияние върху работите на популярни автори като Дан Браун, Дъглас Престън и Лий Чайлд, Филип Кер, Джеймс Ролинс, Матю Райли и т.н.

"Пясък през пръстите" е един от първите романи на Крайтън и е далеч от понятието технотрилър, а по-скоро е приключенски, в стил Индиана Джоунс. Книгата излиза през далечната 1968 г., когато Египет все още се нарича Обединена арабска република - име наследено от неуспешното обединение между Сирия и Египет, съюз, траял едва 3 години (1958-1961).

Сюжетът е елементарен, дори наивен: Барнаби е учен, египтолог, който разшифрова и разчита по диагонал йероглифи от древен документ, посочващ мястото, на което е погребан неназован фараон от времената след управлението на Тутанкамон. През този период древен Египет е бил нестабилен политически, владетелите се сменяли често и историята не е изяснила докрай кои са били точно те. Барнаби се среща случайно с Пиърс, стар познат от войната в Корея, с който решават да съставят план за разкопаването и изнасянето на съкровищата от тази гробница, под носа на египетските власти.

Оттам насетне действията на Пиърс напомнят на ролята на Франк Синатра от славния шестдесетарски филм "Бандата на Оушън" (Холивуд не пропусна да направи и негов римейк, почти половин век по-късно), като оформя малък и опитен екип от мистериозни и доверени типове, които да се включат в начинанието, или по-точно в обира.

Книгата не ме изненада с нищо. Под яркото египетско слънце се оформят горещи страсти между Пиърс и секретарката на неговия финансов благодетел - перверзен английски аристократ.  Присъстват и познатите неща - питони, досадни комари, прах и пясък дори в гащите, правителствени шпиони, и очакван изненадващ обрат.

Но "крайтънщината" присъства макар и в по-малка степен - онази прилежност към детайлите и фактите, които по-късно ще изваят книги като "Ген" и "Юрски парк". А "Пясък през пръстите" (или "Easy Go") е наивна, лека история за приключения в пустинята, която е пълна с истории за фараони, скарабеи, роби и за могъщата река Нил, поддържала живота по тези места хиляди години.

Книжните говна на месец април

Излязох на пролетна съботна разходка.... и направо не е за вярване какви книжни говна са разтоварили из книжарниците напоследък, цяло чудо е, че не настъпих някое от тях. Съжалявам за статията, но просто не се стърпях. А и нали все литературните културтрегери се оплакват, че липсва сериозна литературна критика из книжните блогове. Ето ви една такава критика, която по-чувствителните и засегнати ще го нарекат "хейт" и ще ме изгледат с голям...хейт : 

• 1. Глупак Чопра - "БОГ- История и откровения" 

Поредната книга на любимото ни индийче Глупак Чопра е на пазара, а и без да съм я чел вече знам за какво ще ни говори - все неща от сорта на "Ооо, огледайте се наоколо, светът е прекрасен, юху!  Бог ви праща лечебни квантови полета, които ви изпълват с божия енергия, юху! Усетете красотата и силата във вас, амммм....".

Фактът, че Чопра е един от най-продаваните автори само показва колко много обладани от квантови полета и метанови газове има наоколо, а изглежда тези "магически" потоци от енергия действат... най-вече върху немощните мозъчни гънки на почитателите му.

Всъщност квантовите полета и кибернетични вълни на Глупак Чопра действат и в реалния свят, но засега само върху неговия дебел портфейл, като го пълнят непрекъснато с паричките на полуграмотни и неразбиращи от наука хорица, които като чуят някоя по-сложна думичка от астрофизиката, комбинирана с термини от бомбайската народна медицина с люти подправки, веднага в захлас отварят уста, цъкат с език и гледат "умно". И вярват на всичко казано, стига да присъстват тези сложни термини.

Псст, почитатели на Чопра, чух че като подредите първите букви от туитър коментарите на Чопра, може да научите тайните на Вселената...без майтап!

Появи се и българска версия на Чопра: 

• 2. Д-р Георги Здравков - "Психоенергийна терапия"

Tова са хора, които твърдят, че са учени, а още по-шокиращото е, че са в БАН (като бивш аспирант там, направо ме е срам). Така е, като имаме такива "учени", които са предложили "оригинално обяснение за механизма, по който Ванга е предсказвала бъдещи събития", и които са разгледали "древноиндийския концептуален модел за строежа на вселената и човека, принципите на китайския медицински цигун, някои аспекти на шаманистката култура", науката ни ще достигне неподозирани висоти. А пък авторът "е удостоен с титлата Доктор на науките (D.Sc.) от научния съвет на Отворения международен университет за комплементарна медицина". Вероятно със силата на мисълта си може да грабне светлинен меч и да нареже панталоните на Люк Скайуокър.

