Lammoth

Истории от света на писателите - пилотен

2012-02-20T01:19:00.000+02:00

Тържествено откривам нова рубрика в блога!
От време на време, като е скучно, ще правя псевдо-мини-комикси с известни автори :)
Карикатурите не са мои, от интернет са, щото не мога да рисувам :/
Ще са нещо такова:

Флаговете на страните в света - Иван Иванов

2012-02-14T19:00:00.002+02:00

Можем да научим много неща от флаговете на страните. Не вярвате? Добре, нека се разходим из книгата на Иван Иванов тогава:

САЩ - едно от най известните знамена в света. Тринадесетте червени и бели линии обозначават тринайсете английски колонии, които са били в основата на възникването на щатите. В горният ляв ъгъл навремето е седяло британското знаме (по подобие на знамената на Австралия, Фиджи, Нова Зеландия и т.н.), но по-късно било заменено с 50 звезди на тъмно син фон - по една за всеки щат.

---

Бразилия - зеленият цвят е за растителното богатство на страната. Жълтият ромб символизира елмазите и минералите, които са били добивани в страната. В центъра на ромба е поставена небесна сфера, на чийто екватор пише: "Ordem e progresso" (Ред и сигурност). Под екватора сияят 21 звезди, които представляват съзвездията на Южното небе, начело с Южния кръст. Всяка звезда представлява един щат (например звездата Гама от Южния Кръст е за щата Сау Паулу). А голямата звезда над екватора е за столицата Бразилия.
---

Китай - знамето е в любимия на социалистите червен цвят. Голямата звезда символизира единството на народа и единната му програма, а четирите малки са съответно за участващите в програмата работници, селяни, занаятчии и патриотичната буржоазия.

---

Монголия - двете червени ивици символизират революцията, а синята - безоблачното небе на страната. От лявата страна е със златист цвят е изобразена сложната идеограма "Сойомбо". Най-отгоре има символ за огън, чийто три езичета характеризират миналото, настоящето и бъдещето. Огънят олицетворява просперитета и домашния уют. Следват фигурите на луната и слънцето - символи на света и вечността ( имат и песен: Ние сме монголци, чийто баща е младата луна, а майка - златното слънце. Триъгълниците са бойни фигури, а след това се появява и символът Ин и Ян, изобразяващ двете начала на природата - огън и вода, земя и небе, мъжа и жената и т.н. Двата правоъгълника, които ограничават фигурата означават единение, твърдост и крепост.

Бах и монголците :)) Южно-корейското знаме е още по-сложно. Там освен символа на Ин и Ян има и четири сложни триграми отстрани, които представляват цели изречения.
---

Кения - африканците са сложили един щит на масаите заедно с две копия, които символизират готовността за отстояване на националните интереси и свободата. Подобен щит има и на знамето на Свазиленд. Оръжия има и на знамената на Мозамбик, Саудитска арабия ( меч) и други страни.

Принципно повечето африканските знамена наблягат на едни и същи цветове: жълто, което символизира богатствата и минералните ресурси на страната, черно - което е за африканския народ и борбата му за свобода, червено - кръвта на народа, и зелено - природата и земята на страната.

----

Папуа-Нова Гвинея - отдясно са сложили летящата златна райска птица - кумул. А отляво е съзвездието Южен кръст, което го има на повечето флагове на страните в Океания, включително и на знамената на Австралия, Нова Зеландия, Западна Самоа и т.н.
----

Русия - руснаците използват типичните пан-славянски цветове - бяло, синьо и червено. Със същите цветове са и голяма част от славянски страни: Чехия, Словения, Словакия, Хърватия,

Е, ние за да се различаваме малко, сме сложили зелено:

Бяло-зелено-червено, Бяло-зелено-червено, Бяло-зелено-червено

тралалала!

---

А СЕГА И ЗНАМЕТО НА ВЕЛИКОЛЕПНА РЕПУБЛИКА ЛАМОТИЯ:

Ламотия - опростено знаме, защото ламотци не обичат сложностите. Символизира любовта на ламотци по кръглите форми и сфери. Вие си знаете по-нататък :р

------

Имам отдавнашно влечение към тия знамена. Не само защото любимата ми занимавка докато ям в столовата ( или докато релаксирам в тоалетната) е една игра на телефона ми, в която се разпознават знамена. Просто знамената са толкова забавни :))
.

"Интересни времена" - Тери Пратчет

2012-02-08T08:28:00.003+02:00

"Дано живееш в интересни времена" - смята се, че това е китайско проклятие, което следва поговорката "По добре да живееш като куче в спокойни времена, отколкото като човек в размирен период".

Горната поговорка ни подсказва за какво иде реч в поредното приключение на клетия Ринсуинд, който е понесен от пратчетовото въображение в далечната Ахатова империя и град Хунхун - проекции, съответно на Китай и Пекин в света на диска.

Пътищата пратчетови срещат Ринсуинд с Коен Варварина, 90-95 годишния герой (и той вече не помни на колко е), който е тръгнал да покорява Империята с неговата пенсионерска дружина, наречена Сребърната орда. Първото име на Коен Варварина е Чингис, което сякаш е своеобразна алюзия за монголските нахлувания в древен Китай. Пратчет ни е представил закачливо този далекоизточен свят, заедно с историята му, изпълнена с преврати, непрекъсната борба между отделните династии (в случая са пет: Фанг, Танг, Хонг, Сунг и .... Максуини!?) , като привидно е осмял тоталитарните системи на управление. Или както се споменава в романа:

...хаосът се намира в най-голямо изобилие там, където някой се стреми да въведе ред. И хаосът винаги надмогва реда, защото е по-добър организатор.

Ще срещнем много географски и културни препратки - тук е великата китайска стена, за която героите се чудеха дали е построена за да предпазва империята от нашествия, или, за да пречи на жителите да не избягат от нея :) Тук е и "Забраненият град", теракотената армия, както и китайската версия на Дилбър Сам Си Прерязвам Гърлото!

В цялата тази суматоха, против волята си, Ринсуинд отново има нещастието да попадне сред революции и размирици, накратко сред "интересни времена", където единствената цел е да оцелее. Или както той казва на бунтовниците-революционери:

Не можете да се сражавате за кауза! Тя е измислица!

Аз съм от Анкх-Морпорк. Имали сме безчет въстания и размирици. Да ти подскажа ли резултата? Властниците са си още по местата. Винаги така става.

Знам ги хората, дето подкокоросват към жертви за общото благо! Никога не са същите проклетници, които правят жертвите! Чуете ли някого да кряска: "Напред, смели другари!", тъкмо той се е сврял зад най-големия камък и носи най-дебелия шлем"

:) :) :)

Ще срещнем и Двуцветко, симпатичният турист от първите романи за Диска, който тук е хвърлен в затвора, заради произведението си "Какво правех през почивните дни", което се превръща в революционен труд. Двуцветко ще срещне във финална битка злия Лорд Хонг - виновник за смъртта на жена му, и човекът седящ зад всички пъклени планове.

През цялото време ще се хилим на дъртата орда на Коен Варварина, състояща се от 10 пенсионирани варварина, които спукват от бой втрещените и изненадани легиони от нинджи. При това варварите се опитват да се държат "цивилизовано".

Като цяло на мен ми се стори много лека и приятна за четене книжка, която бих я охарактеризирал като класическа от по-ранния период на Пратчет. Е, аз я четох две седмици, което прави по 20-30 странички на ден, но не изгарям от желание да чета напоследък :).

Още бисери:

Акулата не се замисли. Този процес е неприсъщ за акулите. Знакът "=", общо взето изчерпваше мисленето им. "Виждам" = "изяждам"

"Империята? (Не искам да ходя) Нали там мразят чужденците?"
"И ти ги мразиш. Значи ще се погаждате превъзходно."

Какво да правим с глупавите книги?

2012-02-02T21:17:00.001+02:00

Почти винаги попадаме на глупави книги. Колко пъти ви се е случвало да дадете 20-30, понякога 50 лева, а след това книгата да се окаже пълен боклук и ви иде да пребиете автора с нея? Казвате си: "Защо не си купих нещо друго вместо нея, сега какво ще я правя" .

Ето 10 неща, които можете да направите с глупавите книги.

Първо, представете си, че на мен ми е дошла ужасяващата идея да напиша книга. След което някой издател се излъже и я пусне на пазара. И хоп, вие също правите голяма грешка, като си я купите.
Можете да ги ползвате като:

1. Уред за пляскане (модерен iron maiden)

Особено подходящи са книжките с дебели корици :)

2. Тоалетна хартия (или гъзобръс на жаргон)

Винаги можете да закъсате с тоалетната хартия и да запознаете дупето ви с "най-любимите" ви пасажи от по-близо :р

3. За подпалки

Когато ви е студено, тъпите книги горят и топлят точно толкова, колкото и вашите любими такива :)

4. Тапети, плакати и флаери

Ако имате цяла колекция от тъпи книжки, но затова пък кориците им са шаренки и готини, може да си облепите и украсите стената в стаята ви (поп-арт тапети).

5. Подаръци

Най-лесният начин да се отървете от скапана книга е....като я подарите на друг!!! Преди това хубаво я опаковайте в лъскава и цветна хартия, за да изглежда измамно привлекателна (а и да скриете заглавието. Колкото е по-неподходяща книгата за получателя, толкоз по-добре! :р

6. Тъпи книги в ежедневието

Може да приложите тъпите книги и във вашето ежедневие! Можете да увиете бурканите с компотив мазето, или пък стъклени предмети в килера, можете да ползвате хартията за да си запалите цигара с канабис, да използвате книгите за нивелир на мебели, или просто да си правите моряшки шапки, самолети, с които да целите съучениците/колегите ви.

7.(По идея на Миленка) Ако сте сръчни

А и Ностро също ми подаде таз идея (сега видях във Фейса :р)

Стига толкова, и без това ме мързи по-дяволите :( Ако искате още съвети, пишете ми на мейла и след съответното заплащане (2 шоколада и 3 чипса) ще ви отговоря :)

.

Най-великото шоу на Земята

2012-01-30T01:04:00.003+02:00

Представете си, че наблюдавате представление на изключително талантлив илюзионист, показващ невероятни фокуси: вадене на зайци и цветя от цилиндри, нарязване на доброволци на две половини, ходене по вода, номера с карти, вдигане на хора във въздуха.
Може да възприемете неговото шоу по два начина - 1) наистина да повярвате, че той е магьосник, дарен с божествени или свръхестествени сили; или, 2) просто да го възприемете като талантлив изпълнител на трикове.

Това са два подхода, два различни начина на мислене. При първия, вие отдавате това умение като резултат от нещо свръхестествено или божествено, като следствие от божите чудеса. В другия случай, вие знаете, че има някаква технология, трик, който работи и се опитвате да го разгадаете.

Точно това прави и Ричард Докинс. Той ни излага на показ технологията и триковете на най-големия артист - Природата. Представя ни в детайли целия й инструментариум, чрез който тя сътворява най-голямото, живо и многолико шоу на Земята.

Не ме разбирайте погрешно. Някои хора се чувстват по-щастливи, като просто приемат магиите за факт. Препоръчвам я на онези, които искат да се запознаят със законите на природата.
---

Но какво предлага Ричард Докинс в "Най-голямото шоу на земята"?
Едно научно приключение, едно научно сафари. Съдържанието на книгата не се различава много от лекциите по палеонтология, от учебниците по геология и биология, както и тези по ботаника и генетика. Авторът само ни е представил по-разширен вариант на материала и го е онагледил с повече примери и доказателства.

В главата "Радиоактивни часовници", Докинс е дал едно от най-добрите и лесни за разбиране описания за това как функционира радиоактивното датиране, които съм срещал. Бих го препоръчал и на преподаватели.
В друга глава - "Вие самата сте го направили за девет месеца", са показани опростено разбиранията ни за ДНК, ролята на ензимите, обяснения за това какво представлява самата жива клетка.

На моменти е прекалил с термини и имена, което прави книгата малко мудна в някои части, но все пак за такъв род трудове това е наложително. Но в никакъв случай "Шоуто" не е академично написана - напротив, представлява нещо като прям и честен диалог между читателя и автора. Дори при обясненията му за един експеримент (на Ленски), авторът откровено заявява, че материята не е лека и ни препоръчва да не я четем, ако сме уморени.

Това е Eomaia - общият прародител на жабата, маймуната, кучето, слона и т.н. Докинс го дава за пример на онези необразовани скептици, които оспорват еволюцията и питат защо няма "жабмуна" (преходен вид между жабата и маймуната). Така и не могат да разберат, че еволюцията е постепенно разклоняване от едни общи видове (прародители) и постепенното им обособяване към отделни такива.

----

Интересна идея на шотландския зоолог Д'Арси Томпсън. През 1917г. той рисува дадено животно на милиметрова хартия и после я извива по точно определен от математическа перспектива начин, за да покаже, че формата на първоначалното животно се е превърнала в друго, сродно животно (на снимката отдолу: човек, шимпанзе и бабуин).

Това е Дървото на живота, компютърно генериран от Дейвид Хилис. То представлява ДНК сравнения между отделните представители. Можете да научите повече за него ето тук.

"Теорията" на еволюцията е най-рационалното, най-логичното и най-доказаното обяснение за това как функционира животът на Земята. Това е теория с повече доказателства от която и да била друга. Досега няма нито един фосил или каквото и да било, което доказва противното. Но затова пък има една доста влиятелна шайка хитреци като Майкъл Кремо, Джонатан Сарфати, Ерих фон Деникен, Ернст Мулдашев, Ханс Цимлер, Ерчиван, които се възползват от безхаберието, невежеството на своята аудитория, и пробутват какви ли не брутални глупости и изфабрикувани измишльотини, с които да погъделичкат гузното креационистко его на читателите си. Както и на онези невротични и вманиачени хорица, които са склонни да вярват във всички теории на конспирацията, масони и лоши безбожни учени.

Но аз не приемам тази книга като амулет срещу креационистка глупост. Приемете я като учебник, енциклопедия, едно представление, шоу, в което Докинс ни показва цялата красота на флората и сауната, на природата.

Брилянтно ревю и в Книголандия :)

.

Динозаврите НЕ са изчезнали!!!

2012-01-21T02:25:00.003+02:00

Точно така! НЕ са изчезнали! Доказателствo за това са птиците, които са близки родственици на динозаврите. Много по-близки, отколкото са крокодилите и змиите. Всички птици са произлезли от група ходещи месоядни динозаври, ето защо краката им имат същата конструкция като при динозаврите.

...така започна една вехта детска книжка (с картинки!), с която прекарах миналата вечер. Щом започнах да говоря за книгите като за жени, смятайте... :(

Както и да е. Авторът Джон Лонг небрежно продължава разказа си за динозаври:

- Динозаврите живеели в Мезозойската ера, състояща се от три периода: Триас, Юра, Креда. Първите динозаври се появили в средата на Триаския период, а повечето изчезнали в края на Кредния период.

- Учените разделят динозаврите на 2 основни вида:
* Зауроподи (гущеротазови) - към тях спадат месоядните тероподи ( прословутият Тиранозавър рекс също бил теропод) и растителоядни с дълги вратове (и супермалки мозъци).
* Орнитоподи (птицетазови) - тук са динозаврите с брони (като анкилозавъра) и рогатите динозаври (като цератопси).
Колкото и да е странно, не други, а някои от гущероподобните са оцелели и са еволюирали до ПТИЦИ.

В книжката има описания на най-големите динозавърски битки, големите дербита на миналото.
Но няма най-интересното. Как правят секс!!! (е, признавам, че няма как - детско книжле е).

Но аз събрах екип от ламотчета и използвайки най-модерните съвременни технологии - все последни писъци на техниката - успяхме да възстановим една секс-сцена:

.
Добре де, сцената е такава, каквато си я представям аз! Друга засега няма!
Е, тук се получи малко междурасов секс, но това е само за да не ни обвинят в РАСИЗЪМ. Да знаете ;)

За домашно ви оставям да научите поне пет динозавъра (например тиранозавър,алозавър, брахиозавър, стегозавър и велосираптор). Който не научи, ще го дам на динозаврите за вечеря! Преди това ще го пляскам :D.

.

Хайдегер и хипопотамът - Каткарт и Клайн

2012-01-17T16:02:00.004+02:00

Да напишеш книга за смъртта не е лесно. Защото тя отнема всичко, което имаме.
А може ли да надсмееш смъртта?
Вероятно не, но хилядите философски теории, анализи, писания и творения предоставят чудесен материал, върху който да се забавляваме (или да захъркаме?), а току-виж може и да схванем нещо за живота и смъртта. Точно това правят Томас Каткарт и Даниел Клайн - открехват капаците на всички ковчези по темата и надникват в Смъртта, нейното предисловие Живота, и продълженето й, Блаженото отвъдно.

Каткарт и Клайн се разхождат из историята на философията и ни преразказват (с вицове) различните гледни точки на най-видните мислители и философи.

Ще почна с Фройд, защото се съгласявам с неговите писания:

"...Зигмунд Фройд посочва страха от смъртта като един от основните фактори, подтикващи хората да създават и отстояват илюзията за боговете и религията си. Поради безсилието ни пред перспективата, че ще умрем, нашето подсъзнание изобретява фигурата на бащата в небето, който ни помага да се справяме с живота. Но най-важното, фигурата на Върховния баща облекчава страха ни от смъртта, като ни предоставя вечен живот, ако се съобразяваме с изискванията на обществото. "

После се появява неговият ученик, Карл Густав Юнг, който не се съгласява и казва, че само защото този пакет Бог-религия-вечност идва от подсъзнанието, не означава, че са пълни глупости. Може би подсъзнанието е по-мъдро от съзнателния ум и тези продукти на дълбокото подсъзнание са хранилища на инстинктивна мъдрост, която е достъпна на съзнанието само чрез сънищата, митовете и религиите.

Ако питате мен, по-скоро Юнг яко се е напушил :р.

На сцената се появява и Сьорен Киркегор - датски философ и религиозен мислител, бащата на екзистенциализма. Киркегор смята, че едва когато пожелаем да изхвърлим всичките си илюзии и признаем, че сме объркани, безпомощни и ужасени, ще се освободим от себе си и измамното чувство за сигурност и ще сме готови за онова, което той нарича "скок във вярата".

Да, бе.....Киркегор е Юнг on drugs, ако трябва да сравнявам :D

След това се появява Артур Шопенхауер ( О, неее! Още един ли? ) Според него няма причина да се тревожим от смъртта, защото тя е крайната цел и смисъл на живота. Животът е постоянен източник на страдания и тревоги.

