Румъния: Лучан Дан Теодорович - "Нашият цирк Ви представя"

През последните десетилетия Балканите са се превърнали в един безкраен и безвременен цирк на абсурда, а Румъния също е неизменна част от този цирк. Румънците са популярни по света с много неща, най-вече с легендите за граф Дракула. И тъкмо когато никой не е очаквал от тях да извадят по-ужасяващ човек от Дракула, румънците представят на света Чаушеску.  В книгата на Теодорович не става дума нито за първия, нито за втория. Главните герои са хора по най-ниските стъпала на обществото: самотен нехранимайковци, просяци, проститутки, железничари, духовници, пенсионери, и т.н.

Историята се разказва от самотен безделник, чието има така и не се споменава, и който от дълго време планира своето самоубийство. Но така и не се престрашава (или не показва достатъчен интелект) за да сведе до "успех" тези планове. Живее в кооперация с пенсионери, а единствените му по-скъпоценни вещи са телевизор и някои дребни принадлежности. Шляе безцелно, колкото да стане свидетел на някоя по-интересни случка, които да разнообразят сивото му депресиращо ежедневие, когато един ден по неволя спасява един негов "колега" самоубиец на гарата за влакове и оттам се забърква с проститутки, жепе служители и със странните си застаряващи съседи.  "Нашият цирк Ви представя" е наситен с онзи вид битов хумор, който може да звучи като виц, а може да е действителен случай, но в никакъв случай този хумор не е самоцелен, не присъства просто ей така. В една църква припада жена, вероятно с епилепсия, а попът в църквата започва да дава наставления никой да не се приближава, защото жената е обладана от зли демони, които се предават чрез допир. Смел гражданин обаче се намесва и въпреки протестите на божия служител успява да спаси жената...

Всъщност темите са типични за балканските ширини: засягат се взаимоотношенията между съседи, заяжданията между тях, безпаричието, депресията, пенсионерите, ромите в градския транспорт и т.н., но една от основните теми, макар и разгледана по-доста простолюден начин е вече досадния въпрос за "смисъла на живота". Но когато този въпрос е потопен в алкохолна мъгла, разговорите са доста по-интересни и оригинални. Направи ми впечатление, че много често Бог присъства в разговорите, което е съвсем нормално за румънското общество, което е сред най-религиозните в Европа. Да оставил книгата за момент настрана, румънското правителство реши да финансира скъпоструващ проект за построяване на Катедралата „Избавление на румънския род“, с която румънците искат да се представят пред света, и която ще бъде най-високия православен храм в света, издържащ на земетресения до 8.5 по Рихтер. Поради тази причина вероятно и Лучан Дан Теодорович е отделил немалко място за склонността на румънците към суеверие, към секти, пардон религии като Свидетелите на Йехова, най-вероятно от липса на какво друго да се осланят .

Лично на мен книгата ми бе наистина забавна, но финалът ми се стори незадоволителен, незавършен. Може и авторът нарочно да е спрял някъде около 150-та страница.