Екстремно започва и романът - президентът на републиката Степан Сопронович и неговите най-близки подлизурковци пълнят торби с пачки валута, с идеята да избягат от страната, след бунт и преврат, който е последван от ексцесии в парламента. През таен ход те попадат в Тръбата - творение за пренасяне на газ, което свързва Украйна с Русия и Европа. И което сякаш свързва миналото на украинците, от което те не могат да се отърват, с настоящето, което се мъчат да изградят.
В Тръбата авторът е изградил цяла вселена, в която присъстват колоритни образи. Като все още живеещия в съветско време Кузма Григориевич, верен на партията комунист и чекист, пазач, за който сякаш времето е спряло. Тази среща между Кузма и политическите бегълци ни дава ясна представа за сблъсъка между прогнилото наследство на социализма с криворазбраната демокрация, която характеризира прехода не само в Украйна, а и преходите във всички бивши социалистически републики.
Освен Кузма, в тръбата се срещаме и с цял катун цигани, които могат да ти намерят(откраднат) каквато си поръчаш, присъства и евреин с цигулка, както и задължителните бутилки водка ( както казва един от героите "руснаците винаги ще печелят, докато имат газ и водка").
Крим е намерил оригинален начин да осмее така характерните по нашите ширини шуробаджанащина, корупция, чревоугодничество, завист и омраза (особено между двата женски образа), излишно сервилничене и подмазвачество, неграмотност и т.н. Дори когато живелия през последните 30 години в Тръбата Кузма пита какви нови филми има из съюза, разказващият историята, сещайки се за ужасните риалита и шоупрограми, му отговаря : "Няма. Добрите режисьори измряха, няма кой да снима сега"
Накрая ви оставям с един силен цитат:
"Съветвайки се с международните опекуни, депутатите узаконили рушветите, разработили от тях прогресираща скала данъци, обяснявайки на международното общество, че корупцията в моята страна е невъзможно да се победи, тъй като е неотделима част от нашия манталитет... Беше създадено ново министерство. В началото искаха да го кръстят "Министерство на Корупцията", но това режеше слуха, затова беше обявен конкурс, на който спечели оптимистичното име "Министерство на Благодарността".И една "философска" сентенция, обилно полята с водка, от самия Кузма:
"Любовта, моля да ме извините, също е вид наркомания. Свърши ли любовта - свършва и наркотикът и ти отново я гледаш с трезви очи на нормален човек. Нима това е добре? Това е ужасно! Трезвостта е сестра на песимизма! Защо хората пият? Защото като пийне човек, животът му се изпълва с радостен смисъл. "
Виновник да прочета тази книга за пореден път е Блажев, който ме запали (с газова бутилка :р) с това ревю
.
.