А на мен ми изглежда, че Шопенхауер никога не е правил секс :D

Аха, най-накрая стигаме и до самия Хайдегер! Мартин Хайдегер! Той вече е ИСТИНСКИ философ, него никой не може да го разбере :D. Ето какво казва:

"Да мислим за Битието като такова експлицитно изисква да изключим Битието до степен, при която то се обосновава и интерпретира единствено от гледната точка на съществата и за съществата като тяхна обосновка, както е цялата метафизика"

Вие разбрахте ли нещо? Аз нищичко, ама нищо :(. Както самият Хайдегер казва: "За философията е самоубийство да стане разбираема"

Е, за мен ще е самоубийство да го чета, но човечецът е искал да каже, че нашият живот протича в отричане на смъртта, и това не е никакъв живот. Не може напълно да разберем живота, ако не съзнаваме предстоящата си кончина...

Ох, достатъчно Хайдегер, че ме заболя главата.

Да преминем към Жан-Пол Сартър! Последно, обещавам! :)
Та Сартър казва:

"битието за себе си се променя завинаги в битие само по себе си, което изцяло се е прехвърлило в миналото".

Хахаха, тия француля значи, винаги са били красноречиви :D Добре де, добре, ето ви "превода":

Сартър е искал да каже, че ключовата разлика между хората и гумените патета е, че ние, хората, изобретяваме собствената си същност, като избираме онова, което искаме да бъдем. Но ние, хората, сме за себе си ("за себе си" за Сартър е човешкото подсъзнание), създали себе си, а не в себе си, създадени за определена цел.

Ох, олеле, ако продължа ще ми изгърмят бушоните, затова ще ви кажа, че книжката е добра, но е малко по-скучна от "Птицечовката влиза в бара", която ми хареса повече. Но и двете са чудесни :)

.

"Одисеята на Пенелопа", Маргарет Атууд и феминизъм

2012-01-14T13:42:00.005+02:00

Три са причините, поради които се заех с тази книга.
Първата е, че това е от онези стегнати и целенасочени новели, които се четат за една нощ и не изискват нищо. 100-120 страници! Перфектно!
Втората - написана е от жена. Звучи странно, но забелязах, че почти цялата ми библиотека е пълна с произведения от мъже. Крайно нечестно. Сексистко!, биха казали по-радикално настроените жени. :р
Третата причина е страхотния дизайн. Искам да похваля дизайнера Яна Левиева, за оригиналното и изчистено, нестандартно изпълнение. Радвам се и се възхищавам на хора, които превръщат книгите в произведения на изкуството.
...

"Одисеята на Пенелопа" е част от проект, в който участват редица популярни автори, като всеки от тях пресъздава един мит по свой собствен, иновативен и съвременен начин. Сред тях са руския хахо Виктор Пелевин, Милтън Хоторн, Джанет Уинтърсън, сред тях е и Маргарет Атууд.

Омировата Одисея я знаем всички. Одисей заминава за Троя, където хубавата Елена предизвиква война. Неговите приключения започват, когато войната завършва и той се отправя към дома. Атууд се е постарала да представи историята чрез Пенелопа, жената на Одисей. Предлага ни един съвсем различен поглед към случилото се, но толкова пълнокръвен, сякаш самата Пенелопа ни е разкрила една дълго пазена тайна, едно словоизлияние за една несправедливост.

Атууд е и страхотен поет, което придава и необходимата поетичност за една древногръцка легенда, но в същото време прозата й е хаплива и остроумна:

"Носеха слухове, дошли от други кораби.
Одисей и хората му се напили в първото пристанище по пътя им и моряците се разбунтували, казваха някои; не, казваха други, яли вълшебно растение, заради което загубили паметта си, а Одисей ги спасил, като заповядал да ги вържат и да ги отнесат на корабите.
Одисей се бил с гигантски едноок Циклоп; не, било просто едноок собственик на таверна, казваше друг, а боят бил за неплатена сметка...
Одисей бе гостувал на богиня и омагьосания й остров, казваха някои; тя превърнала мъжете му в свини - не кой знае колко трудно, според мен - но той ги превърнал отново в мъже, защото богинята се бе влюбила в него, хранела го с нечувани деликатеси и двамата се любели до забрава всяка нощ; не, казваха други, било просто скъп бардак, а той живеел на гърба на Мадам." *

Превод: Д. Равалиева

Казват че Атууд е феминистка, на което писателката отговаря с риторичен въпрос: "Защо всеки път, когато някой напише нещо от гледната точка на жена, казват че е феминистко?"

Действително, Атууд много елегантно е показала двойните стандарти на Античния свят спрямо жената. Пародира както крайно обидните стереотипи на женските образи в преданията, така и отношението към тях. Стереотипи, които и днес се величаят. Отправя и критика към закостенелия морал.

Допадна ми произведението, приятно нощно четиво. Може би бях разочарован леко от финала, очаквах да е по-брутален, но това не прави книгата по-слаба. Напротив :)
:)
.

За имената на авторите

2012-01-12T01:26:00.000+02:00

Честно казано се учудвам как издателствата не могат да намерят общ език помежду си и как постоянно пишат различно имената на авторите. Все пак живеем в 21-и век. Има достатъчно добри източници - wikipedia, youtube, официални уеб-страници, google....
Без празни приказки да преминем по-конкретно нататък:

Жозе/Жузе Сарамагу/Сарамаго

Жозе Сарамаго, Жузе Сарамаго, Жузе Сарамагу...Последно? По-интересното е, че издателство Колибри го пише всеки път различно. За различни издателства - добре, но едно и също да го пише различно? Жузе Сарамагу сякаш е най-правилно.

Чък Поланик или Чък Паланюк

Паланюк? Да, ама не. Ето как се изговаря:

Правилното е Чък Поланик, а не Паланюк. Издателство "Ера" обаче упорито си го пишат Паланюк. Така в България култовото произведение "Оцелелият" излезе на два пъти, с две различни имена - Паланюк и Поланик:

Разбирам, че е трудно понякога да се определи как точно се изписва името на даден писател. Но във времена на глобални мрежи и заобиколени от информационни източници, някак е глупаво да не се проверяват тези неща.

Марк Твен или Марк Туейн

Марк Твен си ни е останало от руския език, също както някои и други имена, предимно на географски обекти, като Вашингтон. В онези времена е нямало интернет, комуникацията е била оскъдна и нормално е да сме черпили повече информация от руските източници, с всичките им особености. Е, да, но днес не казваме Шаная Твен, нали? Или Вайоминг.
Но така сме свикнали с това Твен, че ако някой го напише Туейн, хората ще го помислят или за неграмотник, или за ингелезки снобарски гъз.

Курт Вонигът vs. Кърт Вонегът

Ако имате по-стари издания, там авторът е представен като Курт Вонигът. Сегашните издателства обаче масово го пишат като Кърт Вонегът:

И кое е правилното? Втората половина от старите издания и първата от новите.
Тоест - Кърт Вонигът. Ако ги кръстосаме, ще получим правилния отговор :) Все едно да кръстосаш миналото с бъдещето, забавно е :)

---
Сигурно има още десетки подобни примери, но засега тези са достатъчно за да разберете какво имам предвид.
Може би изглежда дребнаво, но е хубаво издателствата да синхронизират трудовете си и да почнат да ползват интернет в работата. Така ще се избегнат тези разминавания.

..

"Тръбата" - Анатолий Крим

2012-01-07T21:47:00.001+02:00

Анатолий Крим е украинец, а като споменем Украйна, аз лично се сещам за един прословут бой в тамошния парламент, където депутати си спретнаха здрав кютек помежду си. Това се случи преди малко повече от година и половина:

Екстремно започва и романът - президентът на републиката Степан Сопронович и неговите най-близки подлизурковци пълнят торби с пачки валута, с идеята да избягат от страната, след бунт и преврат, който е последван от ексцесии в парламента. През таен ход те попадат в Тръбата - творение за пренасяне на газ, което свързва Украйна с Русия и Европа. И което сякаш свързва миналото на украинците, от което те не могат да се отърват, с настоящето, което се мъчат да изградят.

В Тръбата авторът е изградил цяла вселена, в която присъстват колоритни образи. Като все още живеещия в съветско време Кузма Григориевич, верен на партията комунист и чекист, пазач, за който сякаш времето е спряло. Тази среща между Кузма и политическите бегълци ни дава ясна представа за сблъсъка между прогнилото наследство на социализма с криворазбраната демокрация, която характеризира прехода не само в Украйна, а и преходите във всички бивши социалистически републики.
Освен Кузма, в тръбата се срещаме и с цял катун цигани, които могат да ти намерят(откраднат) каквато си поръчаш, присъства и евреин с цигулка, както и задължителните бутилки водка ( както казва един от героите "руснаците винаги ще печелят, докато имат газ и водка").

Крим е намерил оригинален начин да осмее така характерните по нашите ширини шуробаджанащина, корупция, чревоугодничество, завист и омраза (особено между двата женски образа), излишно сервилничене и подмазвачество, неграмотност и т.н. Дори когато живелия през последните 30 години в Тръбата Кузма пита какви нови филми има из съюза, разказващият историята, сещайки се за ужасните риалита и шоупрограми, му отговаря : "Няма. Добрите режисьори измряха, няма кой да снима сега"

Накрая ви оставям с един силен цитат:

"Съветвайки се с международните опекуни, депутатите узаконили рушветите, разработили от тях прогресираща скала данъци, обяснявайки на международното общество, че корупцията в моята страна е невъзможно да се победи, тъй като е неотделима част от нашия манталитет... Беше създадено ново министерство. В началото искаха да го кръстят "Министерство на Корупцията", но това режеше слуха, затова беше обявен конкурс, на който спечели оптимистичното име "Министерство на Благодарността".

И една "философска" сентенция, обилно полята с водка, от самия Кузма:

"Любовта, моля да ме извините, също е вид наркомания. Свърши ли любовта - свършва и наркотикът и ти отново я гледаш с трезви очи на нормален човек. Нима това е добре? Това е ужасно! Трезвостта е сестра на песимизма! Защо хората пият? Защото като пийне човек, животът му се изпълва с радостен смисъл. "

Виновник да прочета тази книга за пореден път е Блажев, който ме запали (с газова бутилка :р) с това ревю
.
.

Наскоро...

2012-01-05T23:14:00.000+02:00

Прочетох няколко книжки, но след като преядох покрай празниците, ме домързя да ги ревюирам. И сега ме мързи, затова без излишни приказки карам накратко:

"Ни вест от Гурб" - Едуардо Мендоса

Чете се за 2-3 часа! Ей, такива ги обичам :)
Идеята е интересна. Двама извънземни са изпратени от правителството им да изследват фауната на Земята. Те кацат в Барселона, но се разделят и губят. Мендоса ни предоставя възможността на прочетем дневника на един от извензъмните, който тръгва да търси другарчето си из каталунската столица. Ето ви и част от него:

8:00 Материализирам се на място наречено "Диагонал-Паесо де Грасия". Сгазва ме автобус номер 17. Трябва да си намеря главата, търкаляща се в резултат на сблъсъка. Трудна задача предвид изобилието от превозни средства.

8:01 Сгазва ме "Опел Корса".

8:02 Сгазва ме камионче за доставки.

8:03 Сгазва ме такси.

8:04 Намирам си главата и я измивам на чешма, разположена на няколко метра от мястото на сблъсъка. Използвам случая за да анализирам състава на водата: водород, кислород и аки.

...

Ден 20

07:00 Претеглям се на кантара в банята: 3 килограма и 800 грама. Имайки предвид, че съм чист интелект, това е ужасно много. решавам да правя гимнастика всяка сутрин.

...

06:20 Прилагам му дишане уста в уста и го пляскам по бузите, за да реагира.Тъй като върша и двете неща едновременно, повечето шамари ги отнасям аз.

...

:)

Произведението има потенциал, но може би не е доразвит докрай. Въпреки това е забавна и не отнема много време. А и Гурб не си е губил времето на Земята ;) .
---

"Сирените от Титан" - Кърт Вонегът

Четох я по диагонал в почивките след унищожаването на коледните манджи. Само при споменаването й ми става тежко :(
Много странна книга. Не, наистина много шашава. При това съм чел Паланюк!
Мъж става богат след като играе на борсата, ползвайки инициали от Библията. За един ден губи всичко и оттам започва околозвездното му пътуване, в което ще преосмисли и преоцени стойностите, които му предлага животът.
Всеки път си чупех езика като четях за хроно-синкластичните инфундибулуми или пък за хармониумите на Меркурий. Дано преписвам правилно, но по дяволите, как ги измисляш бе Кърт :(? Е, поне Църквата на Безкрайно безразличния бог ми хареса :)

"Няма причина доброто да не побеждава също толкова често, колкото и злото. Победата на каквото и да е било е въпрос на организация.Ако има нещо такова като ангелите, надявам се да са организирани по образеца на мафията"

Предполагам, че идеята на книгата колкото и да е елементарна се съдържат в думите на главния герой, който в края на творбата казва:

"...смисълът на човешкия живот, независимо кой го контролира, е да се обича някой, който може да бъде обичан"

Накрая така завърши, че се чудех дали е щастлив край или не. Може би ми се искаше да е малко по-различна.

---

И за край ето списък с всички книги, които прочетох през 2011, предпоследната в маиския календар :

Айзък Мериън - "Топли тела"
Бен Голдейкър - "Псевдонауката"
Бил Брайсън - "У дома" ( 1/5 от нея, книгата още седи в тоалетната, заедно с няколко Енциклопедии :)
Барбара Уилсън - "Шотландски легенди"
Борис Виан - "Човекът Вълк"
Давид Зафир - "Кофти карма"
Джо Абъркромби - "Отмъщението на Монца"
Едуардо Мендоса - "Чудните патила на Пърдоний Флат"
Едуардо Мендоса - "Ни вест от Гурб"
Зелазни § Шекли - "Донесете ми главата на принца"
Зотов - "Еликсир в Ада"
Зотов - "Епидемия в рая"
Карел Чапек - "Фабрика за абсолют"
Кърт Вонегът - "Сирените от Титан"
Леон Митрани - "Наука и ненаука"
Майк Резник - "Господарите"
Марк Твен - "Писма от Земята"
Мичио Каку - "Физика на бъдещето"
Нийл Геймън - "Книга за гробището"
Рей Бредбъри - "Париж завинаги"
Стивън Кинг - "Дългата Разходка"
Стивън Кинг - "Гняв"
Тери Джоунс - "Титаник - Звездният кораб"
Тери Пратчет - "Магизточник"
Тери Пратчет - "Ерик"
Тери Пратчет - "Само ти можеш да спасиш света"
Тери Пратчет - "Еманципирана магия"
Удхаус - "Замъкът Бландингс и други истории"
Умберто Еко - "Това не е краят на книгите"
Филип Рийв - "Смъртоносни машини"
Филип Рот - "Гърдата"
Чък Палнюк - "Оцелелият"

Преброих 30 и 1/5! K'ъф съм зубър! :D

Препрочетох и някои от любимите енциклопедии "Знание". Това го казвам за да придам тежест и да не ме е срам пред великани като Ана Хелс, Блажев и Шанара :р По-голямата част от книгите са от по 100-на страници, ама какво от това, броят се :р
Ако трябва да избера една книга, това ще е тази :)

Тази година ще намаля четенето. Аспирантурата ми е в крайна фаза, и може би ще прочета не повече от 10 книжки. Или 5. С повечко картинки :р

.

Най-продавани книги за 2011

2012-01-02T13:59:00.000+02:00

Малко статистика за приспиване. Сами си направете заключенията.

Най-продавани в Amazon.com

- "Steve Jobs" by Walter Isaacson

- "Bossypants" by Tina Fey

- "A Stolen Life" by Jaycee Dugard

- "The Mill River Recluse" by Darcie Chan

- "In the Garden of the Beasts" by Erik Larson

- "A Dance with Dragons" by George R.R. Martin

- "The Paris Wife" by Paula McLain

- "The Litigators" by John Grisham

- "The Abbey" by Chris Culver

- "Inheritance (The Inheritance Cycle)" by Christopher Paolini

-------------------------------------------------------

Най-продавани в Обединеното кралство:

Pos.

Title

Author

Volume

Value, £

SOURCE: NIELSEN BOOKSCAN

--------------------------------------------------

Най-продавани книги във Франция:

France's top books

Fiction
Dome 1 (Under the Dome), Stephen King: Small town in Maine is surrounded by an invisible force field, with gruesome consequences.
Faute de preuves (Caught), Harlan Coben: A crusading female reporter investigates missing teen and a social worker is arrested as a sexual predator.
Le Caveau de famille, Katarina Mazetti: Librarian and farmer give each other three chances to make a baby. Funny and life-affirming, apparently.

Non-fiction
Indignez-vous!, Stéphane Hessel: Slim call to arms from 93-year-old former resistance hero. Surprise hit of 2010, in part because it costs only €3.
Métronome illustré, Lorant Deutsch: Illustrated version of bestselling history of Paris told through its metro stations.
Sauvez votre argent!, Marc Fiorentino: How not to lose your shirt in a post-crash environment.

