петък, 31 май 2013 г.

Италия: "Има крокодили в морето" - Фабио Джеда

Някои истории трябва да бъдат чути. Защото са истински, помагат да погледнем нещата под друг ъгъл и ни карат да градим по-внимателно и пълноценно обществата си.

Не всеки се ражда на благоприятно място за живеене. Съдбата поставя 10-годишния Енаятолах Акбари в особено враждебна среда. Да се родиш хазар (шиит) в Афганистан, в страна, в която властват крайно радикалните талибани, не е особено перспективно. Могат да те застрелят заради по-късата ти брада или просто защото си по-различен от тях. Животът на Енаятолах е под ежедневна заплаха и по тази причина овдовялата му и беззащитна майка взима трудно и болезнено решение - да съпроводи сина си по опасния път до Пакистан и да го остави там с надеждата, че той ще открие по-добър живот. Така малкият Акбари започва своята Одисея в един жесток и свиреп свят, в който с всички сили се опитва да оцелее. 

Още от малък Енатоялах открива, че за да живее трябва да положи невероятни усилия, труд и старание. Навсякъде обаче се сблъсква с дискриминация, с предразсъдъците и етническата омраза, където и да отиде той си остава нелегален чужденец. Това го тласка да бяга последователно в Иран, Турция, Гърция и накрая Италия, където най-сетне да намери своя нов дом. 

В чисто художествен аспект книгата също е невероятна. Ръководен от умелото перо на Фабио Джеда, Акбари не хаби думите си напразно, не се оплаква, не иска да занимава читателя със себе си или с излишни напудрени драми, а директно и честно разказва. С точно премерени думи, оценявайки времето, кратко и ясно. Книгата е само 200 страници едър шрифт, но всичко е много добре концентрирано и разпределено. От време на време Джеда и Акбари водят диалог помежду си, което подсилва ефекта на разказването. 

В крайна сметка Акбари описва една история, в която оцелява благодарение на добрата страна на хората и завършва може би с надеждата, че тя преобладава. Романът е едно пътуване от Ада до Рая, от отчаянието до надеждата, от Изтока до Запада.

"Има крокодили в морето" е една от книгите, които най-много ме развълнуваха  в последните години, няма спор в това.


Други ревюта:

Блажев от Книголандия

Кожухарова от Аз чета

Книгозавър

----
 * с леки спойлери*
(Отварям тук скоби за да обясня защо книгата ме развълнува в личен план. Защото Акбари разказва вече познат сценарий, който се случва и днес, но в друга държава - Сирия. Сякаш техниката на съсипването на една страна е една и съща. Цитирам:

Много хора си мислят, че талибаните са афганистанци, но това въобще не е така. Разбира се сред тях има и афганистанци, но не само: талибаните са всъщност сбирщина невежи от цял свят (...) Пакистан, Сенегал, Мароко, Египет (...), които забраняват на децата да учат, понеже ги е страх децата да не осъзнаят, че онова, което вършат, го вършат не в името на Господ, както твърдят, а  в името на собствените си разбирания.
Това ми напомня на т.нар. бунтовници в Сирия, които в голямата си част са също сбирщина невежи от Египет, С. Арабия и прочие. Всеки описан фрагмент от книгата ми се стори доста познат. Един и същ сценарий, както споменах. Пакистанските шофьори, които влизат с камиони и крадяха ел. стълбове напомнят на турските, които влизат и обират заводите в Сирия. Акбари споменава видео с дете, коeто обезглавява пленник, а подобни кадри можем да видим и в Сирия. Сякаш ми заседна буца в гърлото, но и аз се надявам разумът и светската страна да надделее. Иначе лошо се пише на всички, ако този елемент продължи и към Европа.)
.

8 коментара:

  1. Добре, че не съм мъж :)) След като видя какво държиш на лавицата си за книги, трудно бих прочела ревюто :))
    Леко ми напомни за ловецът на хвърчила, но вреоятно само заради това, че въпросният герой е хазер в Афганистан. Останалото бих разбрала след като прочета книгата предполагам :)

    ОтговорИзтриване
  2. Да, наистина напомня на Ловецът :) Ако ти е харесала, ще ти хареса и тази, тя е доста по-сурова и реалистична, а и е кратка. Сега се опитвам да прочета нещо хумористично, за баланс :D :P

    ОтговорИзтриване
  3. Ловецът ми хареса, за разлика от Хилядите слънца, която ми дойде леко сапунена. Обичам сурови и реалистични книги, ще се пробвам. Мерси :)

    ОтговорИзтриване
  4. Аз пък Слънцата така и не я дочетох, разбирам че е искал да захване болезнена тема, но ми бе скучна :/
    Лично на мен тази ба Джеда ми хареса много повече от "Ловецът..", много по-истинска е, много по-точна. Докато Хосейни малко е холивудизирал, така да се каже :) После драсни мнение, ако я прочетеш :)

    ОтговорИзтриване
  5. Заглавието много ме развесели, звучи страхотно и ти се иска да разбереш цялата история веднага.Още от малък Енатоялах открива, че за да живее трябва да положи невероятни усилия, труд и старание. Това част от живота на абсолютно всеки и може би точно това ще се хареса на масовият потребител.Това, че навсякъде обаче се сблъсква с дискриминация, с предразсъдъците и етническата омраза, където и да отиде той си остава нелегален чужденец. Това го тласка да бяга последователно в Иран, Турция, ....и така на татък както пишете и вие, уви при нас има доста силна дискриминация така е, макар че на изборите се вижда кой искаме да ни оправлява....

    ОтговорИзтриване
  6. През 80-те г. на 20 в. в Афганистан талибаните ги няма. СССР преследвайки имперските си амбиции и във вечен конфликт със САЩ влезе в Афганистан. Освен войската, там обаче влезе и нещо друго. Мащабно и целенасочено образование, вярно идеологически насочено и избирателно, но образование. Строи се Кабулският университет, училища навсякъде. Само в София учеха стотици афганци. Един от тях, който ми беше съсед по общежитие казваше, че при нас е рай: храна за 50 ст., библиотеки пълни с книги и хубави жени. Какво повече? Уви битката между мастодонтите засегна и тези хора. Надали някой днес учи в университета в Кабул, за СУ и УНСС също се съмнявам да приемат афгански студенти. И краят не се вижда, защото който се настани там последната му грижа ще е кабулският университет и училището в Кандахар например.

    ОтговорИзтриване
  7. Някой виждал ли е скоро Skymender ?
    Къде изчезна това уникално момиче ?

    ОтговорИзтриване
  8. Напълно съм съгласна, че все пак Акбари описва една история, в която оцелява благодарение на добрата страна на хората и завършва може би с надеждата, че тя преобладава. Може би е един вид послание, да бъдем по добри и да помагаме на хората които имат нужда понеже не се знае кой в каква ситуация може да изпадне. Както и вие пишете, романът е едно пътуване от Ада до Рая, от отчаянието до надеждата, от Изтока до Запада. Един напълно реален свят и живот, но нека незабравяме че всичко зависи от нас самите и ако сме недоволни от нещо, то можеме да го променим.

    ОтговорИзтриване