събота, 30 май 2015 г.

"Българ" на Неделчо Богданов и Робърт Блонд: ревю-игра

Епизод 1




Това е ревю на книга-игра, като ти ще си главния герой (героиня) в ревюто. Целта на това ревю не е да ти представи книгата, а да откриеш скритото съкровище в Ламотските блогови острови, на един от които се намира град Несебър (ама той е като американските Бостън и Ню Йорк, кръстени на английските Бостън и Йорк).
В това пътешествие няколко души от Несебър се съгласяват да ти помогнат, за да получат част от съкровището, с което да спасят града от злодейска корпоративна компания, която иска да срине града и да построи петзвездни хотели и луксозни места за препичане на чуждоземни задници. Участниците в това вълнуващо морско пътешествие са:  Българ, Унуфри, Аспарух, Пешо "Слепия", Миша, Дебелия престъпник, Билко Бибитков и още няколко души, като целият отряд е известен като "Авейнджърс". Качвате се на кораба и "продължавате напред!".

Първи въпрос:
Кой ви е любимият книжен блогър?

Ламот - отиди на епизод 2
Някой друг - отиди на епизод 3

----

Епизод 2
Евала. Запиши  в графата "Сладолед", че си имаш да взимаш 3 килограма сладолед като подарък от Ламот и продължи на епизод 3.

----

Епизод 3
Минавате покрай Острова на музиката, като в далечината виждате две табелки: "Чалга музика", чиято стрелка сочи на изток, и "Друга музика", чиято пък стрелка сочи на запад. Коя стрелка ще избереш?

Чалга - премини на епизод 4
Друга музика - премини на епизод 5

---

Епизод 4
Минавате покрай плажната ивица на морски бар, в който виждате полуголи хора с първобитни физиономии да слушат ужасяваща музика, докато си кълчат различни части от тялото, в някакъв гротесков опит за танци. Решавате да спрете и да гаврътнете по няколко питиета, въпреки че трябва да изтърпите ужасяващи парчета като "Da go napravim trimata", "Izpii me cqlata" или "Obi4am te, syrce moe, ama sa ne moe bez salata i rakija". След няколко чашки разреден алкохол, музиката вече не ти се струва толкова лоша (вероятно защото вече текстът и музиката се размиват и размътяват в мозъка), но Аспарух не издържа на целия ужас, както и на гледката как неговата Миша се друса на пилона с някакъв потен културист. Виждаш как Аспарух позеленява и става грамаден, разкъсвайки своите дрехи. Леле, Аспарух е бил ХЪЛК! Той започва да размята чалгарите наляво надясно, а отнякъде прозвучава драматична музика, с характерно китарно соло. Аспарух (ака Хълк) разбива целия бар и започва да налага сваляча на Миша, разрушавайки всички накацали кораби наоколо. Така вие оставате на острова без никакво превозно средство и ще чакате там, докато не дойде друг кораб. Върни се на Епизод 1 и започни отначало.

---

Епизод 5
Минавате покрай плажна ивица, а оттам тече як купон. Решавате да спрете и да починете, да гаврътнете няколко коктейла и да продължите на спокойствие. Отнякъде се появява корабче с пиян селянин, който с грапав глас пее "Da go napravim trimataааааа", от което Аспарух получава нервна криза, позеленява, става грамаден и си разкъсва дрехите, след което преплува до селянина, тегли му здрав пердах и се връща на остров успокоен и казва "Продължаваме напред!" .

Ако слушаш Криско, отиди на епизод 6
Ако не слушаш Криско, отиди на епизод 7

---

Епизод 6
По време на пътуването решаваш да си пуснеш най-новата mp3-ка на Криско. Морето наоколо става неспокойно, а небето потъмнява. От дълбините излиза огромен разярен октопод, който ви разбива кораба, а след това отнякъде изниква и бял кит, който ви изяжда. И двата звяра изглежда имат непоносимост към Криско. Започни пак от епизод 1.

---

Епизод 7 
Най-сетне стигате и до Острова на филмите. Отново виждате две табели. Едната гласи "Бързи и яростни", а другата "Лудия Макс - пътят на яростта".

Ако смяташ, че "Бързи и яростни 7" е по-як от "Лудия Макс", отиди на епизод 9.
Ако смяташ, че "Лудия Макс" е по-як от "Бързи и яростни", отиди на епизод 8.

---

Епизод 8 
От Острова на филмите се вдига огромен облак от прах и пясък. В далечината виждате Лудия Макс, каращ цистерна, подгонена от 15-20 странни движещи се джаджи.  На една от тях е застанал китарист, който забива яко на ритъм-китара. Какво ще направите?