Source: Le Nouvel Observateur
------------------------

Най-продавани в Германия

1. Jesus von Nazareth: Band II: Vom Einzug in Jerusalem bis zur Auferstehung (Jesus of Nazareth – Holy Week: From the Entrance into Jerusalem to the Resurrection) by Joseph Ratzinger (aka Pope Benedict XVI.) The second volume of the Pope's planned trilogy on the life of Christ enters the bestseller charts at No 1, just as its predecessor did in 2007.
2. Empört Euch! by Stéphane Hessel. German translation of a 93-year-old French diplomat and resistance fighter's call for people to revolt against worldwide hunger, oppression of minorities, ecological damage (translated into English as Time for Outrage).
3. Verwesung by Simon Beckett. Translation of the Sheffield novelist's thriller The Calling of the Grave. His novel Tiere – Animals – is also in the German top 10.
4. Ich weiß, wer du bist: Das Geheimnis, Gesichter zu lesen (I know who you are: the secret of reading faces) by Tatjana Strobel. Swiss perfume saleswoman turned pop physiognomist explains what a person's face says about their character.
5. Blinder Instinkt by Andreas Winkelmann. German language psychothriller.
Source: Amazon.de

----------------------------------------

Най-продавани книги в Испания

Spain's top books

El Ángel Perdido (The Lost Angel) by Javier Sierra The latest mystery thriller from Spain's answer to Dan Brown.
No Consigo Adelgazar (I Can't Lose Weight) by Pierre Dukan Self-help book by France's bestselling nutritionist.
ll Método Dukan Ilustrado (The Illustrated Dukan Method) by Pierre Dukan The diet plan in pictures.
Carolina Se Enamora (Carolina Falls in Love) by Federico Moccia Comic novel by Italian novelist with a Nick Hornby touch.
El Tiempo Entre Costuras (The Time in Between) by Maria Dueñas Romantic novel about a seamstress who flees the Spanish civil war.
Source: que-leer.com

------------------------------------------------------

Най-продавани в САЩ, според usatoday.com

Title Author Description

1	The Girl With the Dragon Tattoo	Stieg Larsson	Journalist is hired to investigate the disappearance of an heir to a wealthy family (F)
2	The Girl Who Played With Fire	Stieg Larsson	An Eastern European sex-trafficking ring involving prominent Swedes propels this sequel to "The Girl With the Dragon Tattoo" (F)
3	The Girl Who Kicked the Hornet's Nest	Stieg Larsson	Lisbeth Salander is accused of murder and turns to friend and journalist Mikael Blomkvist to help prove her innocence; final in series (F)
4	Decision Points	George W. Bush	The former president describes key decisions, including the wars in Iraq and Afghanistan and the financial crisis (NF)
5	The Last Song	Nicholas Sparks	The story of a teenage girl distraught over her parents' divorce; movie (F)
6	Diary of a Wimpy Kid: The Ugly Truth	Jeff Kinney	Youth: Greg learns to deal with boy-girl parties; fifth in series (F)
7	Eat, Pray, Love	Elizabeth Gilbert	Memoir; Subtitle: "One Woman's Search for Everything Across Italy, India and Indonesia"; movie (NF)
8	Dear John	Nicholas Sparks	Love, duty in the aftermath of September 11; movie (F)
9	The Help	Kathryn Stockett	A young white woman tells the story of black maids in 1960s Mississippi (F)
10	Breaking Dawn	Stephenie Meyer	Young adult: Fourth installment in Twilight vampire series (F)

		--------------------------------------
Най- продавани в България:







Не успях да намеря такава статистика :(

One Day

David Nicholls

935,355

5,157,015.10

Jamie's 30-Minute Meals

Jamie Oliver

484,338

6,617,423.26

А Tiny Bit Marvellous

Dawn French

413,800

2,013,459.89

Room

Emma Donoghue

402,108

2,153,688.64

The Help

Kathryn Stockett

383,467

2,004,365.48

Guinness World Records 2012

381,175

3,613,236.28

The Girl with the Dragon Tattoo

Stieg Larsson

329,389

1,626,448.44

The Confession

John Grisham

314,471

1,582,868.17

The Girl Who Kicked the Hornets' Nest

Stieg Larsson

311,529

1,511,433.36

TheGirl Who Played with Fire

Stieg Larsson

288,706

1,392,112.32

2011 in boobs

2011-12-28T00:10:00.000+02:00

Хумор и сатира

Трилър

Нехудожествена литература

Фентъзи

Честици празници на всички! :) Дано през новата година имаме повече време за четене и да се шляпаме с по-евтини книги :р
* Нарочно съм написал boobs, а не books, за да не ми се скара Скай, както миналата година :р
...и полека с пийниту! :р
ПС Дадох 100 кинта за бомбички и пиратки :) От малък съм си пироман :р Ще запаля по една пиратка за всеки един от вас :)
.

Панаир на книгата 2011, НДК (ревю и картинки)

2011-12-07T03:16:00.002+02:00

Уважаеми приятели, разорен съм! Обявявам банкрут :( Айм броукън. Финито. Книгите ми видяха сметката. Разказаха ми играта. Оставиха ме без жълтици, т.е. без шоколад и бисквити :(

Днес, хм, всъщност вчера, бях на панаира на книгата в НДК. Изхарчих всичко, което имаше в портфейла и сега ще карам на фотосинтеза поне до края на годината, както ми се подигра Ирония :(. Затова ще ми простите този пост, с който искам като някоя кифла да се изфукам с покупките!! Хорей!

Тъй като се уча от най-добрите, затова вземам примера на книжното гуру Христо Блажев и ще ви разходя из издателствата, таз долна паплач, която ме остави без пукнат грош :( Шегувам се, да живеят издателствата :))!

Започнах от щанд номер 1 (или май беше 2, веч не помня), а първата ми купена книжка бе на Сафон, издадена от Изток-Запад:

Изток-Запад със сигурност получават наградата за най-добро обслужване и най-добър плик :) Получих и доста екстри с тях. А имаше толкова много книги, които исках да си взема...е, все пак знам къде им е офиса :)

------

От съседния щанд пък си взех страшно красиви тефтери, направени в стил стийм-пънк. Те са скъпички, но пък галят окото и не се въздържах. Взех 3 тефтера, като 2 са за подарък:

Ето този тефтер ще оставя за себе си (все пак дадох 20 лева за него):

-----

Като заговорихме за красиви неща, ето какво намерих в книжарницата на Хеликон:

Вътре картините са във пъзел формат, много красота само за 10 лева:

------

Далаверата на вечерта дойде от издателство Колибри, където направих сделката на века - 6 книги за 10 лева:

Така че - бегайте към НДК преди да свърши стоката!!! Както виждате се снабдих с така търсената от мен "Ни вест от Гурб", за която стана на въпрос в предишния пост, а също си взех и книгата на моя блог-приятел Павел, която Ел така възторжено ревюира. Ще си призная, че добавих "Най-дългият годеж" заради Одри Тоту, която е на корицата и в която съм тайно влюбен :р И 6-те книги, които си взех, са много силни.

------

Втората мега-далавера дойде от издателство Pro-Book (или Pro-Film да бяха? Баси никак не ме бива в помненето ):

От тях може да си вземете "Заразата" на Гийермо дел Торо (режисьорът на "Лабиринтът на фавна") само за 3 лева! Точно така. ТРИ! :) А в момента на пазара цената й е 18! "Тръбата" пък се продаваше за 5, а иначе по книжарниците е по 13. Не пропускайте!!!

-----

Няма, просто няма как да мине панаир без да си взема книга на Пратчет. А този път от Вузев ме изненадаха - специално за панаира са пуснали "Волният народец" (за 8 леФчета) . Корицата направо ме разтопи. А и хартията е качествена. Разбира се не пропуснах да си взема и календар, макар и стар, той е радост за окото! Джош Кирби е гений!:

------

Понеже напоследък се притесних, че чета само мъже, този път гледах да си набавя и произведения писани от нежния пол. От издателство Ink са пуснали ето това на Маргарет Атууд:

Много добре и нестандартно направена като дизайн, а цената й е 4 или 5 лева (пуста му памет). Атууд е осъвременила легендите за Одисей и Троя.

----

И още една мадама:

Казаха ми, че е бил много забавен. Ще видим. Разделих се с още седем сребърника :р

--------

Ето ви нещо много интересно:

издателството е Пргамент прес, а панаирната цена бе 12 лева. Оригиналното в случая, че цитатите са и на английски, и на български. Знаете колко голям фен съм на британската култура, нямаше как да го пропусна това. Сред цитираните са Пратчет, А. Конан Дойл, Маргарет Тачър, Удхаус, Шекспир, Хокинг, Хъксли, О. Уайлд, Джейн Остин, А. Кларк, Н. Геймън, Д. Адамс и много други...

-----

Това го взех заради Ностро:

Птицечовката беше страхотна, сега ще видим какво представлява това. Чувал съм, че дори е по добро. Издателството е Екслибрис, а цената (май, да не ме биете, ако греша) е около 9 лева.

----

А ето това си го взех заради Точето :) :

Вонегът и извънземни! :) Всъщност от изд. Прозорец си търсех илюстрования речник по физика, но гадовете не бяха донесли бройки от него :(( *мрън*

------

Аз много харесвам издателство "Ера", защото издават страхотни книги. Единствено имам забележка към дизайна на кориците, но да не капризнича. Паланюк е неустоим, не можех да откажа и цената от 4 лева :р :

Тези на Зотов отзад ще ги пратим на сестра ми, тя прояви голям интерес към тях :) Не без моето ходатайстване, разбира се :)

----
Следващите две са за майка ми (тя ме запали по четенето все пак. И дядо също):

Романите на Хосейни са чудесни, издателството е Обсидиан, а цената ми се губи....

-------

И последно:

Това бе последната книга, която си купих. При плащането си отворих портфейла и оттам излетяха няколко пеперудки, които ми напомниха, че той не е бездънен.

------

Само ще кажа, че шоуто на Докинс (на Инфодар) ми бе обещана за Коледа, затова не си я взех :) "Завладей българките" на Лазаровски също ще ми я подарят, така че май няма да има нужда да си купувам книги известно време. .... Хм, то и да искам нема де. Бюджетът потъна :р А и Зори ми подари две преди седмица...

И така такава бе разходката ми до XXX (хм, все едно е порно панаир:р) Международен панаир на книгата.

ПС Много се извинявам, че покривката на масата ми е мръсна. От две години не съм я прал. В интерес на истината, чакам някой да ми я изпере :р Шампион по мързел съм :р

.

Едуардо Мендоса и библейски книги

2011-12-05T03:12:00.001+02:00

Англичаните си имат Тери Пратчет. Американците - Кристофър Мур. Руснаците имат Зотов, а немците - Давид Зафир. Ето че и испанците си намериха голям сатирик в лицето на Едуардо Мендоса.

Мой приятел, който работи като стоматолог в Барселона, ме открехна за Мендоса, като ми препоръча най-вече новелата "Ни вест от Груб". В тази творба се разказва за извънземно, попаднало и изгубило се в космополитния град Барселона. То започва да си води дневник, в който описва странните привички на земляните. За съжаление, не успях да я намеря, а единственото на което попаднах бе "Чудните патила на Пърдоний Флат". Тя се оказа посветена на библейска тематика. Не знам дали е някаква кофти карма, но напоследък все на такива попадам :)

"Чудните патила на Пърдоний Флат" не е кой знае какво като литература, дори не знам дали да ви я препоръчам. Мендоса предлага на читателите един лек криминален и комичен роман, написан в традициите на готическия стил, и облечен в библейски одежди . Разказва за приключенията на един страдащ от газове римлянин, Пърдоний, който броди из източните римски провинции, където търси извора на мъдростта. Там той среща невръстния Исус, чийто баща Йосиф е осъден на смърт. Исус наема Пърдоний като частен детектив за да докаже невинността на баща си. Следва да се разкрие една грандиозна мистерия, в която се намесват една прелестна проститутка (майката на Мария Магдалена), богаташ с тъмно минало, Юда, приказно красив грък (Аполон в човешки образ) , прокаженият Лазар и много други действителни персонажи от Библията.

В крайна сметка Пърдоний след цялата тази дандания стига сам до извода:
"А може би прочутият извор, който дарява знание и скъсява живота е просто поетичен начин да се опише любовта"

Мендоса въобще не си поплюва и се е пошегувал доста грубо с древните гърци, римляни, араби и евреи. Ето ви няколко цитата:

"правим жертвоприношение... за да не се всели душата му в някое нечисто животно. Или пък в някой грък."

"предлагам да плячкосаме каквото още има по себе си, да го уважим няколко пъти отзад и да му отсечем главата, както има обичай да постъпва със странниците нашата коварна раса"
-----

Този роман ме накара и да се поразровя в прашния малък килер за спомени, и да си припомня колко много автори са писали за Исус и за библейските истории. След което проверих и в интернет. Ето ви кратка извадка от резултатите:

Кристофър Мур - "Агнецът. Евангелие според Биф Шамара."

Кристофър Мур се води като писател-абсурдист. Той става популярен с трилогията "Bloodsucking Fiends", където пародира така популярните сред тийнейджърите романтични вампирски романи. В "Агнецът" основното действащо лице е Биф, който възкръсва в наши дни, за да напише липсващата част от историята на Исус Христос. Негова сянка трябва да бъде ангелът Разиел, който обаче е твърде зает с яденето на пица, гледането на телевизия и с манията му по Човека-паяк. От разказа на Биф научаваме много интересни неща - откъде идва името Джудо, защо евреите ядат китайска храна на коледа, защо зайците се асоциират с Великден, както любопитни и пикантни подробности около така оформилия се любовен триъгълник между Биф, Исус и Мария Магдалена. Биф си падал и по Дева Мария...

Майкъл Муркок - "Ето човека"

Една от любимите ми новели. Карл Глогауър се връща в миналото чрез машина на времето, с идеята да стане свидетел на библейските събития. Но машината се поврежда и той се разбива. Намират го хората на Йоан Кръстител, който гледа на Карл като инструмент за постигане на политическите му цели. Карл продължава да търси Исус и го намира, но се оказва че е бавноразвиващ се, баща му Йосиф е сприхав старец, а майка му Мария е лека жена. Отчаян той започва да проповядва каквото си спомня от библията, а хората започват да го възприемат като месия....

Джеймс Мороу - "Only Begotten Daughter" и "Godhead Trilogy"

В творчество си Мороу пародира както организираната религия, така и агресивния атеизъм . За съжаление не е издаван на български, поне аз не знам да е. Той става популярен заради трилогията "Godhead Trilogy", в която Бог е намерен мъртъв, а огромното му тяло (на бял човек с брада) е пльоснато върху Атлантическия океан. Ватикана веднага праща танкер за да прибере тайно тялото, защото ако не го направят, религията им ще загине. По същото време група атеисти се отправят натам, за да унищожат тялото, тъй като то доказва съществуването на Бог.
В "Only Begotten Daughter" е разказана историята на Джули Катц, полу-сестрата на Исус и дъщеря на Бог (Бог е от женски род в произведението, т.е. тя е майка на месията Джули). Действието се развива в съвременния свят.

Жузе Сарамагу - "Евангелието по Исуса Христа"

И нобеловият лауреат Жузе Сарамагу написва своя версия за историята на Исус Христос. Този път стриктно следвайки каноничните евангелия, но леко и интелигентно променяйки някои подробности. Много ми хареса следната анотация към книгата:

Неговата ексцентричност не разтърсва, а с микроскопични размествания в хронологията на познатите събития и значението на познатите персонажи едва усетно пренарежда мозайката на финала. В този смисъл разказът му е предвидим: Исус се отличава от другите, защото мисли, не защото вярва; не мистична криза, а земна любов очиства Мария Магдалина; Бог е този, който отказва да се раздели с дявола; Исус целува Юда и го праща да го предаде; с финалната си саможертва Христос спасява не душите на хората, а реномето на своя Отец. Евангелие по вкуса на професионалния читател на романи – в това не би имало нищо изключително, ако не беше гласът на разказвача.

Робърт Грeйвс - "Цар Исус"

В типичен стил Грейвс създава един псевдо-исторически роман, подкрепен от действителни исторически факти и събития, в който разглежда живота на Исус - от ранна до зряла възраст. Историята е разказана през погледа на римски чиновник от времето на Домициан. Самият Исус е разгледан не като син Божий, а по-скоро като философ, със законни претенции към юдейския трон.

Дейвид Лорънс - "The Escaped Cock"

Лорънс описва романа си като опит да преразкаже Възкресението Христово, но с алтернативен завършек. След като е разпънат, Исус става, възстановява се и започва да живее своя живот. Той е погнусен от старата тълпа и затова бяга от нея. Скоро разбира колко невероятен и неповторим е света, по-прекрасен от всички спасения небесни - той благодари на звездите, че мисията му е приключила.

Гор Видал - "На живо от Голгота"

Както знаете Голгота е хълмът, на който е разпнат Исус Христос. Но този акт явно е бил видян от много хора и от много различни ъгли. Гор Видал използва своето въображение, тънък хумор и безкомпромисна критична ръка за да пренапише библейската история, видяна през погледа на св. Томофей Ефески. Тимофей, заедно със св. Павел, започват да преследват дошъл от бъдещето мистериозен хакер, който има наглостта да трие християнските исторически следи и доказателства. Или накратко - това е Евангелието написано от Гор Видал.

Зорините приключения :р

2011-12-01T09:16:00.001+02:00

След много приключения и разминавания, най-сетне подаръците на Зори пристигнаха миналата седмица! Тя лично дойде и предаде стоката! :) И ме зарадва много, отдавна не бях се радвал така на подаръци. Благодаря, Зори :)

Искам да те уверя, че книжките вече са специални гости, както ще се увериш от снимката:

Лично съм поставил задача на Wall-E да им прислугва и изпълнява прищявките. Както виждаш, Зори, сега в момента те си пият сутрешното кафе, седнали в книго-хола. Исках да кажа, в добри ръце са. И в приятна компания :р

.

Чък Паланюк - "Оцелелият"

2011-11-25T23:49:00.001+02:00

В заключение ще кажа, че Паланюк заслужава всички похвали от мен за това си произведение. Заслужава да му се обърне внимание. Аз лично с нетърпение очаквам следващите му изяви.

Всички гледаме едни и същи телевизионни програми...Повтарят едно и също един на друг. Няма изненади. Всичко е повторение...Много скоро всички ще мислим едно и също по едно и също време. Синхронизирани. Обединени. Уеднаквени. Точни. Като мравките. Насекомите. Овцете.

Никога не си виждал разпятие, на което Исус да не е полугол. Никога не си виждал дебел Исус. Или космат Исус. На всяко разпятие, което си виждал, той би могъл да е гол до кръста модел, рекламиращ дизайнерски дънки или мъжки одеколон.

...най-важният фактор , който те прави светец, е медийната изява, която получаваш.
Ключът към спасението е вниманието, което привличаш.Колко си популярен. Какъв е зрителския ти дял. Колко хора разпознават името ти.
Шумът.

Искрено се надявам всеки, който е прочел книгата, да си зададе същите въпроси, които и аз: Дали религиозните хора сами са стигнали до решението да следват дадена религия или това е вследствие на "набиването" й още от ранна възраст? До какво може да доведат подобни "набивания" в такава възраст? Даваме ли си сметка в какво хипер-комерсиално общество живеем и как правим от пълни утайки медийни звезди? Надявам се да усетите силата а Паланюк в следващите няколко цитата:

Предполагам, че на всеки ще му е интересно да разбере какво би се случило, ако всички членове на дадена религиозна секта масово се самоубият и остане само един последен техен член. Всъщност всички знаем отговора - той ще се превърне в медийна звезда. С острото си като бръснач перо, Паланюк разкъсва на парчета крехката лицемерна опаковка, с която се е покрило съвременното общество, за да излязат наяве всички негови бичове и пороци.

Но да се насочим към самия роман и неговия автор. На света има автори и автори. Някои от тях се превръщат в култови, истински икони, бунтари на своето време. Точно такъв е и американецът с украински корени Чък Паланюк. Героите му винаги са странни, те сякаш не се вписват в обществото с неговите общоприети стандарти, те се отличават със свое различно мислене, те сякаш са от друг свят, от друга среда. Паланюк притежава иновативен стил, той не се притеснява да експериментира - тук е започнал романа си отзад напред. Прозата му е наситена с информация - какво се получава при смесването на амоняк и белина, как се чистят петна от мазнина, как се ядат раци и т.н. Но цялата тази информация не е самоцелна, а част от историята, поднесена точно и на място.

