Представям ви първия гост в Ламотхия -
Оги Павлов !
Та Оги е написал цяла творба с мисли, благодарение на което избегна каторгата в Ламотия, а освен това ще ви накара да се замислите върху някои факти. Като например колко е по-хубаво да живеем сега, отколкото да ни разпъват и горят по времето на Торквемада :) Прочете, ако не ви харесва, напсувайте автора долу в коментарите или по Фейсбук. :р
---
Някой някога замислял ли се е какви сме
късметлии ? Не говоря за късмета на тотомилионера ... тази гад така или иначе
ще бъде застигнат от проклятие. Нито пък говоря за късмета на щастливците
недокоснали се до блога на Ламота. За това можем само неблагородно да им
завидим и да съжалим за прегрешенията си в миналите животи, причинили ни тази
травма в сегашния.
Говоря за дивия късмет да живеем точно в тази
епоха и точно в това време на глобализация, свръхинформираност и познание. Тази
толкова благодатна епоха, в която информацията буквално блика и ни залива зад
всеки ъгъл и е въпрос на личен избор как да попълним знанията си ... и дали
изобщо да ги попълваме или да разчитаме на русия цвят на косата си и на практическите
наблюдения от типа как гравитацията влияе на свободното падане на хвърлени във
въздуха салфетки.
Замислете се (доколкото това е възможно на
страниците на ТОЗИ блог). Само преди малко повече от век, появата на слон на
тази географска ширина би предизвикала масова паника и молебен за ново руско
освобождение ... до момента в който някой напет юнак (възпят впоследствие в не
една народна песен и шлагер на В.Маринов) не се досети, че слонската тяга е
повече от волската и не замени впрегатните животински герои в „На браздата”. Не
че обвинявам нашите предци в тесногръдие, в никакъв случай ... просто хорицата не
са имали късмета да бъдат родени малко по-късно в годините, за да знаят повече
за това чудато животно и разликата му с Искра Фидосова. Естествено, в днешни
дни ние много добре знаем, че разликата е единствено в хобота, но поставете се
на мястото на отрудения човечец, роден в
епоха, когато мустакът е бил на мода както при мъжете, така и при жените. Кофти
работа. Мустаците имам предвид.
Хипотетично се връщам по-назад във времето, в
разцвета на Ренесансова Европа. Всичко е прекрасно. В България мустакът
продължава да е на мода (всъщност това сякаш е единствената константа във
времето от зората на нашата държавица досега), а по-на запад Църквата е възприела
толкова модерната тогава екологична мисия „Спаси дърво – изгори неверник”.
Екологичната доктрина на Църквата е жънела успехи след успехи и озоновият слой
преживявал своите златни векове. Не същият късмет имал обаче бедният италиански
звездоброец Джордано Бруно, който не само имал наглостта да твърди, че Слънцето
било центъра около който се върти Земята, но и прозрял безкрайността на
Вселената, поставяйки под съмнение Джизъс и компания. В онези времена подобни
твърдения били крайно нездравословни и логично Църквата решила да му драсне
клечката за да спаси божествения си имидж и светия бюджет. Бедният Бруно. Само
ако имаше възможност за секунди да погледне през нашите очи и да види докъде са
стигнали познанията ни, със сигурност с усмивка на уста сам щеше да помоли за
огънче и да се превърне в най-известното фламбе в историята.
Горкичкият Джордано Бруно :(
Оставаме в същата епоха, макар и няколко
десетилетия по-рано в ателието на великия Леонардо Да Винчи, който по това
време, окрилен от еуфорията си покрай изобретяването на прашките (италианската
висша мода винаги е била на ниво), се
вманиачил в мечтата си да конструира летателен апарат и да види Мона Лиза от
птичи поглед. Стремежът към небесната шир бил актуален още зората на
човечеството, но до този момент единствено неколцина производители на барут и
двама, трима алхимици имали щастието да победят гравитацията за кратко. Благославяйки
късмета си от факта, че Apple не са съществували тогава и не е
имало опасност да бъде осъден за кражба на патенти, вдъхновения Леонардо
произнесъл прочутата си фраза „I have a dream …” с италиански акцент и започнал да скицира нещо,
което по-късно през вековете ще носи името „Боинг” и ще даде възможност на
македонеца Феликс Баумгартнер да падне от високо. Днес ние много добре знаем,
че Леонардо не е успял да осъществи мечтата си и да се отлепи повече от педя над
земята, но за сметка на това, ние пък имаме този чутовен късмет да сме родени в
краткия промеждутък от време от история на цивилизацията, когато това е
възможно. Нека сега някой да каже, че не е късметлия.
