сряда, 30 април 2014 г.

Анди Уеър - "Марсианецът"

Честно не се сещам някога да съм чел хумористична "твърда" фантастика, т.е. онази фантастика, в която преобладават чисто техническите детайли. А комбинацията хумор и наука винаги ми е била присърце.


"Марсианецът" на Анди Уеър нагледно ни показва борбата за оцеляване в свирепи условия, разчитайки както на главата си, така и на гъза си. Централна фигура в романа е Марк Уотни, който остава жив по чудо в поредната марсианска мисия на НАСА, но за негово нещастие бива изоставен сам самичък, сред червената пустош на неприветливата планета. Марк Уотни не се предава, а впряга брилянтния си ум, както и задника си, който му осигурява тор и благоприятни бактерии, с които да отглежда картофи и да си набавя необходимите калории.

Хареса ми опитът за максимално точно и близко до реалността описание на събитията, без излишни технологични "вълшебства". Е, на места прекалено детайлното техническо описание може да дотегне, но целта на Уеър е била точно такава - твърда фантастика. Неговият герой Марк Уотни е човешко същество, с огромни познания, които го спасяват, но не е лишен от слабости или застрахован от грешки. Той ще предизвика взривове, ще бърка, ще експериментира, ще се бори, ще проявява изобретателност, ще се тупа в гърдите ("аз съм най-добрия ботаник на планетата...факт!) .... и ще се забавлява. Представете си лицата на шефовете на НАСА, когато установяват връзка с Марк и му заявяват, че целият свят го гледа пряко и чака неговите текстови съобщения, а той им праща следното: Глей, глей! Цици! -> (.Y.)

Друга положителна страна е липсата на ненужни сантименти, които много читатели смятат за задължителни в изграждането на "дълбоки" или "сложни" образи. В "Марсианецът" определено царува рационалността и директни взаимоотношения без фалшове. Следният абзац е много показателен:
Мда, всяка пясъчна буря води след себе си неизбежното почистване на соларните панели. Древна традиция почитана от сърцати марсианци като моя милост. Напомня ми за Чикаго - там вечно рием снега с лопати. Едно трябва да призная на татко - никога не е твърдял, че риенето на сняг изгражда характера или учи децата на труд. Той казваше друго:
- Духалките за сняг са скъпи. А ти си ми без пари.*
Превод: Милена Илиева

Уеър се опитва да изтъкне значимостта и уникалността на живота. Особено трогателен е моментът, в който Марк открива, че бактериите, които са изложени на смъртоносни условия, в крайна сметка оцеляват и те, миличките, борейки се като него за живот.

Самата история около издаването на книгата също е интересна, а от нея може да извлечем и ценни поуки, най-вече относно това как може един автор да се ориентира в днешния виртуално-мрежов свят.  След като всички големи издателства му теглят по един хубав шут, Анди Уеър решава да публикува романа си в интернет. Там придобива огромна популярност, която кара Уеър да създаде за неговите почитатели киндъл версия,  предлагайки я за скромната сума от 0.99 цента. Така историята на самата книга повтаря тази на Пепляшка, а накрая холивудския принц идва и закупува правата. Предполагам, че когато се роди филмът, книгата ще се преиздаде, а за корица ще лепнат филмовия постер, заедно с актьорите. Ако позволят на Уеър да напище нещо на задната корица, то ще е нещо такова: "Холивуд сра и на моя роман, така че по-добре си купете книгата (не че не съм богат). А и да сложат шибано диско за саундтрак? Нещастници!"

Не че "Марсианецът" е перфектна, в нея има много монотонни моменти, но категорично се нарежда сред най-добрите фантастики, които съм чел.

.

2 коментара:

  1. Страшна книга, признавам. Не се сещам за друга съвременна фантастика, която така да ме е приковала към страниците, дори "Слепоглед" ме позагубваше тук-там. :) Малко прекалено изкуствено ми дойде постоянния позитивизъм и шегобийство на Уотни, при все системните заплахи за живота му и дори след година и половина, прекарани в пълна изолация. Няма човек с толкова здрава психология, бил той и астронавт. Това обаче е дребна критика, пък и иначе щеше да се изгуби хумористичния елемент, който беше адски сполучлив. :) Още по-добрата новина е, че бай Ридли Скот обмисля режисирането на филма - сюжетът си е крещяща комбинация между "Мисия до Марс" и "Гравитация", и вече тръпна в очакване да се сдобием и с игрална версия.

    ОтговорИзтриване
  2. И на мен ми направи впечатление този позитивизъм и непукизъм на героя, но пък авторът е млад, това му е първа книга и има какво още да шлифова :) А и не знаех, че точно Ридли Скот се е заел да прави филма, това наистина е добра новина, въпреки че последните му няколко филма по-скоро ме разочароват :)

    ОтговорИзтриване