Искам първо да благодаря на Скай за препоръката - на нея й бяха необходими само две изречения за да ме запали по романа на Паланюк. Масло в огъня добавиха Христо Блажев с възторженото му ревю в Книголандия, както и Вал преди време.

.

Книги и религии

2011-11-18T16:25:00.002+02:00

Както си четях приказната новела на Салман Рушди "Харун и морето от приказки", се сетих за "Сатанински строфи" и за цялата полемика около този роман. Това ме накара да се поразровя в интернет, където научих любопитни неща както за Рушди, така и за други книги, разбунили духовете на религиозните люде. Постепенно се появи идеята за тази публикация, в която ще изброя онези произведения, които разкриват истинската същност на религиите и техните радикални последователи. Може да спретнем цяла олимпиада.

Да започнем от третото място:

Хари Потър - Дж. К. Роулинг

Причина: Много религиозни групи, най-вече католици, православни и протестанти, обвиняват Роулинг в разпространение на окултизъм и сатанизъм. Според тях поредицата за Хари Потър промотира сред децата забранени в Библията дейности, като вещерство, магьосничество и гадателства. При това, Роулинг нееднократно е заявявала, че е практикуваща християнка.

Последствия: Нашата православна църква както винаги е съпричастна към проблема и веднага заклеймила поредицата за очилатото момче-магьосник. На първа страница в официалния си вестник църквата изказва позицията си спрямо романите на Роулинг, като подчертава, че "магията не е детска игра" и че светият Синод е решил да проведе литургии всеки четвъртък, за да излекува хората, които са засегнати от заклинания или са обсебени от зли духове. Но това не е всичко! Техни представители започват да лепят брошури из цяла София, които да осведомят, че четенето или цитирането на магии от книгите за Хари Потър, е равносилно на това да се молиш на злото. Или както заявява отец Стефан Стефанов: "Тези книги карат децата да вярват, че магиите са нещо невинно и съществуват само в литературата - а всъщност не е така. Те намаляват съпротивителните сили на читателите срещу черната магия и ги карат да се заинтригуват от злото".

Още по-крилати фрази валят и от техните католически и протестантски колеги. Отец Габриеле от епархията на римския архиепископ заявява, че "..зад Хари Потър се крият сигурните признаци на краля на Мрака, т.е. на Дявола". Въобще забавата е пълна, а по-пълен преглед на изречените глупости може да видите в уикипедията.

Книгата е забранена в О.А.Е.
---

Второто място печели:

"Сатанински строфи" - Салман Рушди

Причина: Рушди се превърна в най-омразната фигура в ислямския свят, след като в романа вкарва образа на пророка Махунд (Махунд е презрително име на Мохамед, дадено от европейците по време на кръстоносните походи), а на всичкото отгоре, някои от проститутките в творбата носят същите имена като тези на съпругите на Мохамед.

Последствия: Със сигурност "Сатанински строфи" е най-опасната книга, като много от книжарниците, в които е била налична, били нападнати и изгорени. Стигало се е и до смъртни случаи. Аятолаха на Иран, Рухоллах Хомейни, обявява фатва и награда от 3 милиона долара за главата на Рушди.

През 1989г., в лондонски хотел, е организиран атентат срещу Рушди, който не е успешен заради преждевременно избухване на експлозива, от който загива човекът-бомба Мустафа Мазех, член на ливанската група "Организация на муджахидините". Мазех е обявен за мъченик и герой на исляма в Иран, като там му се построява дори олтар.

На следващата година в Пакистан излиза филмът "International Gorillas", който придобива широка популярност сред тамошното население. В него Салман Рушди е представен като ръководител на престъпна организация, чиято цел е да унищожи исляма (тъй като ислямът е пречка срещу налагането на безнравственост и разврат). Рушди е охраняван от израелски наемници, а срещу него застават трима братя, които искат да отмъстят за смъртта на тяхната сестра, която е убита от полицията по време на демонстрация срещу романа "Сатанински строфи". В крайна сметка тримата братя успяват да избият израелските наемници, да убият и изпепелят Рушди, а израелска агентка, която е пратена да прелъсти и убие един от братята, взима че се влюбва в него, приема исляма и накрая се жени щастливо.

Забавно, нали? :)

И безапелационен шампион на скандалните книги е:

"Произход на видовете" - Чарлз Дарвин

Причина: Влиза в противоречие с креационизма.

Последствия: Въпреки всички доказателства, които включват геологическите записи (стратиграфски и палеонтоложки), резултати и доказателства от кладистиката, хомологията, филогенията, и въпреки че е фундамент на науки като агрикултурата и медицината, вярващите все още проклинат и изпитват ужас от книгата, която поставя религията в неудобно положение. Някои по-хитри вярващи пък се опитват да нагласят вярванията си спрямо науката, обявявайки че еволюцията всъщност е част от божествения план. Други пък получават тикове само при споменаването на Дарвин и изпадат в смехотворна ситуация, в която критикуват един научен факт, без дори да са прочели трудовете на англичанина.

Темата е толкова много обсъждана, че няма смисъл да пиша повече :)

Чиклит на годината! Култово! Култово!

2011-11-13T20:33:00.000+02:00

Не, не и не. Никога не съм предполагал, че чиклитите могат да ме забавляват толкова много. Казвам ви, направо се изкривих от смях. Еротичното романче се казваше "Тес", а името на авторката - Ейми Фетцър.

Историята е следната:

Гимнастичката Тес Ренфрю се промъква в къщата на мафиот, за да открадне смущаващи снимки, които могат да разбият кариерата на нейната приятелка (ох, колко жестоко). Уви, успява да открадне с тях и други разобличителни документи и по петите й тръгват главорези. Тя се качва на кораб и заминава за Бахамите. Но главорезите я настигат! За да се спаси тя скача от кораба! (о не, каква поредна драма!) Тъкмо да се удави и отнякъде се появява делфин, който я спасява! (тук пролях сълза) Тя, хванала се за перката на делфинчето, минава през странна мъгла, която я пренася в миналото.....пренася я чааааак в 1789 г. Охооо, чиклит, в който имаме пътуване във времето! От морето я изваждат моряци, а техният капитан, Дан Блекуел, красавец с бронзов тен и мускулесто тяло, отвежда Тес в каютата си, където грижовно я настанява.....НО ТОВА СЕ ОКАЗВА ПИРАТСКИ КОРАБ!!! Така крехката Тес се озовава сред 180 пирата, със загорели потни и мускулести тела , чийто капитан е приказен красавец.....

Е, Тес, патката му с патка, чак към 150-та страница зацепва, че се е върнала в миналото, а дотогава си мисли, че Дан Блекуел е просто едно ексцентрично и богато парвеню, което се прави на пират, и всички наоколо са наети актьори. За да запали фитила на страстта, авторката е направила героинята й малко опърничава и всяка любовна сцена започва започваше с " Дан, ходи си, остави ме" и завършваше с "Бързо, бързо, люби ме, проклет пират" :)

А сега ви оставям да се полюбувате на няколко цицити... ъъъ, цитати исках да кажа:

"Кожа се търкаше в кожа - влажна и гореща за още"

"в тъмната пещера на женската й същност го чувстваше твърд като камък, но същевременно топъл и туптящ от живот"

"Тес се задъха от удоволствие, когато той хвана зърното й, а езикът му ближеше нежното връхче"

"- Гладна ли си?
- Да
- Мога да потърся малко сирене и хляб
- Не съм гладна по този начин - тя вдигна полите си, грабна го за сакото и го затегли нагоре по стълбите, тъмнозелената й рокля се обви около краката му...."

"Тя простена и стонът й прозвуча ясно в безмълвието на затихналата стая, когато той разтвори краката й с широките си рамене.... Влажните тъмни косми между краката й трепнаха под горещия му дъх"

"Тя се изви и извика - пожарът в нея я завъртя в луд огнен танц и залюля тялото й в пламъка на неописуем екстаз"

"Дан се гмурна с дива сила в нея и ниският му гърлен тон разроши косата й, когато той пръсна жизнената си сила в горещата й влага... и тя всмука в себе си изцяло семето му, любовта му....."

и накрая, за завършек:

"Дан почисти семето си от тялото й, като се вслушваше в тихите й въздишки"

Баси, знаете ли колко много секс може да се поберат в няколкостотин страници? :-)

:р

"Това НЕ е краят на книгите" с Умберто Еко и Жан-Клод Кариер

2011-11-11T14:46:00.004+02:00

Ламот Хвалебствений: Като цяло интересна книга. Представлява диалог между Еко и Кариер (с епизодични включвания на Жан Филип дьо Конак), които обсъждат интересни теми свързани с книгите. Дали имат те бъдеще, каква промяна претърпяха с настъпването на интернет, а също коментират интересни факти и събития.

Ламот Критичний : Да ве! Празни приказки общо взето, никому ненужни факти и размишления. Разсъжденията може и сам да си ги направиш, не са кой знае какво. Като че ли не знаеше например как историята се е пренаписвала спрямо националните интереси на всяка страна (дават за пример Кемал Ататюрк) или пък как поетите от малки страни (тук дават за пример България) не могат да станат световноизвестни, заради мащабите на самата страна...

Ламот Хвалебствений: Но Еко и Кариер са вманиачени букинисти, всеки от тях притежава богата колекция от 30-40 хиляди книги, някои от които изключително редки. И двамата са от онзи класически тип интелектуалци, от които може да се научи много, не само за книги. Обхващат почти всички сфери от бита и културата. Все пак историята на книгата е един вид история на човечеството.

Ламот Критичний: Да де, идеята е много интересна, но все ми се струва, че можеха да вложат малко повече хумор и да обхванат някои теми в по-голяма дълбочина. А и изръсихме 15 лева за книгата, знаеш ли колко сладолед щяхме да си купим с тия пари?

Ламот Хвалебствений: Стига де, имаше доста любопитни неща. Например обсъждаха разликата между културите и писменостите. Арабите, евреите и иранците пишат отдясно наляво. Кариер е забелязал, че вследствие на това в иранските филми камерата също се движи отдясно наляво, за разлика от европейските. В древността може лесно да разберем кои ниви са били орани от европейци или семити. Също така си задават въпроса дали холокоста би бил възможен днес, във времената на интернет и социалните мрежи. По-скоро не. Дават за пример Салман Рушди, който вероятно преди няколко века е щял да бъде пребит с камъни, днес глобализацията би могла да спре това или да намали влиянието на диктаторите...

Ламот Критичний: Ееее, то пък все едно не ги знаеше тия неща :) Все едно да ми кажеш, че жените имат цици, баси. Да не говорим колко ми беше скучно като почнаха да ми изреждат някакви френски и италиански поети. На места имаше голяма скука.

Ламот Хвалебствений: Да, но бас ловя, че ти е харесала репликата на Умберто Еко - " Не, религията е кокаинът на народите, защото възбужда тълпите" или цялата глава "Възхвала на глупостта"? Какво ще кажеш и за кратката дискусия за червената книжка на Мао, която няма нищо общо с насилието, но прославянето й означаваше изчезването на всички останали книжа?

Ламот Критичний: Можеха и да бъдат по-критични към религиите, те критикуват и агресивния атеизъм, може би така и трябва. Добре, имаше някои интересни моменти, но аз бих ги развил по-добре :р А и в тази криза 15 лева са бая сладолед :)

Ламот Хвалебствений: На мен ми се струва, че книгата ще се хареса на всеки книгоман и букинист. Диалозите между двама наистина ерудирани типове като Кариер и Еко са забавно четиво. В края на книгата с рисунки е представено как е еволюирала книгата през вековете: от глинените плочки, през бамбуковите свитъци и инкунабулите, до аудио книгите и електронните четци :)

Ламот Критичний: Голям праз! Очаквах повече от двамата дърдорковци :/

Ламот Хвалебствений: Задник!

Ламот Критичний: Поне признай, че писахме това докато бяхме в тоалетната!

.

Всяка книга си има своята история

2011-11-08T00:45:00.000+02:00

Нали ги знаете ветераните от войните как гордо си показват белезите и разказват героични истории за тях? Е, същото е и при книгите, чиито белези често крият интересни истории:

Толкин и прилепът

Това се случи мнооого отдавна, още бях ученик (а това наистина беше много отдавна). Четях си аз Властелинът, когато забелязах нещо да се движи по земята. Представяте ли си? Чета си за грозни орки, а до мен имаше нещо което се движеше. Отидох да погледна, помислих че е мишле, а то взе че се уплаши и като разпери криле.... аз, разбира се, се насрах от страх и размятах книгата, която падна някъде на пода. От виковете баща ми дойде и успя да изгони прилепа през прозореца, докато аз съвсем героично и мъжествено се бях скрил под леглото :-) Е, на книгата й остана белег, който да ми напомня за случката, а баща ми често разказва колко съм бил храбър >:( гррррр....

Филип К. Дик и маймуната

Ще повярвате ли, че имахме маймуна в къщи? Не, не говоря за сестра ми, а за истински макак! Имахме чичо, който работеше в Нигерия, а сестра ми, белята му с беля, взе че го помоли да й вземе маймуна. Чичо ми обаче бепе взел работата на сериозно... и бам, донесе ни маймуна, за шок и ужас на мама и тате. Та маймуната се катереше по полилеите, дърпаше котката за опашката и непрекъснато човъркаше в библиотеката. В резултат на което пострадаха няколко книги, сред които и "Война на реалности" на Филип К. Дик. Новелата я прочетох едва тази година, но книжката има защо да мрази маймунки :) По-късно дадохме маймуната на един биолог-инвалид, който беше я обучил на много неща, вкл. да му носи дистанционното или сакото например :)

Първата книжна любов...

Това е първата книжка, която ми подариха! Това не е енциклопедия, а РЕЛИКВА!!! Е, времето и многото четене й разказаха играта, но се опитах да я възстановя!

Книги-игри

Като заговорихме за детство, ето ви и неразделна част от него:

Еми, обичах книгите-игри :)

Спешъл

Някои книги ти ги подаряват специални хора ;)

----

така и така сме на разходка из библиотеката, ето част:

оставил съм място отдясно за гола камила :р

Пратчет - "ЕРИК"

2011-11-03T09:28:00.004+02:00

Десет причини "Ерик" да е най-забавната книга в историята на забавните книги:

1) Писал я е Пратчет
2) Има картинки!
3) Само 100-на страници е! Йес!
4) Има картинки!
5) Ебава се с набедените класики на Гьоте, Данте и Омир
6) Има картинки!
7) Един невероятен поглед към античния (и съвременния) свят
8) Има картинки
9) Всички герои са идиоти
10) ИМА по дяволите КАРТИНКИИИИ! :D

Книгата я чета за трети или четвърти път, но предполагам ще има и пети. След някоя и друга година :) Забавно е да прочетеш как момче на тринайсет, първият нелегален демонолог, извиква демон за да изпълни трите най-съкровени желания на всяко хлапе: "Да управлява света, да срещне най-красивата жена, и да живее вечно". Е, за нещастие извиква не демон, а най-некадърния магьосник на света - Ринсуинд. С него започва вълнуващо пътешествие в пространството и времето - попадат на странни цивилизации, подозрително наподобяващи тези на ацтеките и на древните гърци, с всичките им жертвоприношения, дървени коне и приковани прометей-овци. Срещат се със Създателя, а по-късно попадат в Ада, където стават свидетели на исторически момент - превръщането на Ада от кралство в република...

Докато търсех още картинки за Ерик, намерих това:

Заден ред, от лево на десно: Смърт и внучката му Сюзън,
Моист фон Липуиг (Мокр фон Ментебрад),баба Вихронрав,
Лорд Ветинари, архиканцлер Муструм Ридкули, Ринсуинд,

Керът, серж. Ангуа

преден ред: Тифани Болежкова с Дребни волен народ,

леля Ог, Пратчет, Библиотекаря, Двуцветко,

серж. Ноби Нобс и Сам Ваймс,

седнал върху Багажа

Познах ли ги всичките? А?

А за десерт, малко цитати:

"Слушай, това, което трябва да направиш е да престанеш да джуркаш химикали в тъмни стаи, да се обръснеш, да се подстрижеш, да се изкъпеш, даже два пъти, да си купиш нови дрехи, да излезеш някоя вечер .....и тогава можеш да получиш шамар от каквато си пожелаеш жена. Е, няма да е много, но все пак е физически контакт"

"Демоните присъстват на Диска поне от толкова време, колкото съществуват и боговете, които в много аспекти наподобяват. Разликата между тях всъщност е като разликата между терористите и борците за свобода"

"...творците предпочитат метода на Големия Трясък за строеж на вселени, а друг път използват по-нежния метод на Продължителното Сътворяване. Това следва от научни изследвания на космотерапевти, които доказват, че насилието на Големия Трясък може да причини сериозни психологически проблеми на вселената в по-зряла възраст."

Други ревюта:
Блажев
Стоян
.

Борис Виан - "Човекът вълк"

2011-10-28T05:59:00.001+03:00

Специално за Хелоуин, чиято прокоба ще ни залее на 31-ви! Муахахаха! Добре де, шегувам се :р
Ето ви нещо подходящо за случая! За да ви разкажа как възприемам творчеството на Борис Виан, ще трябва първо да се загледаме в някоя от картините на Салвадор Дали, например тази:

Картината е нарисувана през 1936 г. и се нарича "Soft Construction with Boiled Beans" (Мека конструкция със сварени бобчета) и в нея Дали е представил ужаса на гражданската война, която бушувала в Испания, или по-точно показва как самата страна се разкъсвала и подлагала на всеобща болка. Този сюреалистичен ужас 10 години по-късно Борис Виан го прехвърля и в литературата и го превръща като способ в творчеството си. Така както Дали е изобразявал чудновати картини, чрез които идеите и посланията му изпъкват благодарение на крещящата странност и абсурдност, така и Борис Виан изразява депресията, отчаянието, отчуждението, разочарованието в годините след Втората световна война чрез бруталните си, сюреалистични разкази, събрани в сборника "Човекът вълк".

Самият Борис Виан е бил много интересна и всестранно развита личност. Освен писател, той е бил преводач и поет, актьор, пеел и свирил на различни инструменти (най-вече тромпет) в джаз група, работил е като инженер и изобретател, бил е автор и критик в списания за джаз. Неговата песен "Дезертьорът" е станала голям хит навремето, вижте го колко е галантен :) :

Признавам си, отначало бе много объркващо докато свикна със стила на Виан. Като почнем от първия разказ - "Мравките", който наподобява на първите 15-на минути от филма "Спасяването на редник Райън", но сякаш разказан от барон Мюнхаузен, и завършим с "Човекът-вълк", където миролюбив вълк бива ухапан от човек, превръща се в човек и заминава за града, където ще се погнуси от човешката природа. Не знаех какво да очаквам и всеки разказ ме изненадваше. Работник лови с рибарска мрежа занзибарски пощенски марки от гьол и ги продава на господаря си, който му дава фалшив билет за влак....По едно време ми се стори, че съм пиян, а по дяволите, не бях!