Ще помогнете на лудия Макс - отиди на епизод 10
Няма да помогнете на лудия Мака и "ще продължите напред!" - отиди на епизод 9.

---

Епизод 9 
От Острова на филмите се появява Вин Дизел, който мята кука, улавя кораба ви и ви притегля към плажа. След което ви казва, че му трябва кораба за да направи упражнения за трицепс, тъй като в последния филм е изглеждал твърде жалко. Всичко обаче се оказва просто реклама за бира "Корона". Изглежда корабът ви е бил пожертван за някакви шибана реклама. На всичкото отгоре получавате покана за посещение на Абу Даби (това е малко село до Несебър), за да изпробвате новия Додж. Но и това се оказва просто реклама на ваш гръб, а след заснемането й пристигат хеликоптери и изнасят Вин Дизел и антуража му от елитни манекенки (с вид на проститутки), и всичките  те отлитат пред смаяните ви погледи. Май останахте с пръст в .... гъз. Започни пак от епизод 1.

---

Епизод 10
Решавате да помогнете на "Лудия Макс" и Българ си хвърля прави прашка и си изтрелва чорапите право в лицето на един от шофьорите, гонещи Макс. Шофьорът се задушава, изкашля и губи контрол над стийм-пънк машината, поради което се обръща и помита няколко от останалите превозни средства. Получава се верижна катастрофа. Всичко се губи в огромен пясъчен облак.
Макс ви посреща на плажа и ви запознава с дългокраки манекенки, наричани още "Майки". След което ви поисква още една услуга - да пренесете майките до Острова на книгите, за да се ограмотят малко, щото са тъпички като габровски галош. А и островът на книгите ви е на  път. В замяна той ще ви монтира турбо ускорители на кораба.

Ще приемете мисията - отиди на епизод 12
Няма да приемете мисията - отиди на епизод 11

---

Епизод 11

Не след дълго на хоризонта се появява призрачен кораб, пълен с жени, облечени в странни дрехи. Въпреки усилията не успявате да избягате и попадате в плен на Лейди Гага, която иска да ви използва в новия си клип, в който да ви лющи задниците до посиняване. Ако имаш 3 килограма сладолед, потопете задниците си в него и премини на епизод 13.
Ако нямаш сладолед, с подпухнал задник почни пак от епизод 1.

---

Епизод 12

Благодарение на турбо ускорителите, успявате да избягате от някакъв призрачен кораб, на който пише "Лейди Гага", а от каютата му се чуваха лющене на камшици и викане. Стори ти се, че видя пленници, които биват пляскани, но така или иначе сте извън обхвата на призрачния кораб и съвсем скоро стигате до Острова на книгите. Там виждате две стрелки, едната води до "50 нюанса сиво", а другата до "Други книги"

Ако харесвате и сте чели "50 нюанса сиво", отидете на епизод 14
Ако не харесвате "50 нюанса сиво" 15

---

Епизод 13

Ти и останалите членове на екипажа си намазвате подпухналите задници със сладолед, след което усещате разхладващото и успокояващо му действие. От някъде изниква Кобрата и казва "Продължаваме напред!" и скоро стигате до Острова на книгите. Там виждате две стрелки, едната води до "50 нюанса сиво", а другата до "Други книги"

Ако харесвате и сте чели "50 нюанса сиво", отидете на епизод 14
Ако не харесвате "50 нюанса сиво", минете на 15

---

Епизод 14

Стига бе, копеле! Как може да си чел/а "50 нюанса сиво"? Пращам те при Лейди Гага в епизод 11, където ще й заповядам да ви лющи задниците, на теб и целия екипаж, с двойни порции. Дори сладоледът няма да ти спаси задника, затова след като Гага ти нашари дупето,  почни от епизод 1.

---

Епизод 15 

Най-сетне пристигате на Острова на книгите. Хвърляте котва и се насочвате към централната библиотека. Оглеждате се наоколо и разбирате, че книгите са най-голямото съкровище на света. Взимате книжка и се попичате на плажа, пиейки джин с тоник, докато екзотичен масажист/ка в масажира кълките. Чувствате се в рая.

Вечерта се връщата в библиотеката и се оптитвате да вземете една подозрителна книга, на която пише "Ламот". Леко я подръпвате и чувате как се включва древен механизъм. Библиотеката с премества и открива вход към стълбище надолу. ѝлизате по него и откривате съкровището! Е, това са вероятно скритите авоари на КТБ, но на кого му пука? Несебър е спасен!

ЩАСТЛИВ КРАЙ!

.

неделя, 17 май 2015 г.