„I have a dream …”
Ако някой все още не е убеден в късмета си,
нека си представи, че е пациент в Средновековието. Медицината по това време
имала доста по-различна функция от сегашната, като основно се грижела да се избегне
опасността от свръхпопулация на населението (в този ред на мисли очевидно
китайската медицина е работела повече от успешно). Векове по-рано древногръцкият
лечител Хипократ решил, че трябва да остави името си в историята и създал т.нар.
Хипократова клетва, която и до ден днешен не се спазва. Та същият този
Хипократ, наричан бащата на медицината (майката останала неизвестна), смятал,
че тялото се състои от четири субстанции – черна жлъчка, жълта жлъчка, храчка и
кръв и обяснявал съществуването на болестите с дисбаланс на тези четири ...
неща. В Средновековието също се придържали към тази философия и лечението на
пациентите се осъществявало главно чрез точене и преливане на кръв и храчки.
Ефективността естествено не била особено висок процент, още повече, че
джипитата тогава не са били запознати със съществуването на кръвните групи и
често резултатите от леченията били смутено „Упс” последващо от универсалното „неведоми са пътищата божии, чадо мое”. Зъбобол
се лекувал успешно с чук, а счупен крайник – с трион. Общо взето медицинските
лица в средновековието и инквизиторите ползвали един и същ инструментариум при
един и същ краен резултат.
Не се ли чувствате вече късметлии ?
А какво ще кажете за късмета да се родите под
името Чичо Том и да живеете в колиба в Америка преди времето Щатите да
възприемат присърце ролята на световен стожер за човешките права и не пуснат
мирните си бомби над половината свят ... което пък от своя страна ми напомня,
че и японец също не би било добра идея да се пръкнеш. Но нека оставим японците
да фосфоресцират в тъмното и се върнем към страната на неограничените
възможности, където чернокожите всъщност се оказали доста ограничени.
Търговията с роби е на 10-то място в
световния топ 10 на най-мрачните страници от историята на човечеството
(останалите 9 са отредени на Църквата, кренвиршите и ... Ламота). Този
безмилостен бизнес се зародил още през XVI-ти век, когато европейците открили
черния кожен салон и превърнали скучното дотогава сафари в национален спорт. Престижът
да притежаваш холна гарнитура от африкански произход довел до сериозно
повишение на цената на черната плът в Европа и окончателно превърнал бананите в
разменна монета. Бездетни семейства с охота купували пигмеи, които старателно
повити в пелени били връчвани на детегледачки и кърмачки от източно-европейски
произход, които пък от своя страна стискали палци „детето” да не се окаже
канибал. Впоследствие Христофор Колумб
разпространил заразата в Америка, като спасил индианците от възможността да се
превърнат в евтина работна ръка и да се съсредоточат вниманието си върху
„огнената вода” и казината.
Чичо Томовата колиба
Та животът на Чичо Томовите роднини в
страната гордееща се със своята Декларация за (не)зависимостта не бил никак
приятен. Тези които имали повече от два зъба в устата, успявали да си намерят
работа като прислуга, а другите били принудително ориентирани към селското
стопанство. Суровата експлоатация, изтощителният труд и потъпкването на
човешкото достойнство естествено причинили многобройни въстания, които избухват
сред робите като например това в Ню Йорк през 1712 г., когато един млад
чернокож на име Дензъл, слезнал от дървото и бил убит !!!
Както и да е. След като изяснихме защо
черните са добри в бягането , а белите в стрелбата, можем още повече да оценим
късмета си да живеем в днешната действителност.
В наши дни хората често приемат за даденост епохата
и постиженията на мисълта през вековете, тези толкова редки моменти в историята,
когато човечеството измъчвано от предразсъдъци прави своята малка крачка към
прогреса. Малка крачка, която в много случаи е имала жестока цена. Познанието и
рационалната мисъл са били причината мнозина подобно на Джордано Бруно да бъдат
изгорени на кладата, а други подобно на Галилео да бъдат унижени. Хора да бъдат
преследвани единствено заради убежденията си, стремежа към познание или просто
заради цвета на кожата си.
В днешно време имаме късмета и щастието познанието
да е навсякъде около нас. Буквално трябва просто да протегнем ръка към книга,
компютър или образователен телевизионен канал ... и информацията ще ни залее.
Толкова сме свикнали с това, че понякога забравяме привилегията да живеем в
това време. Имаме късмета да бъдем в ежедневие в което бюлетините от Марс
предават информация на всеки кръгъл час, давайки ни възможност да видим
изображения от чужд свят с резолюция по-висока от семейните ни снимки, да
погледнем планетата си от ъгъл непосилен дори за въображението на древните и да
ползваме благата на стотици хиляди години история. Не е лошо нали ? Аз лично се
радвам на късмета си.
-----------
ПС. Оги, извинявам се за картинките, ама не се стърпях :(
.