Мидито цяла седмица горещо ми препоръчваше Виан, и ето, наистина бе интересно. Други ревюта: Ана Хелс

;)
.

Годишни награди "Букскар" 2011

2011-10-24T14:36:00.006+03:00

Уважаеми читатели, добре дошли на официалната церемония, в която ще се раздават годишните Ламотски награди "Букскар", които се присъждат на всички блогъри, които обичат книги и въобще четенето. Тук ще прочетете най-интересните статии за книги, писани по блоговете през изминалата 2011! За отбелязване е, че всички наградени бяха голи, защото денят на награждаването съвпадна с "Денят на ексхибициониста", който е и национален празник на страната. Музикалното оформление е подготвено от специалния ни гост Лу, а водещи бяха назначени Анжи и Неколов. Сценарият бе написан от Svetly, а художественото оформление е на Кръстю, архитект на сданието - Онди. Оператор е Вал, а фотограф - Бънги. И така, награди "Букскар" получават (подредбата е по азбучен ред):

Ана Хелс
Получава наградата "Зъл читател" заради ревюто "Човекът вълк".
Там е работата, че аз имам книгата от доста отдавна и все се каня да я прочета. След което попаднах на ревюто на Ана Хелс. И сега ме е страх да посегна към сборника....толкова зловещо е написано :р Е, какво пък, някой ден ще си сложа памперс и с треперещи ръце ще взема книгата...но ще гледам да не е през нощта :р Понеже е по-нов блог за мен прегледах останалите статии и си харесах "Магазинът за самоубийци", звучи забавно :)

Бла
Наградата "Златни цомби на зомби" отива логично и категорично при Бла, най-вече заради разпространението на зомби културата, както и заради това негово ревю в Книголандя, което ме накара да прочета "Топли тела" на Айзък Мериън. Отнякъде долетя новината, че "Изток-Запад" ще издаде "World War Z" , като заслугата вероятно пак е негова :) А със съвсем миниатюрни цици (за да му е гадно) ще бъде удостоен и Дринов, заради приноса му към филмираната литература!

Веселина Вълканова
Ще получи специалната покана да направи новия дизайн на библията, корана и тората (изданието ще излезе със заглавието 3 в 1), а статуетка "Зимен грях" ще получи за тази статия :)

Гост
Наградата "Бронирани памучни гащи" се присъжда на Гост, а причините за това са поне три!
Първо, защото се носи мълвата, че добрите му ревюта се дължат на строгия контрол на Зори, която здравата пляска когато нещо не е както трябва. Болката си Гост излива в това ревю за роман с основна тема "шляпане". Така че една от причините е благородна - със стабилната си конструкция наградата "Бронирани памучни гащи" намалява силата на пляскане с 30%. Край на терзанията, поне с 30%! Освен това Гост пише пленителни ревюта по любимия ни Пратчет, като например това: ЦЪК.

Ел
Наградата "Шарено дупе" отива при Ел, защото винаги прави най-шарени и пъстри ревюта на книжки, гарнирани с чудесни картинки! Рисунките й по книгите на Зотов (тук и тук) зарадваха всички в Русия, а даже самият Зотов остана възхитен! А читателките могат да се полюбуват на мъжките дупета, окрасяващи блога и които Ел ги е нарисувала с анатомична точност! Още по темата Ел е писала и тук!

Елф
Елф се награждава със специалната награда "Златна смърдяща вагина", която той заслужава заради това, че най-накрая издаде произведение на циничното изкуство, с което ни втрещи , а аз останах "насаме със спермата си" :)) :р

Зеленгорова
Светлето Зеленгорова е удостоена с най-красиво изработената статуетка - "Златен КУР" :р (нейни зашеметяващи и супер-забавни разсъждения по темата може да прочетете ТУК.) А иначе наградата получава заради най-нестандартното ревю на книга, което някога съм чел! Задължително го прочетете, аз много се забавлявах! Като споменах "нестандартно" се сетих за нестандартния секс, а Зеленгорова със сигурност има какво да ни каже по темата! :р

Змей
Аделина винаги пише много симпатични и трогателни, честни ревюта, затова ще получи награда "Ароматен естествен парфюм от гол герой" за едно от последните си ревюто си "Парфюмът" :р И тя ни зариби до краен предел с "Игрите на глада".

Зори
На Зори се присъжда наградата "Таласъмски магии", заради умението й да омагьосва хората и да ги кара да се разделят с големи суми за книги. Магии като това омагьосващо ревю на омагьосваща книга, наречена "Омагьосването на Лили Дал".
Е, като всяка вещица, Зори се справя добре с писането. Ето за това ревю се носи слух, че го е писала докато е летяла с метла! :р

Икария
Икария безапелационно печели наградата "Златната нимфоманка" заради чудесните разкази в блога й. :) А за ревюто на "Белият олеандър" получава специално място в алеята на вечния оргазъм :р

Миди
Мидито (известна още като Тоти, Тотенлихт, Г-жа "Пердаши-лошо, но прави вкусотии :р) получава престижната награда "Златен секс пир с Шекспир" заради това си ревю, в което представя произведение на Клифърд Саймък по много симпатичен начин :). Нека пожелаем на Миди-младши също да стане готин читател като майка си :))

Ностромо
Ностро е удостоен с наградата "Златен камшик", с която аз призовавам всеки блогър да му нашари задника и да даде своя дан за възстановяването на голяма несправедливост! В тази статия Ностро ми обеща да ми подари книгата "Секс престъпления", но аз така и НЕ я получих :( Ностро си я запази за своя собствена употреба, а мен ме остави абсолютно необразован по темата :( Не го е срам! Даже свидетели разказват, че са видели жени да влизат в неговия дом, а след това да излизат леко разкрачени, но пък много щастливи! :( Но преди да го шарите, може да прочете и тази негова публикация, интересна е! :)

Петър Тушков
Тушков ще бъде награден за това, че основа най-сериозната книжна секта "Трубадури", в която присъстват завидни блогъри със завидни читателски способности. Поради тази причина обявявам Тушков за свети мъченик (ще трябва да го пляскаме с книги, иначе каъв мъченик е той?:р) . Също така пое и инициативата да издаде първите няколко библии!!! Пример! Благодарение на Тушков и неговия книго-религиозен проект се запознах с няколко блогъра, които също ще бъдат удостоени с грамоти от Светата Трубадурска църква, както и със следните награди:

*)Васил (Lazy) от Over the River and Through the Woods
Специално за него успяхме да откраднем чорапите на Хайнлайн и да направим статуетката "Златните чорапи на Хайнлайн", които Lazy ще получи съвсем заслужено, заради изключителната му поредица от ревюта по романите на Големия Хайни (ето ви едно ревю, както и второ) :)

*)Михаил Абаджиев от Омагьосано време
ще бъде награден с "Камерата на Луцифер" заради революционната му идея да прави ревюта на книги, оформени като клипове. Чуйте и вижте ревютата му за произведенията на Елизабет Муун и на Джон Скалзи:)

*) Стоян от Първи впечатления от последно прочетеното
Получава "Златно динозавърче" за това си ревю, както и "Златен чорапогащник" за това ревю :)

*) Владимир Полеганов от Stars In My Pocket
Награждава се с "Златен голям джоб" в който ще може да побере всички писателски звезди ( и аз имам такъв на компютъра, само че събирам порно там :Р). Наградата му се присъжда за ревюто му "Gory of the 60's", действително много любопитно четиво :)

*) Ваня
Получава "Златен бодил" заради цялостното си творчество в нейния оранжев блог :)

---

Presly
Пресли от Горуна ще получи наградата "Добрата вещица", тъй като метлата й прелетя и ни достави чудесни интервюта (като това с Брус Стърлинг - един от пионерите на кибер- и стийм-пънка), както и наградата "Дяволска опашка" :)

Silentium
Силенциум заслужено ще се сдобие с наградата "Читател от Мрака", защото всеки път като посещавам блога му ме побиват тръпки и очаквам да хвръкне прилеп от монитора. Честно, това може би е най-красивият блог наоколо :) Не само това, но и ревютата са му доста мрачни - според мен негативните ревюта са повече от положителните: р :).Въпреки забележките му, ще потърся "Земното ядро". Иначе получава наградата заради ревютата на книгите на Стивън Бруст, сериозно го е захванал тази година, ето и последното засега. :)

Точка
Точка ще бъде наградена със статуетката "Голият Мачо с хубавите оформени мускули", специално изработена кукла, работеща на ток и проектирана от самия Тесла! Наградата е изработена от Съюза на палвите голи джуджета, които са й много благодарни за чудесния пътеводител на мързеливия читател! Кланът на голите търговци обаче обещаха да й видят сметката :р :)

Фроги
Фрогито ще бъде удостоена с наградата "Златен демоничен жабок" в чест на "Del amor y otros demonios", като Жабешкия съюз я обявява за "принцеса на демоните". Не може да раздаваме награди и да пропуснем Фрогито я, нали после ще ме хване и ще ми съдере задника от бой :р :)) Шегувам се Фрог! :р

Христо Блажев от Книголандия
Получава наградата "Кристална топка" за специалните си заслуги в сферата на псевдонауката, както и научна степен "Враг на Псевдонауката" заради култовото представяне на Бен Голдейкър и неговата "Псевдонаука". Също така получава забрана да посещава духовната част на Ламотия, чието население се издържаше предимно от продажбите на вълшебни отвари, както и от ремонтите на летящи килимчета. Дори от "Хомеопатичният институт" поискаха да бъде публично линчуван и набит с водорасли.... :)) Можем да им отвърнем с най-доброто за последните 2 години в Книголандия! :)

Шаннара
Шаннара ще получи специална розова панделка за това си признание от Дружеството на розовите любовчии, но от Ламотия ще получи специална награда "Златен перверзен върколак" за спретнатия си блог, който е истински рай за фентъзито :) Поздрави от момчетата на Ананси и от момичетата, които хапят :р

Янина
Янина получава наградата "Златна палава гейша" заради приноса й в популяризирането на японска литература, по-точно на Коджи Сузуки и Мураками. Получава и Пратчетова значка :)

Награди за стихове "Четиримата конника на апокалипсиса"
Адският стихов квартет Пламен Бочев, Светла42, ВеСеЛиНа и Wild Cat се обявяват за конници на стиховия апокалипсис и са наградени със специално изработени гайди (които могат да се ползват и като моливи) :))

В края на церемонията по награждаванията светата зла троица Надинка , Скай и Лили излязоха с камшици и напляска всички, които не чели книжки през годината :р Послушните и редовно четящи пък бяха наградени от Миленка, със специално изработени книгоразделители. А накрая за десерт Ирония Идиотова изрецитира "Ташат ме сърбаците" на аудиенцията :)

Zотов - "Еликсир в Ада"

2011-10-21T13:52:00.000+03:00

Вероятно на всеки му се е случвало да попадне на книга и да си каже: "Я, това все едно аz съм го писал!" Е, аz попаднах на такъв писател, който не само харесва същите метъл банди като мен (Blind Guardian, Helloween, AC/DC и т.н.), но харесва и същите филми! Да не говорим, че zдравата е омаскарил библейските истории в поредния опияняващ еликсир, чийто поп-културни съставки предиzвикват хумористична треска :)

Но какво представлява Ада според Zотов? Един беzкраен град, иzвестен просто като Града, където грешниците иzтърпяват накаzанията си. Времето е ужасно, а бирата винаги се сервира топла. На всякъде гъмжи от досадни реклами на Кока-Кола (а теzи, които я харесват са настанени там, където има реклами на "Пепси"), по телевиzиите текат непрекъснати реклами, риалита и досадни сериали, a всеки жител непрекъснато си има проблеми с мобилните компании....

В романа на Zотов гастролират редица популярни личности, като зa всеки е иzмислено подходящо накаzание от креативния отдел zа накаzания. Хитлер живее в еврейския квартал при еврейски пенсионери, Мария Антоанета пък се е уредила като секретарка на самия Шеф, Менделеев продължава да работи като лаборант, граф Дракула продава цветя, дон Карлеоне е съветник във Ведомството (всъщност това е Марлон Брандо, който не може да иzлеzе от ролята на Кръстника и продължава да говори по същия начин като във филма). Мерилин Монро пее в евтин клуб, където я целят с домати, Клеопатра е обикновена перачка, която си съсипва ръцете от некачесвения сапун, Сталин непрекъснато се забърква с проблеми и се крие. Роли също получават и Мао Дзе Дун, Брус Ли, Ленин, даже на едно място се споменава баба Ванга :)

Сетингът и саундтракът са също култови. Има си вампирски квартал, в който деня zапочва след като zагасят осветлението в Града (едни пигмеи се качват на уличните лампи и си гасят), има също и китайски квартал, Чайнатаун, в който може да си купиш какви ли не евтини джaджи, еврейски, арабски, даже квартал на тъщите, който вече е "същинския" Ад....

O, zабравих за историята! В Града върлува тайнствен сериен убиец с още по-тайнствен еликсир, който zапочва да иzбива някои от най-популярните личности, като ги праща в Небитието! Полковник Калашников и неговия глуповат, но добродушен помощник Малинин се zаемат със zадачата да раzкрият таzи мистерия и да спрат беzчинствата. Една история, в която са замесени още и Евангелието на Юда, загубеното евангелие с апокалиптично Пророчество....

Толкова zа книгата. Може да посетите и блога на Zотов тук, с който може да си поприкаzвате, както го направих аz, а той е zемен човек. А може да прочетете и далеч по-добрите и забавни ревюта на:

Блажев (от него откраднах снимката ;р)
Ел (с чудесна рисунка, даже Zотов я похвали)
:)
.

Вече не правят такива книги :(

2011-10-17T13:08:00.000+03:00

Всеки път, когато вляза в книжарница, виждам рафт на който има етикет "Наука" или "Научно-популярни книги" и където се излагат книги по различни теми. За съжаление напоследък виждам какви ли не глупости, като започнем от езотерични такива и стигнем до тайни истории на тайни общества. Намират се и такива като на Сейгън, Голдейкър и т.н., които контрират и атакуват псевдонауките, но честно казано това не би трябвало да е основната цел на книги, които се тагват като "Наука".

Малко е разочароващо, че изчезнаха онзи тип книги, които бяха едновременно забавни и образователни. Книги, които те потапяха в дадена област и бяха подходящи за малки и големи. И които се използваха както от начинаещи, така и забавляваха напреднали.
Тук не говорим за професионална литература, пълно е с такава, а за онзи тип книги, които те караха да се влюбиш в дадена наука и тя се превръщаше в нещо като странично хоби, което използваш от време на време за да си потренираш мозъка. Поне да не закостенее на стари години :)

Не говоря и за енциклопедии, също е пълно с тях, повечето от които са прекалено детински и имат повече картинки (не че това е лошо, де).

Ето няколко, които са останали от дядо ми и от тях съм научил доста неща, помагаха дори като бях ученик и студент:

Забавна механика

Да си призная, като остарея планувам да напиша порно-механика, като ще има задачки като тази по-долу, но вместо шейна, момченцето ще е яхнало момиченце, а вместо наклонена равнина ще има счупено легло :р Смятате ли, че ще имам успех? А? :р

Пътуване из електротехниката

Покрай псевдонауките тази схема долу стана твърде популярна. Наистина е страхотна книга, ако я намерите си я вземете. Основата на електротехниката обяснена в прост и забавен стил :) Точно като за мен, защото сложните думички ме преспиваха в училище и университета :)

Занимателна география:

Любим предмет в училище :)

Математическа досетливост

Майк Резник - "Господарите"

2011-10-11T08:35:00.001+03:00

Понякога попадам на страхотни книги и "Господарите" на Майк Резник е една от тях. Тя ми напомни на Станислав Лем и приключенията на Ийон Тихи - смесица от хумор и философия, забъркана с подобаваща доза въображение.

Резник е бил голям любител на африканския бит, история и култура, често посещавал континента и размишлявал върху теми като колониализъм, човешка експлоатация, традиции и прочие. Така му е хрумнала идеята да стартира поредицата от "Хроника на човешкия вид", в която разказва за развитието на човека след като покорява звездите и космоса. Американецът е забелязал, че цялата историята на човечеството се повтаря циклично - появяват се империи като римската, британската, тези на Александър Македонски, на инките и маите (може да включим и САЩ в това число), които доминират, експлоатират, култивират и непрекъснато се стремят да са на върха, а накрая залязват и биват изместени от други. Точно както е устроената натурата на човека. " Господарите" не е само едно проследяване на цялата човешка история по един оригинал начин, възползвайки се от инструментариума на фантастиката, но е и изследване на човешката психика, пориви, желания, на положителните качества и недостатъци.

Творбата е разделена на 5 части озаглавени така: Републиката, Демокрацията, Олигархията, Монархията и Анархията. Всяка част се състои от кратки отделни истории, тематично разделени и носещи заглавия като "Пионерите", "Търговците", "Медиите", "Адвокатите", "Философите", "Олимпийците" и т.н. Резник е иронизирал не само непрекъснатия стремеж на Човека да граби ресурсите на чуждоземни планети и да налага волята си, но и осмива някои чисто социални явления. В главата "Миньорите" е насочил вниманието си върху алчните изнудвачески профсъюзи, в "Администраторите" - върху тромавата бюрокрация и незаинтересованост, в "Дипломатите" се обръща внимание на коварната хищническа политика, в "Медиите" темата пък е свобода на словото и т.н.

Бях си набелязал много цитати, защото книгата е пълна с идеи, но ще посоча само две:

"Говори се, че човек е социално животно, а някои задълбочени мислители твърдят, че той е политическо животно. Познавам жени, които биха се заклели, че той е сексуално животно. Във всички твърдения има известна доза истина, но нито едно от тях не е напълно вярно. Защото човекът е СЪСТЕЗАТЕЛНО животно."

"- Религията е духовна патерица , но и духовно оръжие. В качеството си на патерица тя предлага всеобхватен отговор на необяснимото, докато за далновидни мъже като Мойсей тя е могъщо оръжие, с чиято помощ те налагат своите възгледи, представяйки ги за Божия повеля.
Всяка стъпка по пътя на прогреса превръща глава от библията в безобидна поезия..."

Самата история за това как се сдобих с книгата също е поучителна :) След дълго търсене я намерих на "Славейков", разбира се на скромната цена от 15 лева. След дълги преговори, които ми напомниха на времената, когато пазарувах из ориенталските пазари, накрая я взех за 16 лв., но в допълнение получих още две книги на Резник :)

.