Себичният ген и значението на Ричард Докинс

Много хора ме питат напоследък с какво толкова е значим Ричард Докинс и каква е тази мания около неговата личност. Религиозните хора, най-вече по-консервативните от тях, гледат с ненавист британския професор, сякаш той застрашава идентичността им. И няма как да не е така, хора като Докинс създават подсъзнателен дискомфорт, и то само със силата на логиката. Неговите книги засягат проблеми и въпроси, които покрилите се с религиозното чувство за превъзходство и безкритичност люде твърдоглаво и арогантно не желаят да разбулят.

Тези хора няма как да бъдат разубедени, защото по самите закони на природата ние сме програмирани да мислим различно. Идеите и идеологиите, които ние приемаме зависят от средата в която ние израстваме. Затова искам да разгледам начина на мислене, мемите, които Ричард Докинс ще остави след себе си:


  • 1. Мим (мем или меме) 

"Mem" e един от най-значимите термини, който Докинс въвежда в съвременното общество. Той разглежда всички идеи, идеологии, културна и научна информация, модели на поведение и т.н., като единица (мем), подобна на генетичната информация, която всеки от нас съдържа в хромозомите си. В крайна сметка гените са репликатори, които копират генетична информация, най-вече чрез имитация. По същият начин ние копираме културна информация от околната среда, в която израстваме. Черпим вдъхновение от родители, учители, влияем се от телевизия, радио, съученици, научаваме различни умения, теглим информация от строго определена среда и се оформяме като личност.

Докинс дава за пример Джефри Чосър, познат като бащата на английската литература, който трудно би могъл да се разбере със съвременния англичанин, въпреки че са свързани с непрекъсната верига от около двадесет поколения англичани, всеки от които бе могъл да разговаря с непосредствените си съседи по тази верига. По този начин ставаме свидетели на друг вид еволюция - културна, езикова или да я обобщим като социална еволюция. Познанията ни за света, който ни заобикаля, непрекъснато "еволюират" във възходящ ред, като не е възможно да пропуснем даден стадий. Едва ли е било възможно да Винчи, колкото и да е бил велик, да изобрети компютъра. Защото всичко преминава през еволюционни етапи, също както и в природата.

Природата е създала огромно многообразие от различни гени, а по сходен начин и обществото ни е истински безкраен палет за идеи и идеологии. Не е възможно всички да мислим еднакво - идеология, независимо дали тя е религиозна, политическа или културна, която иска насилствено да наложи постулатите и догмите си, веднага се превръща в тоталитарна. За съжаление много религиозни последователи превръщат религиите си в тоталитарни отражения на страховете и комплексите си.

Друг пример, който нагледно обяснява важността на многообразието в обществото е печатната преса на Гутенберг, едно от най-значимите изобретения на човечеството. Гутенберг, е използвал като основа преса за вино, популярна за средиземноморските части на Европа, комбинирал я е с китайско изобретение - хартията, използвал добрата технологична (занаятчийска) среда, в която е попаднал, и по този начин чрез репликация и комбиниране е получил по-сложен инструмент, така както гените се репликират и комнбинират за да се получат все по-сложни организми.

Основната ми идея е, че Докинс далеч не е онзи фундаменталист, който религиозните обичат да представят. Той е достатъчно интелигентен да осъзнава, че не е възможно всички да са атеисти, или християни, или мюсюлмани. Едно такова общество с единна система може да бъде създадено само изкуствено, то е нестабилно, а единомислието няма да доведе до нищо освен застой. Докинс просто посочва значението на рационалното мислене, което е неразривно свързано с прогреса и просветлението. И че за да има прогрес идеите и науката не трябва да бъде ограничавана от древни религиозни догми и мними суеверия, датиращи от времена, в които повечето обикновени хора са смятали Земята за плоска.


  • 2. Религията/суеверията/псевдонауката обществото.

Един от големите проблеми в Африка е неконтролируемия растеж на населението, както и разпространението на СПИН. Религиозните институции никак не помагат, а задълбочават този проблем, тъй като католическата църква, както и мохамеданските духовници забраняват използването на контрацептиви и предпазни средства.

Креационистите агресивно искат да премахнат еволюцията от учебната програма, а на децата да им се преподава и набива идеята, че Земята е на цели 6000 години.  Ако погледнем картата на света и разглеждаме активните в момента военни сблъсъци, то всичките до един са на религиозна база.

Хомеопатичните компании произвеждат и продават захаросана вода, от която печелят стотици милиони без реално да продават нещо ефективно. Астролози и екстрасенси баламосват хората, а псевдонаучни/духовни лидери като Дийпак Чопра най-нагло  представят елементарните си словесни диарии като научно аргументирани.

Затова в епоха като тази се нуждаем от рационален подход и светска среда. Защото светски страни  са далеч по-приятни за живеене места, отколкото ултрарелигиозните. Защото светът се нуждае от повече хора като Докинс, отколкото от хора като Багдади.


...