За тези, които не знаят, "комплементарна медицина" е синоним на алтернативна медицина и вероятно се използва от пропаднали "учени", които ги е срам да ползват думичката "алтернативна".  Още мека хартия, с която да си избършем задниците.

"Книгата съдържа и важни предупреждения за недопускане на злоупотреби и грешки при използване на психо­­енергийната терапия."
 Ъъъм, да, виждам, че авторите са прекалили с използването на психоенергийните клозетни сеанси и се е получил мощен даоистки взрив с индуски мирис на ферментирал персийски килим.


---

• 3. Бил О'Райли - "Да убиеш Исус" 

Всеизвестният религиозен фанатик от пропагандния орган на републиканското политбюро - Fox News, вече е преведен и на български! Въпреки, че е известен с прякора Бил О'Идиът, всъщност Бил не е такъв идиот като краля на републиканските идиоти - Глен Бек. За разлика от него Бил поне не мрази лесбийките и гейовете, и не смята учените за глобални измамници. Просто станалият за смях сред всички научни среди мормон Глен Бек извежда идиотизма и светата тъпота до недостижими дори за О'Идиът висини. Все пак Глен определя всички учени като опасни и зли конспиратори, измислили еволюцията, за да покварят масите.

Но няма да говорим за Бек, който също има издадена у нас книга ("Залезът на демокрацията", съжалявам за пострадалите), а за Бил О'Райли. След като редица атеисти като покойния вече Хитчинс, Докинс, Харис и т.н. избърсаха пода на глупостта с неговите парцалки,  О'Райли реши да напише книга за неговия господ(ар) Исус, с която да  изстрада неговата жертва и болка. 

Ако за консервативните и хардкор религиозните люде това ще е сериозна, витална и драматична книга, то аз усещам как за мен "Да убиеш Исус" ще е фентъзи с непредизвикан хумор и сатира...

----

•  4. Майкъл Сингър - "Отвързаната душа" 

О, душо моjе! Вероятно само в жанра турбо-фолк се ползват повече думички като "душа" и "сърце", отколкото в жанра "езотерика". В Хеликон книгата е посочена на първо място в раздела "Най-продавани", което е интересно, защото в раздела "Най-нови" също излиза на първо място. Мяза на  тотален хит ...още с излизането си книгата се е превърнала в бестселър.
Ето и част от анотацията, с мои коментари (разбира се):

Кой всъщност сте вие? Хм, интересно, книга, която твърди, че знае кой съм аз и вероятно ще ме затвори в някакви шаблонни характеристики. Което директно ни насочва към по-фундаментални въпроси: "Какъв цвят са точките на пижамата ми?" и "Какво да кльопам за вечеря без да намажа чаршафите?" 
И какво би станало, ако се освободите от вътрешните бариери и надхвърлите собствените си ограничения - с други думи, ако отвържете душата си? Благодаря, но смятам да не прекалявам с алкохола и опиатите.
Майкъл Сингър представя есенцията на великите духовни учения през вековете. Това е размисъл за човешките ни окови и за това как да се освободим от тях. Еммм, да де, но не е първият откривател на тези есенции. Струва ми се, че това е 3837847348-ят човечец с подобни твърдения. Не ми изглежда на нещо, което да претендира да е оригинално... Освен ако Сингър не твърди, че може да се прероди в летящ бял кон, който прави кръгли облачета, докато пафка трева. Е, това вече ще е нещо ново...предполагам.

• 5. Бърнард Хейш - "Вселена с промисъл"

"Вселена с промисъл" е малко по-стара, излязла преди няколко месеца (или седмици). Заглавието звучи като вселенски бонус, нещо от сорта бургер с екстра сирене, или пък на околовръстна реклама с мотото "хем вселена, хем пък и с промисъл". С цел да сътвори някаква скандална сензация Хейш е седнал между два стола и здраво се е пльоснал по гъз. Сега нито християните и религиозните са доволни от една страна, нито учените и рационалистите от друга. Хейш общо взето извадил от джоба на сакото си термина пандеизъм, което общо взето означава, че Бог и вселена са едно и също нещо, т.е. Бог се е превърнал във вселената. Разбира се със същата правдоподобност  може да кажем, че Вселената е летяща костенурка с четири слона на гърба си и въобще не разбирам защо Хейш (вероятно идва от хашиш) се е напъвал толкова много, след като убедителни доказателства имаме във всичките книги на Тери Пратчет.

На всичкото отгоре, Хейш е запален уфолог и защитник на прераждането, което автоматично го изравнява с Пратчет на ниво хумор. 

----------------------

Е, това беше. Горните издателства имат такива хубави книги, уви, тези горните очевадно не са от тях. Но пазарът така е залят с горепосочените продукти, че се почувствах длъжен да взема отношение :D

....