Бил Брайсън - "У дома" и историята на тоалетните

2011-10-04T13:22:00.001+03:00

Този път Бил Брайсън се е впуснал на пътешествие без да сваля пижамата си и се е разходил в собствения си дом! А като знаем колко е любопитен (даже досадно любопитен), никак не е странно, че е надраскал над 500 страници, описвайки любопитни факти, които изскачат докато се е разхождал покрай кухнята, избата, хола, спалнята, тавана, стълбището и т.н. Както Бил казва: "Къщите не са убежища от историята. Те са убежища НА историята".

Аз ще концентрирам вниманието върху най-важната част от всеки дом - ТОАЛЕТНАТА. За мен това е чувствителна тема, свещено място, което всеки човек има право да притежава и да разпуска негативната енергия (и материя), насъбрала се в него.

Добре оборудвана тоалетна

Но нека оставя самия Бил да ви разкаже малко повече. (Давай Бил, не ми пипай винцето, а разказвай) :

Водният клозет или т.нар. ватерклозет датира от 1755 г. и първоначално това наименование обозначавало мястото, където се правела кралската клизма. След 1770 г. французите наричат вътрешната тоалетна "а "un lieu l'anglaise " или "английско място " (коментар от мен: мама им француляшка ;р)

....

Друг французин, горе-долу по същото време, поискал цукало и му отговорили да действа през прозореца, като всички останали. Когато настоял да му дадат нещо, в което да си свърши работата, удивената му домакиня му донесла котле, но му напомнила, че ще й бъде нужно на следващата сутрин, навреме за закуската.

....

Имало и хора, които се занимавали с почистване на помийните ями и ако някога е съществувал по-неприятен начин да си изкарваш прехраната, той все още не е описан...
Работниците били изложени на риск от задушаване и дори експлозия, защото работели на светлината на фенер в изпълнена с газове среда. През 1753г. списанието "Джентълменс Мегъзин" разказва как един чистач на помийни ями влязъл в подземието на клозета в лондонска кръчма и почти веднага бил покосен от зловонния въздух. "Извика за помощ и веднага падна по очи" - разказва очевидец. Още двама мъже влезли в подземието, но не успели да излязат заради лошия въздух, макар че успели леко да отворят вратата и да изпуснат част от газовете. Когато спасителите най-накрая успели да извадят падналите, единият бил мъртъв, а другият получил необратими увреждания.

....

Много тъжна история, нали? :(

Нека благодарим на Бил за разказа, както и на преводача Вл. Германов :)
Аз още не съм я прочел докрай де, дебеличка е, но си седи на рафта за книги в тоалетната (специална моя изработка) и я чета бавно, но славно, докато акам. Не е толкова интересна колкото "Кратка история на почти всичко", но има и интересни моменти, както верочтно забелязахте от по-горните абзаци :р
.

Магизточник - Тери Пратчет

2011-09-27T01:57:00.000+03:00

Тери Пратчет така пише книгите си, че всеки може да ги интерпретира по свой начин. Ето и моята интерпретация на "Магизточник", петата книга от поредицата за Света на диска. Имайте предвид, че я четох след като седях известно време на слънце, при това без шапка, и е твърде вероятно слънчевите лъчи да са повредили апаратурата, настанена в проветливата област между ушите ми.

Но първо да представя героите и историята накратко. Ипслор, осми син, му се ражда осми син - Коин, който се превръща в Магизточник, т.е. източник на огромна сила. Ипслор измамва Смърт и подготвя сина си да се възкачи като Архиканцлер на Невидимия университет. Така той ще превърне магьосниците в господари на Диска, а по-късно ще настане Апокралипсис - т.е. краят на света. По неволя на пътя му застава Ринсуинд, най-некадърният магьосник, живял някога. Към него се присъединяват крадлата Конина Варварката (дъщеря на Коен Варварина), чиято мечта е да стане фризьорка, както и Найджъл Разрушителя, който е решил да стане варварски герой. Действието пренася героите в Ал Кхали, един от главните градове на Клач, където ги посреща серифа на областта Креозот - той се вживява като истински Омар Хаям и си пада по приказки, разказани от надарени девойки.

Това е една от по-леките истории на Пратчет - забавна, неангажираща и пъстра като всички негови произведения. Тук можем да видим как конниците на Апокралипсиса - Мор, Глад и Война се напиват и пеят песнички в кръчма, Багажа с крака е с разбито сърце и решава да се напие с Клачианско кафе - питие, с което човек може да прави покривите водоустойчиви. Към тях може да добавим непослушно летящо килимче, Библиотекаря, който прави операция на книга, както и най-мощното оръжие на Ринсуинд - неговия закърпен чорап...

А сега е време за моята интерпретация! Както знаете магията и магьосниците в Света на диска символизират науката и образованието като цяло. Запитах се "какво е магизточник в творчеството на Пратчет?". Предполагам, че това е ядрено оръжие, а Пратчет леко ни намеква до какво може да доведе злоупотребата с науката, т.е. тогава когато използваме науката за военни цели или за печелене на власт. Ето кои предпоставки ме карат да си мисля така - ледените великани може би представляват ядрена зима, която настъпва обикновено след ядрена катастрофа, а Тварите са мутирали същества, дошли от друго измерение (вероятно вследствие от радиация?). А може пък аз да съм слънчасал, кой знае? :)

Междувременно, "Магизточник" ще бъде 5-ят роман на Пратчет, който ще бъде филмиран от медийния гигант Sky One. Преди това адаптирани бяха "Пощоряване", "Дядо Прас" и първите две истории от света на Диска: "Цветът на магията" и "Фантастична светлина".

За завършек един цитат: " Не е лесно да приковеш истината към книжната страница. Във ваната на историята истината се улавя не по-лесно от изтърван сапун, а и се открива далеч по-трудно"...

Ревю от Христо Блажев
Ревю от Ел
.

Writers...

2011-09-21T18:02:00.003+03:00

Дъглас Адамс
Айзък Азимов
Жорже Амаду
Симон дьо Бовоар
Бил Брайсън
Чарлз Буковски
Бернар Вербер
Гор Видал
Кърт Вонегът
Нийл Геймън
Робърт Грийвс
Роал Дал
Харлан Елисън
Георгий Зотов
Албер Камю
Артър Кларк
Джоузеф Конрад
Майкъл Крайтън
Стиг Ларшон
Станислав Лем
Хауърд П. Лъвкрафт
Нагиб Махфуз
Чайна Миевил
Майкъл Муркок
Джордж Оруел
Тери Пратчет
Филип Пулман
Айн Ранд
Салман Рушди
Жузе Сарамагу
Робърт Стивънсън
братя Стругацки
Брус Стърлинг
Марк Твен
Хърбърт Уелс
Ървин Уелш
Кен Фолет
Хари Харисън
Робърт Хайнлайн
Бърнард Шоу

Знаете ли какво е общото между всички гореизброени писатели?
;)

Шотландски легенди

2011-09-17T12:34:00.002+03:00

Вчера набързо прегледах малък сборник с шотландски легенди на Барбара Кер Уилсън. Какво да ви кажа, шотландците не са хора :) В една от тях се разказваше за пиреновата бира - бира с невероятни качества според легендите. Тайната й се пазела от едно семейство пикти. По онова време Шотландия била разделена на две - Кралството на Пиктите, които били коренното население , и Кралство на шотландците, които дошли от Ирландия и завладели Алба. Та това семейство пикти били заловени от шотландците и било измъчвано за да издаде тайната на тази пиренова бира. Главата на семейството обещал да издаде тайната, само ако нашествениците убият бързо единствения му син, който бил жестоко изтезаван. Те го убили, а бащата им се изсмял в лицата. Обяснил им, че никога няма да издаде тайната, а помолил да убият сина му, защото той бил млад и не издържал на мъчения и бил на път да изпее рецептата. Шотландците се ядосали и го хвърлили от една канара. КРАЙ

Ей такива ми ти истории са шотландските.

След това се замислих и направих списък с нещата в които си приличаме с шотландците. Ето какво разкрих:

1. Ние сме планинска страна, Шотландия също е предимно планинска.
2. Характерен музикален инструмент за България е гайдата, такава е тя и за шотландците.
3. Националните герои на България и Шотландия, съответно Васил Левски и Уилям Уолъс, са били предадени все от свои сънародници (поп Кръстю и шотландски благородници).
4. Шотландците имат два доминиращи отбора по футбол - Селтик и Рейнджърс, ние пък си имаме Левски и ЦСКА.
5. Национални символи на България и Шотландия са все бодливи растения - българската роза и магарешкия трън съответно.
6. Като заговорихме за футбол, двете най-големи имена на българския и шотландския футбол - Димитър Бербатов и Дарън Флетчър (и на двамата имената им започват с "д"!) търкат резервната скамейка на един и същи отбор - Манчестър Юнайтед.
7. България граничи на юг с Гърция, древните гърци са били ментор на тогавашната Римска империя и културен център на западната цивилизация. Шотландия пък граничи на юг с Англия - ментор на сегашната глобална сила САЩ и културен център на сегашната западна цивилизация.
8. И двете страни се гордеят с алкохолните си постижения: Шотландия с уискито, а България - с ракията.
9. Традиционното ястие на шотландците е "Хагис", а това си е точно копие на българския бахур!
10. Гъстотата на населението на двете държави е едно и също - 66 души/ кв. км

НЕ МИ КАЗВАЙТЕ, ЧЕ ВСИЧКО Е СЛУЧАЙНО :Р

Бен Голдейкър - Псевдонауката

2011-09-16T07:25:00.008+03:00

Поръчайте си вълшебните таблетки "Пръц прас" само за 99.99 лв.! Ако поръчате сега ще получите 2 опаковки!

Живеем в доста странен свят, в който непрекъснато някой се опитва да ни пробута поредния чудотворен медикамент. Някои от тези шарлатани станаха милионери благодарение на наивността и лековерието на хората, липсата на осведоменост, като се възползват и от доверието към науката (и съответно съсипват имиджа и същността й). Точно поради тази причина, в книгата си "Псевдонауката", Бен Голдейкър се е заел да разкрие тези измами от страна на фармацевтични, козметични компании, както и на различни нутриционисти, хомеопати и други евтини печалбари. Не искам да разтягам локуми, затова ще се спра върху някои от основни точки, които ми направиха впечатление в книгата:

Плацебо ефект - както знаете, плацебото е лъжливо лечение, при което се изписват различни терапии, хапчета или инжекции, които нямат никакъв реален ефект, но се цели да се въздейства върху психиката на пациента, който уж може да се почувства по-добре след това. Типичен пример за това е хомеопатията, при която на практика се ползват "захаросани" хапчета, които в действителност не вършат нищо. Бен Голдейкър се е заел да разбули всички измами, които седят зад този бизнес с хомеопатични лекарства, както с детоксикациите, антиоксидантите и т.н.

Ефектът на Хоторн -имало теория, според която при по-добро осветление можело да се увеличи производителността в даден завод. Лично Томас Едисън отишъл и направил експеримент в завода "Хоторн" на Уестърн Електрик" в щата Илинойс. И действително - когато увеличавали нивото на осветеност, изследователите установили, че производителността се увеличавала. Но когато намалявали осветеността, производителността пак се увеличавала. Това е така, защото като кажете на работниците, че са част от специално изследване, проучващо производителността и после направите нещо....те наистина я повишават. Това е като плацебо ефекта. Голдейкър ясно доказва как се нагласяват някои резултати от изследвания, как се избира неправилен подход, като с това излиза извън рамките на медицината и дава точно определение каква е същността на науката.

Учените-авторитети - много често някои учени и професори се мислят за недосегаеми и недостижими авторитети, и започват да злоупотребяват с това. Щом са професори значи много знаят и лековерните хора биха ги последвали без много да мислят. Бен Голдейкър отделя специално внимание на два феномена - професор Патрих Холфорд и д-р Джилиан Маккийт, доктор на науките. Двамата са нутриционисти, т.е. специалисти по храненето. За да си създадат пазарно пространство и да оправдаят съществуването си, те забулват храненето с тайнственост и го правят свръхсложно, за да подхранят нашата зависимост от тях. Д-р Джилиан Маккийт е телевизионна знаменитост, авторка на бестселъри, има асортимент от храни и загадъчни прахчета, може да ви даде хапчета за всичко. Вече е и мултимилионерка. В книгите си тя препоръчва да ядем по-тъмните листа на спанака, защото съдържали повече хлорофил, а те са били "богати на кослород" и щели "наистина да оксигенират кръвта ви". Богат на кислород ли е хлорофила? Не! Той спомага за производство на кислород. При слънчева светлина. А в червата ни е доста тъмно. Колкото и хлорофил да изядем, дори и д-р Маккийт да ми навре в ЗАДНИКА фенерче, пак нямаше да усвоя кислород чрез червата си, защото червата са приспособени да усвояват храна, а белите дробове са оптимизирани за усвояването на кислород.
Голдейкът направо я разнищва отвсякъде, нея и всички останали нутриционисти :)

Медиите - медиите са много сериозно средство за дезинформация, манипулация, както и за популяризиране на всякакви съмнителни продукти и теории. Медиите правят пари. Журналистите винаги гледат да публикуват някакви гръмки и шокиращи заглавия, с които да привлекат вниманието на масите, обикновено базирайки се на гореспоменатите авторитети-самозванци. Голдейкър обръща сериозно внимание и на тях в може би най-любопитната част от книгата.

Статистически данни - Голдейкър шеговито ни учи как да станем профита в манипулирането на данни и статистики. Шегата настрана, но наистина той ни дава ясна представа какво представляват науччните изследвания и статии, както и науката като цяло.

Въпреки, че на моменти е "суха" и понякога изпъстрена с ненужни данни, аз наистина ви я препоръчвам :) Още повече, че можете да си я вземете с голямо намаление (наистина е голямо) от издателство "Изток-Запад" ( а и да се похваля, получих напълно безплатно каталози и показалец :))
Тук е мястото да благодаря на Блажев от Книголандия за препоръката му на тази чудесна книга, а и може да прочетете далеч по-професионалното му ревю тук :)
.

Песни, базирани върху литературни творби

2011-08-25T09:05:00.000+03:00

Докато преслушвах песните, които съм тагнал като "любими" в youtube, забелязах, че голяма част от тях са базирани по популярни романи. Набързо ще ги прехвърля и тук:

Metallica - For Whom the Bell Tolls ( по едноименния роман на Ърнест Хемингуей "За кого бие камбаната" )

Камбаните в началото подсказват за какво иде реч, а Металика са изковали поредната си култова песен. Членовете на групата са черпили вдъхновение и от техния всеобщ любимец, Хауърд Лъвкрафт, най-вече от цикъла му от разкази "Ктхулу". Посветили са му няколко песни:
The Thing That Should Not Be
The Call of Ktulu

Iron Maiden - Brave New World ( по едноименния роман на Олдъс Хъксли "Прекрасният нов свят")

"Желязната девица" е една от групите, която се вдъхновява много от литературата, Брус Дикинсън и останалите членове са доста начетени и печени типове (а и са фенове на Уест Хям - най-готиният лондонски отбор!)

"Lord of the Flies" е по едноименния роман на Уилям Голдинг (Повелителят на мухите), Murders in the Rue Morgue" е по разказ на Едгар Алън По и т.н.

Within Temptation - The Truth Beneath The Rose ( вдъхновение от "Шифърът на Леонардо" на Дан Браун)

Не че групата харесва нашумелия роман на Дан Браун, но им дава идеята да зададат въпроса - Докъде би стигнал човек в името на вярата и необходимо ли е да бъде краен?
Шарон ден Адел ми е любимата певица, уникална жена е тя :falling in love:

BLIND GUARDIAN - Theatre of Pain ( по цикъла на Пол Андерсън "Tomorrow's Children")

Цялото творчество на Blind Guardian е посветено на фентъзито и ужасите, като тяхната любов към автори като Стивън Кинг, Толкин и Майкъл Муркок е пословична.
Голяма част от песните са посветени на Стивън Кинг: "Altair 4", "Tommyknockers" ( и двете базирани по Томичукалата), Guardian of the Blind ( "То"), Somewhere Far Beyond ( по "Тъмната кула"). А албумът им от 1998 "Nightfall in the Middle-Earth" е изцяло посветен на толкиновото произведение "Силмарилион"

Nightwish - Wishmaster ( влиянието е от "Властелинът на пръстените" на Толкин)

Gatsbys American Dream - Fable ( по романа на Уилям Голдинг - "Повелителят на мухите")

Самото име на бандата идва от "Великият Гетсби" на Скот Фитцджералд, един от върховете на американската литература.
---

Pink Floyd - Pigs ( от албума им "Аnimals", който почти изцяло е по мотиви от "Ферма на животните" на Джордж Оруел)

Филип Рийв и стиймпънк

2011-08-18T21:20:00.002+03:00

Тези дни съм на стиймпънк вълна, несъмнено :)
Захванах се с "Смъртоносни машини" на Филип Рийв, непретенциозно четиво, което ме прехвърли в един алтернативен постапокалиптичен и механичен свят, пълен с машинарии, парни двигатели, балони и дирижабли, както и подвижни градове на платформи с колела, които гонят и поглъщат по-малки селища. Представете си подвижна София на колелца (отдалече прилича на гигантска торта), която преследва горките градчета Варна и Бургас (муахаха!), отварят се челюстите отпред, поглъща ги, плячкосва и буквално схруска :) Найс!

В уикипедията толкова хубаво са я разказали, че като прочетете статията няма нужда да четете самата книга :р А и пък спестява писането на ревю (летен мързел, какво да се прави) Леко детска е, но става за четене.

Питър Джаксън е искал да я филмира, също е бил фен. А аз не планирам да чета останалите три части обаче.

-----------------------

СТИЙМПЪНК МУЗИКА

След като прочетох книгата се заех да проверя дали съществува подобно течение и в музиката. Останах приятно впечатлен от няколко много симпатични банди.
Една от тях е "The Cog is Dead". Те се представят като пътешественици във времето, които са дошли от далечната 1893 г. Тогава научили, че е измислен електронния часовник и откритието ги разочаровало, защото това на практика слагало край на любимите им механичните зъбни колелца и джаджи. Искали да проверят дали ел. часовниците са само временно явление и построили машина на времето, с която почнали да пътуват. Погнусени видели, че новият свят напълно се е дигитализирал, часовниците били предимно електронни! Затова се заели да окуражават населението да се върне към красотата на зъбните колела и парните машини. Започнали да творят музика с механични инструменти....
Хах, големи откачалки са, нали? Засега имат само един албум, но музиката им е готина:

Иначе пионерите на стиймпънк музиката са "Abney Park", страхотна банда, която прави невероятни шоута:

Чудесна кукла, нали? :)

И за край - стиймпънк мадама :')

Грррр....ще я пляскам с гаечен ключ :р

.

Zотов - "Епидемия в Рая"

2011-08-11T05:37:00.002+03:00

Руската версия на Тери Пратчет се задава на хоризонта!

Това произведение на Зотов ми бе препоръчано от Зори, а аз все отлагах четенето. А това си е направо култово четиво!

Досущ като Пратчет, Зотов е създал един опростен свят, огледален на нашия, който ще ни накара да погледнем нещата от забавната му страна, а може би и с други очи.

Рая и Ада са представени като брандове с маркетингови отдели, и със съответната бюрокрация и йерархия. И двата бранда се опитват да привлекат душите на хората в пределите си, използвайки различни рекламни трикове и удари под кръста. Уви, 99% от душите попадат в Ада, където гъмжи от народ. Там са всички политици и поп-икони. Джими Хендрикс например вече 40 години не може да се възстанови от свръхдозата, която си е набил, а Ксеркс е все още в шок, заради филма "300", където е представен като лигав гей. За Милошевич се търси солидно наказание, затова е заключен в една стая с косовския лидер Ибрахим Ругова. Сръбският диктатор обаче се оказва непукист и заедно с албанеца контрабадно започват да варят ракия.... В Рая пък е далеч по-скучно - там е почти безлюдно. Праведните души стават все по-малко, та се налага ангелите да си затварят очите и да пускат гастербайтери от Ада, които да вършат черната работа: в ролята на носачи, шофьори, келнери, строители. Е, от време на време правят показни акции и екстрадират няколко от тях, но това само за да симулират дейност. Такава е картинката между двата враждуващи бранда.

Големият бос управляващ Рая, известен като Гласа, си взима няколко дена почивка и излиза в отпуск. Точно тогава обаче започват да изчезват ангели, а наместникът на Гласа - архангел Гавраил, изпада в паника и е принуден да потърси помощ от Ада, защото в Рая няма полицаи и комисари. Рогатият управител на Ада изпраща своя най-добър човек - инспектор Калашников, заедно с неговия алкохолизиран помощник Малинин, които ще се опитат да разбулят мистерията и да разкрият убийците.

"Епидемия в Рая" е същинска енциклопедия по поп-култура, има страшно много референции към холивудските филми, политически лица и събития, музикални поп и рок икони, и т.н. Най-удивителното е, че Зотов успява да сглоби всичко и да го представи по един много оригинален и интелигентен начин, и за щастие не се е получило поредния безвкусен поп кич. Романът работи на много нива както при Пратчет (напомня много на неговият "Ерик") и освен да се хилиш до сълзи, той те кара и да се замислиш върху това как е устроен света по един непринуден и забавен начин.

Нека сега всички в хор да благодарим на Зори за препоръката:

БЛАГОДАРИМ ТИ, ЗООРИ!

:р

ПС Опитах се да намеря информация за Георги А. Зотов по интернет, но уви почти нищо не открих. Оказа се, че с абсолютно същото име се подвизава млад футболист на руския Локомотив Москва - за него намерих достатъчно информация, дори научих неговата трансферна цена. В случай че сте футболен отбор може да го купите за €50 000. Аз нямам толкова, поради това се насочих към романа, струващ само 14 лева, които платих и така осъществих поредния гръмък летен трансфер, с който да подсиля лявото крило на библиотеката ми :р Смятам да спечеля титлата в библиотечната лига тази година :р

"Топли тела" - Айзък Мериън

2011-08-07T20:04:00.000+03:00

Сдобих се с книгата след като прочетох позитивното ревю в Книголандия (както и това на Бла), а и пък никога не бях чел роман, в който главни действащи лица са зомбита.

Няколко думи за автора. Както пише на задната корица, Мериън е прекарал целия си живот в района на Сиатъл и се е занимавал с инсталиране на топлопроводи, охраняване на електроцентрали, доставяне на смъртни легла за пациенти на приюти (хм, последното някак обяснява тематиката на произведението) и други подобни дейности. Връзвал е някак двата края. Не е ходил в колеж и няма никакви спечелени награди.

Впечатляваща визитка, нали? :)) Показва ни, че за всеки има място под слънцето стига да преследва мечтите си. Може и да не е завършил колеж, но се е справил много по-добре от колегите си професионалисти.

Мериън има и блог. А зомби-маниак като Саймън Пег е останал възхитен от дебютния роман на американеца. Айзък не е изпълнил творбата с много събития: момче, превърнало се в зомби,открива че изпитва някакви странни чувства към живо момиче. Дали тези чувства ще го върнат обратно към живота? Къде е границата между живота и смъртта, и каква е разликата?

Ето ви и един цитат, който ясно ще ви разкрие посланието на "Топли тела" (колкото и наивно да звучи):

"Усмихваме се, защото така ние спасяваме света. Няма да позволим Земята да се превърне в гробница, в масов гроб, въртящ се около оста си в пространството.Ще плачем и ще кървим и ще желаем, и ще обичаме. Ще излекуваме смъртта. Ние ще сме този лек. Защото го искаме."

След като прочетох романа, имах нещастието да вечерям наденица, която на фона на още пресните ми спомени от книгата имаше вкус на подметка за обувки. Запитах се дали се различаваме от зомбитата и от първичните им инстинкти - менюто ни е пълно с плът, болка и кръв, ядем автоматично, серем и ходим на работа. Това се повтаря всеки ден. Празнотите между тези дейности запълваме с чувства, а от тях зависи дали наистина живеем. Без тях сме наистина като зомбита.

Макар и да не е кой знае какво, "Топли тела" ми хареса. Може би има много слабости, но е написана добре, чете се лесно и напълно изпълнява целта си.

Джо Абъркромби и "Отмъщението на Монца"

2011-07-24T22:13:00.007+03:00

Ще ви призная нещо - никога не съм харесвал ортодоксалното фентъзи, от онези с провлачени истории за смели герои, красиви принцеси, принцове, страшни войни, магии и драми.

Затова бях малко резервиран към Джо Абъркромби и романа му "Отмъщението на Монца". Но още от първите страници ми стана ясно, че това е широко скроен писател, с извратено чувство за хумор, разказващ развлекателно и най-важното - той не се церемони и не следва никакви правила. Всъщност ето ви едно интервю, в което британецът говори за книгата. Ще се убедите, че е симпатяга:

Влияние - В интервюто Джо признава, че се вдъхновява както от литературни произведения, така и от киното. Основно е черпил вдъхновение от филма на Джон Боорман - Point Blank (1967), както и от книгите на Макиавели, който е описал сблъсъците и междуособиците в политиката на италианските градове-държави през 15-16 век.

Свят и атмосфера - Абъркромби е изградил един мрачен и тъмен свят на непрекъснати войни и политически интриги, изпъстрен с коварство, алчност, лицемерие и сервилност. Парите определят действията. Свят, в който липсва какъвто и да е морал. Приятелите стават врагове, а враговете - съюзници. Различаването на доброто и злото зависи от коя страна си застанал.

Тема и история - Темата за отмъщението е стара като света, тя заема централна роля в голяма част от класическите творби, като започнем от "Хамлет" и стигнем до "Граф Монте Кристо", а и до днес тя е актуална.
Главната героиня е жена, Монца Муркато, сама издигнала се от фермерка до военен лидер. Популярността й се увеличава, а нейния работодател, херцог Орсо, се притеснява да не заеме неговото място. Херцогът организира покушение, в което загива братът на Монца, а самата тя едвам оцелява. Хирург успява да я сглоби и излекува. Монца обаче иска вендета, кърваво отмъщение, и е готова на всичко за да го изпълни докрай. Нищо не може да се спре пред пътя й, не случайно я наричат Змията на Талинс. Голяма кучка е, несъмнено :)

Герои - Нещото, което наистина ме удиви в Абъркромби, е умението му да изгражда пълнокръвни герои, с всичките им тъмни страни и слабости. В книгата положителни образи няма, всички са готови да вземат своето и да следват целите си. В този свят на власт и сребролюбие, оцеляват само лукавите, хитрите и безкомпромисните. Британецът не ни е спестил нищо и не е тръгнал да ни залъгва с истории за идеализъм и справедливост. За съжаление този свят твърде много наподобява нашия, реален такъв... Има вероятност направо да намразите Абъркромби, заради начина по който се отнася с главните му герои. Ще ви накара наистина да тъжите за някои от тях.

Освен красивата и силна като характер Монца, в романа блестят още няколко героя. Дошлият от север здравеняк Тръпката, който иска да заживее по-спокоен и по-честен живот. В началото той казва:

"Кръвопролитието носи само кръвопролитие. Уреждането на една сметка само създава нова. Войната оставя горчив привкус в устата на всеки, който не е откачил"

Но в края на романа възгледите му се променят:

" Животът беше гадно копеле и даваше само на тези, които сами си вземаха. Животът беше на страната само на най-безскрупулните, най-кръвожадните, най-коварните и аплодисментите на тези глупаци го доказваха...."

Друг образ, който ми хареса бе този на Коска, вечно пияният командир и учител на Монца. Води предимно битка с бутилките, но той е генератор на онaзи жизнерадостна , честна и неприлична смесица от мъдрост и хумор:

" Всички се превръщаме в лайна като умрем, но не всички сме лайна като живи...Само повечето. Бог знае, че аз съм"...

Хумор - варира от черен през многоцветен, до направо гнусен :) Благодарение на него аз минах през тези 600 страници. Оригинален, странен, директен хумор, типичен британски. Някои от сцените направо не мога да ги забравя - след като прави секс, Монца хвърля 5 монети на любовника й, а той изсумтява: " К'во е т'ва? Чувствам се като курва", а Монца му отговаря:

"Значи ще убиеш човек за пари, но няма да лижеш жена за пари? Страшни принципи. Искаш ли съвета ми? Вземи парите и в бъдеще се придържай към убиването. Там поне имаш талант"

Сещам се за още една сцена, в която Монца пак прави секс, но я залавят както е гола, а един от наемниците вижда белезите от покушението и я пита от къде са й. Тя му отговаря:

"Ами бръснах си оная работа, и ми трепна ръката"

Не, не си мислете, че книгата е пълна със секс сцени, не знам защо, по дяволите, само тях помня :( Книгата всъщност е доста по-мрачна и тежка, отколкото изглежда. Без да помпозничи, Джо е наситил с точната доза хумор и мъдрост, толкова, колкото те да не досаждат и да направят приключението по-интересно.

Недостатъци - Абъркромби знае как да стигне от началото до края в една история, от точка А до точка Б. Проблемът е, че избира най-дългия път дотам. Ще е добре следващите му книги да са с няколкостотин страници по-малко :) Хич не ми се иска да е поредния автор на фентъзи тухли четворки, твърде ангажиращо и затормозяващо е. Иска ми се романите му да са по-концентрирани и по-директни, за да не се губи динамиката на действието. И да не се провлачва във времето. Това все едно да отидеш на кино и да изгледаш 5-часов филм. Колкото и да е добър, ще ти писне някъде към третия час. Поне на мен ми се иска да е така, а Абъркромби наистина е страхотен писател, ще е жалко да се загуби из хилядите страници на дебелотомна поредица.

Леле...Това ревю стана бая дълго! Е, не всеки ден чета книжки по 600 страници все пак :) Много по-различна е от всичко останало, каквото бях чел и се радвам, че се запознах с този млад, извратен и интересен британец. Не знам дали ще имам нервите да му прочета останалите му романи, но определено той е глътка свеж въздух във фентъзи-пространството. :) Не случайно трупа цели армии от фенове.

Фермата - Джордж Оруел

2011-07-19T14:30:00.005+03:00

Комунистически лидери, представени като прасета. Масите, които сляпо ги подкрепят и издигат лозунги в тяхна чест, описани като блеещи овце. Работна класа, състояща се от бъхтещи се по цял ден коне и магарета. А политическата полиция, репресивните органи - описани като озлобени кученца с промити мозъци. Това е "Фермата" на Джордж Оруел, представил и осмял тоталитарните системи по много оригинален, "анималистичен" начин. При това са му трябвали само стотина страници за да го направи.

Независимо от ляво-центристките си възгледи, с тази политическа алегория Оруел директно е критикувал сталинисткия режим, измамната й идеология, покрита с лицемерие, демагогия и масов терор.

Всичко започва с изграждането на утопия, която обещава равенство и просперитет. Обикновено начало дава някой велик вожд, в случая - от дълголетното прасе "Старият майор" (вероятно персонификация на Ленин или Маркс), който започва организацията на бунт срещу потисниците, т.е. срещу човеците, които нагло експлоатират труда на животните във фермата.

Всички животни са равни....но някои са по-равни от останалите :)

Метежът на животните постига успех, но "Старият майор" хвърля топа, а неговото място заемат енергичните млади прасета Наполеон ( наподобяващ образа на Сталин) и Объл (напомнящ на Троцки). Наполеон набързо се ориентира, избира силовия едноличен подход и завзема властта.
Оруел нагледно ни е показал как подобен род идеологии могат лесно да издигнат една избрана прослойка, която после да се превърне в бич за обществото. Утопиите не са възможни, не и при всички слабости на човека, особено когато се опияни от властта.

В книгата има много интересни образи, като например гарванът Мойсей ( символизиращ руската църква), който баламосва останалите с приказки за Захарната планина, където всички добри животни отиват, но само ако работят усилено и усърдно. След като животните издигат лозунга "всички сме равни", гарванът напуска фермата, защото се смята за нещо повече от тях, за по-важна фигура. След това се завръща, прасетата обявяват приказките му за глупости, но го оставят за да замазва съзнанието на работната класа - т.е. да им отклони вниманието от евентуални бунтове. :)
Друг интересен образ е магарето-непукист Бенджамин, вероятно отговарящ за интелигентните хора, които гледат да си живеят без да се пречкат или набиват на очи.

"Фермата" си остава една от най-добрите и забавни политически сатири, които съм чел. Макар Оруел да има социал-демократични възгледи, начинът по който е разобличил всички системи, базирани на манипулация, сила, политически машинации и т.н., е направо пророчески, имайки предвид че е писана преди 1945г.

Вдъхновение за препрочитането на книгата получих от "Операция кино" , от където научих че предстои евентуална екранизация на "Фермата" :)

Из "Наука и ненаука" на Леон Митрани

2011-07-15T18:27:00.001+03:00

Попаднах съвсем случайно на тази книга. Купих си я за 2 лева. Тя смърдеше на мухъл, бе доста прашясала, а на всичкото отгоре разлях и бутилка вода върху й. За радост оцеля :). Но да караме по същество.

Леон Митрани се е опитал да обясни просто нещо: какво е наука и какво не е. Не бях голям фен на такива книги, защото смятах, че едва ли ще науча нещо, което не знам. Но се оказа много интересна и задълбочена книга, с много любопитни истории и факти. Авторът е обяснил разликата между наука, религия и псевдонауките, има ли морал без религии, развитието магии-религии-наука и т.н. Бих казал, че е нещо средно между книгите на Карл Сейгън, Бил Брайсън и Ричард Доукинс. Но Митрани не е изритал религиите, а обяснява причините за тяхното съществуване. Нека извадя някои интересни съждения от книгата (не са точно цитати, а обобщения):

Книгата започва с представяне на няколко любопитни нови религии.
Едната от тях е култът "карго", появил се на няколко острова в Полинезия. Тези острови по време на Втората световна война били превърнати от американците в бази за снабдяване. Туземците, дълго време отцепени от света, приемали самолетите като богове, защото идвали от небето. Американците в замяна на услуги, като носене, теглене и т.н., им давали консерви, питиета и шоколади. След като белите хора се оттеглили, туземците издигнали самолетите им в култ и дълго време се молели те да се върнат, дори построили дървени макети. Много скоро се създала организация, йерархия и символика около този култ. Фактът, че след всяко "богослужение" на "летището" не идвали самолети, не намалявал вярата. Напротив. "Жреците" придобивали все по-голяма власт, а тези, които не вярвали в идването на самолетите били брутално потискани. Ето как за 10-20 години, в наше време е извървян цикъла от зараждане до институционализиране на нова религия. Представете си изненадата на новодошлите европейци след това.
Разгледани са и някои други нови религии, като сциентологията ("наукология") и как основателят на това вярване станал милионер за сметка на останалите членове, а по-късно починал на яхта извън юрисдикциите на закона, преследван от всички. Подобен е и култът Рас-Тафари.

Какво е наука?
Въпреки че за построяването на една система от знания, за създаването на една научна теория е необходим един минимум от вярвания (т.е. допускания, които произлизат логически от други основни положения), науката до голяма степен влиза в конфликт с вярванията. За науката винаги е по-приемливо, когато количеството вярвания е минимално. Знанията преди всичко са резултат на опитни данни, тяхната проверка, логическата им свързаност в единна система. Колкото повече знания има, толкова по-малко вярвания са необходими.

А какво е религията?
За вярващият, всички процеси, явления, случки с човека и неговите близки са ясни и разбираеми, като се изхожда от вярванията. Приятните и неприятните събития са съвсем лесно обясними. Той е в състояние на нирвана. Няма съмнения, няма вътрешен конфликт, няма развитие. Очевидно е, че общество съставено от "вярващи" не може да се развива, защото развитието е основано на отхвърлянето на едно или друго вярване. . Не случайно голяма част от физическите закони се изразяват с негативни твърдения ("не е възможно топлината от само себе си да преминава от по-студено към по-топло тяло", "не е възможно да се създаде енергия от нищото" и т.н.). Религиозните догми са задължителни, твърди, непоклатими. Хората, които се отклоняват от тях, биват преследвани или заклеймени. Научните догми подлежат на изменение, на съмнение, на проверка. Могъществото на науката започва не с вяра, а с откриване на невъзможностите.

Но кое е по-лесно?
Да вярваш или да знаеш?
Кое изисква по-малко време, труд и съмнения? Като вярваш, ти имаш вътрешно равновесие без никакви усилия, но да знаеш ти трябва да изразходваш много труд. Това е и главната причина, поради която голям брой хора предпочитат вярата пред науката. Библейското обяснение за сътворението на света, пред формулите на физиката и астрофизиката.

----

Друг интересен казус, който се разглежда, е морала. Вярващите обикновено смятат, че религиите са единствените носители на моралните, етически ценности. Само че, моралът се променя, той е като науката - ако навремето се е считало за справедливо да пребиеш с камъни жена или да пренесеш в жертва сина си, то това днес е недопустимо. Т.е. за да имаме действаща морална система, то отново прибягваме до методите на науката. Те не са догматични, те се развиват и подобряват на базата на опит и търсене към по-добър живот.
-----

Не искам да разказвам цялата книга, но определено ми хареса начинът, по който авторът е подходил в този свой анализ. На места стилът е прекалено академичен, но си заслужава четенето :)

"Гняв" - Стивън Кинг

2011-07-04T23:11:00.004+03:00

"Гняв" е едно от по-малко известните произведения на Стивън Кинг. То е първото писано под псевдонима Ричард Бахман и носи в себе си типичните характеристики на ранното му творчество - семпъл сюжет, в който авторът рови из прашните чекмеджета в дълбоките тъмни места на съзнанието, откъдето вади най-мрачните страхове и мисли на героите.

Вероятно това е най-скандалната книга на Кинг. Влияние върху написването й са оказали няколко драматични събития със стрелби и насилие в училищата, шокирали Америка по онова време (1974-76г.). Това насилие никак не е намаляло и след издаването на "Гняв", и ако отидете в статията за книгата в wikipedia, ще прочетете, че поне в четири от случаите извършителят е бил повлиян от романа на Кинг. Нещо, което кара автора да се откаже от следващи преиздавания на творбата, заявявайки "(Rage is) now out of print, and a good thing".

Историята се върти около един психически нестабилен ученик, Чарли Декър, който нахлува в класната стая, застрелва учителката по математика (чиито последни думи са: "ако увеличим числото на променливите величини, аксиомата остава непроменена) и взема за заложници неговите съученици. Оттук нататък той започва да манипулира училищните му другарчета и да изкарва наяве техния гняв, тяхната болка. С разговорите му с тях започват да се открояват вечните проблеми по оста родители-деца, междуособиците между приятелите и неприятелите в училище, първите сексуални премеждия - всичко това може да остави дълбока следа и сериозно да повлияе върху бъдещето на даден индивид. Чарли успява ловко да финтира и да изкара извън нерви училищния психолог (знаем ги психолозите и техните обвинителни въпроси, тук Декър му разказва играта с "Ако зададеш въпрос, ще гръмна някого), да разкрие комплексите на някои от съучениците му, доказва и закона на тълпата - "нахвърляй се върху този, който се дели от групата".

Книгата е от около двеста страници, едър шрифт, чете се лесно и бързо. Липсва ми този стил на Кинг. За заключение ще кажа, че Стиви е психопат :)

"Титаник - звездният кораб" - Дъглас Адамс и Тери Джоунс

2011-07-01T10:13:00.002+03:00

Да събереш Дъглас Адамс и Тери Джоунс на едно място е все едно да събереш селитра и сяра, и само малко въглен за писане ти трябва за да получиш експлозивен смехотворен барут. Но нека ги представя. Дъглас Адамс няма нужда от това - всички знаем легендарната хумористична поредица за Галактическия стопаджия. Тери Джоунс също не е необходимо да се представя - сценарист и режисьор на култовите комедии за Монти Пайтън, като особено паметен е филмът "Животът на Брайън", където Джоунс прочита библейските събития по свой уникален и забавен начин. Май идеята за представянето им бе глупава, те са достатъчно големи.

"Титаник - звездният кораб" веднага ще влезе в класацията ми за петте най-забавни и несериозни истории, които съм чел. Тя е толкова абсурдна, че е трудно да се опише.

Най-гениалният ум във вселената построява най-великолепния кораб. Построяването му предизвиква финансова криза на цяла планета, става жертва на заговор, а в крайна сметка е завършен от неомъжените майки-тийнейджърки. По случайност там попадат трима земляни, а главният мозък на кораба е сериозно повреден.... Ще помня дълго време колоритните образи от книгата - ненаситната Люси, която се скъса да прави секс с надарен извънземен, с прекрасни оранжеви очи (отдавна не бях чел книга с толкова много секс, но това не е чиклит, по-скоро е пародия. Просто ситуациите, в които ставаха тези неща, ме накараха да се търкалям от смях. Има препратки и шеги към романите на Джeйн Остин); годеникът й Дан, който осъзнава много неща, както и прекрасната блондинка Нети, заради която тримата земляни се озоваха на кораба и след която въздишаха всички мъжки представители на извънземните. Тримата земляни ще се опитат да се завърнат на Земята, но биват въвлечени в най-абсурдното приключение в галактиката. Обобщено - това е малък, чудесен роман за релаксация или за дълъг път, стига да не страдате от липса на въображение.

Идеята за книгата я дава Дъглас Адамс, но е написана от Тери Джоунс, след което е била редактирана от автора на "Пътеводителят...". Носи се мълвата, че Джоунс е писал книгата чисто гол. Но никъде не пише, че трябва да я четем голи :) Е, освен ако не експериментирате като мен :р

"Донесете ми главата на принца" - Зелазни и Шекли

2011-06-27T09:39:00.001+03:00

Това е от онези книги, които веднага влизат в графата "незабравими от детството" или, ако сте я прочели в по-късен етап, отива в графата "незабравими, но по дяволите, остарях, а все още вярвам в демони и вещици!". Ако въображението в главите ни е ластик, то големи разказвачи като Зелазни и Шекли успяват да го хванат, да го разтеглят и да засвирят такава мелодия, каквато има само в приказките.

"Донесете ми главата на принца" е роман-приказка, пропит от черен хумор, черва и кръв. Демонът Аззи решава да се включи в състезанието между силите на доброто и злото, което се провежда всяко хилядолетие, и което определя съдбата на човечеството за следващите хиляда години - дали да бъде управлявано от добрите ангели или от злите демони. Аззи започва да проектира своя коварен план, а той е да пресъздаде приказката за Спящата красавица. Но няма да завърши толкова лигаво и романтично, а красавицата ще убие принца. Така Аззи започва да сглобява своя принц и принцеса, взема за основа главите на трагично загинала двойка влюбени, чийто страхлив мъжки представител е изоставил женския. Взема за помощник и гърбавия верен слуга Фрике, който послушно изкормва крака, ръце и глави, за да осигури необходимите части на господаря му Аззи.

Но накрая всичко се обърква....

Не знам как Шекли и Зелазни успяват да пресъздадат силите на злото по такъв начин, че въпреки делата им, накрая ти стават симпатични. Всеки читател би бил съпричастен и би се усмихнал на несгодите и несполуките на Аззи, който накрая губи всичко. Присъстват и колоритни образи като прелъстителната вещица Илит, ангелът Бабриел, Безименен ужас и т.н.

С две думи - велика приказка :)

Еманципирана магия - Тери Пратчет

2011-06-23T09:04:00.003+03:00

Оригиналното заглавие на пратчетовото произведение е "Equal Rites", което всъщност е игра на думи от "Equal Rights", буквално преведено "равни права". Това ни насочва и към основната тема в "Еманципирана магия" (между впрочем много оригинален превод, поздравления за Вл. Зарков).

Наследили сме герои и легенди от един древен, и леко примитивен свят, в който мъжете владеещи магическия занаят са обозначени с величествената дума "Магьосник", а жените практикуващи магии са проклети да носят грубото "вещица" и обикновено винаги са представени в негативна светлина. Тук Пратчет се заел да обори този стереотип и представя вещиците като грижовни, симпатично грозновати и еднакво умели в занаята колкото и магьосниците. За първи път в Света на диска се появява и великата Баба Вихронрав, със странните си привички.

Само Пратчет може да превърне една семпла история в едно от най-великите приключения. Преди да бъде погълнат от вечността, магьосникът Тъпан Пънски си търси негов наследник, който да наследи жезъла му. Затова се отправя към малкото селце Скапан Гъз, където осми син чака своя осми син. Тук има заигравка с фолклорните легенди за седмия син на седмия син (дори Iron Maiden имат и такъв албум), само че Пратчет добавя още една бройка. И една пречка - осмият син на осмия син се оказва дъщеря...Ескарина. Вече е късно и силата е предадена. Ескарина се впуска да преследва съдбата си и решава да отиде да овладее силата на магията в Невидимия университет в Анкх-Морпорк, където не се допускат жени (е, освен ако не са прислужнички, разбира се).

При Пратчет ценното не е историята, а това КАК тя е разказана. Прозата му е изключителна - колко са писателите, които могат да се изразят така:

Ескарина се движеше по панаира като подпалвач през поляна с купи сено или както неутрон подскача из реактор.
Но подобно на всички истински катализатори момичето изобщо не се въвличаше в процесите, на които даваше начало.

Няма как да не се засмееш на световете и героите, които Пратчет създава. Така например по време на приключението, Ескарина се среща с хора от племето на зуните, които въобще не умеят да лъжат, винаги казват истината и честността им е вбесяваща. Ако някой от тях обаче прояви някакъв талант към лъжата, зуните го издигат, дават му високи постове, титлата Лъжец, както и правото да преговаря с другите народи. Което всъщност доста дразни останалите, които смятат, че е по-правилно те да се наричат дипломати, специалисти по връзките с обществеността или политици.
Смях се и на гимнастическия салон в Невидимия университет. Той не е предназначен за физкултурни занятия, а просто е с непроницаеми стени и там магьосниците се упражняват с магии, като често по-непохватните от тях били събирани и изнасяни в шишета.

Смешно ми беше и когато се появиха леки романтични искрици, които заподскачаха изпод десетките поли от прилепи на Баба Вихронрав и Архиканцлера на университета, хванал вещицата там където не трябва, докато летяли с метла.

Ех, Пратчет наистина е велик :)

Ревю на книгата и в Книголандия :)

30 day book challenge

2011-05-21T21:24:00.000+03:00

За 24 май реших и аз да се включа в така конвертируемите щафети или предизвикателства - "30-day challenge", които освен книги, се завъртя и с филми, музика, личности и какво ли още не. И аз да бъда съпричастен с поп-културата и масовите прояви, а и за празника на българската книжовност да дам моите досадни отговори:

Day 1: Любима книга: "Кратка история на почти всичко" на Бил Брайсън. Браво на Бил, събрал е много любопитни неща на едно място.

Day 2: Най-омразна книга: Всички езотерични книги, както и тези за теориите на конспирациите.

Day 3: Книга, която ви кара да се смеете високо: Последната книга на която се смях беше "Кофти Карма" на Зафир. Иначе съм се смял на всички книги на Пратчет, както и на поредицата "Страховитото в историята/науката"

Day 4: Книга, която ви кара да плачете: Не съм плакат от дете на книга. Помня, че лях сълзи на "Без дом" от Хектор Мало

Day 5: Книга, в която бихте искали да живеете: В някоя от книгите на Нийл Геймън, "Никога, никъде, никой" или "Гробищен свят"

Day 6: Любима книга от детството:"Пътешествията на Гъливър" и "Приключенията на барон Мюнхаузен" , никога не омръзват.

Day 7: Книга, която може да цитирате: Няма такава. Не мога да помня.

Day 8: Книга, която ви плаши: За първи път се уплаших на "Сейлъм'с Лот" на Стивън Кинг. Май беше първия хорор, който прочетох. После свикнах да не се плаша.

Day 9: Книга, която ви отвращава:"Трейнспотинг" и "Есид Хаус" на Ървин Уелш, но това не означава, че не ми харесват. Напротив.

Day 10: Книга, която промени живота ви: "Моята първа детска енциклопедия", вероятно. Радвам се, че я прочетох преди "Библията". Книгите могат да променят възгледите, но живота... може бе само в ранен етап от детството.

Day 11: Книга от любим автор: любимите ми на Пратчет са "Шовинист" и "Истината", а на С. Кинг - "Четири след полунощ" и "Особени сезони". Сред любимите ми са "Мравките" на Вербер, "Звездни дневници" и "Кибериада" на Лем, "Пътеводителят" на Дъглас Адамс, "Резерватът на талъсъмите" на Саймък, "Писма от Земята" на Марк Твен.

Day 12: Книга, която описва живота ви: не съм чел толкова скучна книга, та да я сравня със сивото ми ежедневие. Бих искал да съм Ийон Тихи и да обикалям по планетите :)

Day 13: Книга, чийто герой наподобява вас: Дилбър "Сам Си Прерязвам Гърлото". Искате ли наденички, най-вкусните наденички, пръстите да си оближеш... шегувам се :) Лорд Ветинари :)

Day 14: Книга, в чийто главен герой искате да се ожените/омъжите: Като малък исках да се оженя за Пипи Дългото Чорапче, струваше ми се, че никога нямаше да е скучно с нея. И до днес си падам по жени, които правят много бели :р

Day 15: Първата книга, която си спомняте да сте прочели като дете: Беше или "Ян Бибиян" на Пелин, или "Приключенията на Незнайко" на Носов. Много се кефех и на двете.

Day 16: Най-дебелата книга, която сте прочели:"Властелинът на пръстените", не вярвах , че ще я прочета. Но си признавам прескачах доста от описанията. По принцип не обичам дебелите книги. Доскучават.

Day 17: Най-кратката книга , която сте прочели:Последната по-тъничка беше "Гърдата" на Филип Рот. Вероятно е имало и по-тънки. Сещам се и за "Ето човека" на Муркок

Day 18: Книга, от която ви е срам че я харесвате: "Алхимикът" на Паулу Коелю. Прочетох я преди 10-на години и тогава много ми хареса.

Day 19: Книга, която ви възбуди:КамаСутра. Не е просто книга със секс пози, има и философия... :)

Day 20: Книга, която сте прочели най-много пъти: Детските енцклопедии на "Знание", някои енциклопедии.Както споменах обичам да се разтоварвам с небивалиците на Мюнхаузен, или хумористични разкази.

Day 21: Любима картинка на книга от детството: много харесвах списане "Дъга" и картинките там.

Day 22: Книга, която планирате да прочете: планирам да прочета някои от нещата на Зелазни. Срам ме е, че не му познавам творчеството.

Day 23: Книга, която казвате че сте я прочел, а всъщност не сте:охоо, в училище колко пъти съм лъгал даскала, не е истина :) Повечето неща въобще не ги четях, а само хвърлях поглед върху резюметата и анализите.

Day 24: Книга, съдържаща любимата ви сцена: Не са ми любимите, но някои разкази на Мопасан от сборника "Нормандска шега" като малък ми се набиха в главата. Като историята за кучката-майка и хвърлените в реката нейни малки кученца...или историята със застреляните влюбени лебеди. Не са любими, но тях ги помня.

Day 25: Любима книга, прочетена в училище: Разказите на Йордан Йовков, един от любимите беше "Песента на колелетата", а и също разказите на Елин Пелин

Day 26: Любима нехудожествена книга:"Rock§Gems" -професионално изкривяване. Споменах за Брайсън, друга любима ми е "Вселената в орехова черупка" на Хокинг

Day 27: Любима художествена книга: Извън спекулативната фантастика, последната, която четох е "Ловецът на хвърчила" на Халед Хосейни, много ми хареса. Може би в бъдеще ще чета повече такива. Сещам се и за книгите на Артър Хейли, "Летище" и "Банкери", които се задълбават навътре в дадена професия.

Day 28: Последната книга, която прочетохте: "Война на реалности" на Филип К. Дик. Страхотна е!

Day 29: Книга , която в момента четете: разглеждам "Съкровищата на Земята" брой 10-ти, събирам си ги с минералите :)

Day 30: Книга, която обичате да дискутирате на кафе: досега не съм дискутирал, да си призная.

---

Този блог все още се чете от 5 човека и половина, но ако все пак някой се мярне ще ми е интересно да видя и неговите отговори. Разбира се 30 въпроса са достатъчно ангажиращо и досадно начинание, може и да откажете:)

Други включвания:

30-дневно предизвикателство за четене на книги в един пост - Ikaria

Ламотски щафети - Руми

30 day book challenge - Ваня

Ламотски лексикон или две в едно за книгите - Зори и Гост

За книгите - Милена

30 day book challenge - Nostromo

30 day book challenge, поредна - Фроги

30 day book challenge - Блага

Малко наопаки- Точка

3 в 1, или как се прави манджа с грозде и мусака по Панагюрски - Миди

30 Day Book Challenge - Troubadour

.

Ханг

2011-05-19T16:29:00.000+03:00

Загатнах за уличните музиканти, а по улиците на Европа особено популярен се превърна един сравнително нов инструмент - Ханг.

Хангът на пръв поглед представлява метален съд, наподобяващ космическа чиния, а негови създатели са швейцарците Феликс Ронер и Сабина Шерер, които през 2000г. след продължителни изследвания на свойствата на стоманата успява да го оформят. Хангът се получава чрез сглобяване на две стоманени полусфери, получени чрез дълбоко изтегляне. Но стига толкова, ето видео с някои изпълнения, които станаха особено популярни по улиците на Амстердам, Будапеща, Берн, Париж и други европейски столици:

Нещо такова ще са публикациите:) С неща, които ме впечатляват.

ПС По дяволите. Написах статията за да направя клейм на блога в ТБЛ и не успях. Хелп :(

Концепция

2011-05-11T13:51:00.000+03:00

Чудя се каква концепция да избера за този блог. Твърдо съм решен да е тематичен блог:

Дали да е страничен блог, в който да пиша кратки ревюта на книги и филми?
Или да нареждам някакви ежедневни мисли.
Хм, последното е тъпо, защото аз и без това нямам кой знае какво в главата.
Може пък да е забавно-научен блог, в който да събирам любопитни факти от прочетеното...

...или пък чисто научен блог свързан с работата ми. Или е твърде скучно?

Аве, много се затормозявам, ще реша по-нататък. Я да видя как работят цитатите:

"Name the greatest of all inventors. Accident." Mark Twain

"You believe in a book that has talking animals, wizards, witches, demons, sticks turning into snakes, burning bushes, food falling from the sky, people walking on water, and all sorts of magical, absurd and primitive stories, and you say that we are the ones that need help?" Mark Twain

"Life is short, Break the Rules.

Forgive quickly, Kiss SLOWLY.

Love truly. Laugh uncontrollably

And never regret ANYTHING

That makes you smile."

— Mark Twain

Светът на диска в картинки

2011-05-11T04:26:00.001+03:00

Качване на картинки:
Какво по добро от албума за Светът на диска и невероятните илюстрации на Пол Кидби?:

На първи ред (от ляво надясно) са джуджето серж. Веселка Дребнодупе, капитан Керът Айрънфаундерсън, сър Сам Ваймс, сержант Фред Колън и Ноби Нобс. Зад тях (пак от ляво надясно) са ефрейтор Визит, сержант Ангуа (русата върколачка), ефрейтор Реджиналд Шу (зомби), а най-отзад в дъното са ефрейтор Дорфл (голем) и ефрейтор Детритус (трол). Най-малкият отпред е гномчето ефрейтор Бъги Суайърз, който представлява цялото въздушното подразделение и обикновено е яхнал пернато.

Един мой любимец - фотографът Ото!

Най-некадърният магьосник в света: Ринсуинд:

Баба Вихронрав:

Леля Ог:

И накрая....Лорд Ветинари:

И специално за weasel:

Специално за Baby :)

Е, научих се да слагам картинки :)

Ихууууу! И аз съм веч в blogger

2011-05-11T01:31:00.000+03:00

Исках да проверя разликите, предимствата и недостатъците на blogger спрямо wordpress. Някой притурки много ми допадат :)