петък, 17 април 2015 г.

Германия: Тимур Вермеш - "Той е пак тук"

Едно от важните качества на един писател е да улови духа на времето, да усети накъде ще задуха вятъра, чиято посока винаги зависи и от обществения ландшафт.
Ако си припомним предните избори за Европарламента, ще забележим една интересна тенденция. Успехите на крайната десница и Мари Льо Пен във Франция, на популистката десница и Найджъл Фараж във Великобритания, както и надигането на ПЕГИДА в Германия, а като добавим успехите на евроскептиците из цяла Европа, и на крайнолявите сили в Гърция, всичко това показва че на Стария континент витаят крайни настроения. В началото всички гледаха на субекти като Льо Пен и Фараж с насмешка, а днес подкрепата за тях е значителна. Като добавим и крайните религиозни фракции, които доминират в Близкия изток и Африка, картината става все по-тревожна. Борбата за ресурси, както циничните и лицемерни политическа вихрушки постепенно придават на Европа мрачен оттенък и тя вече постепенно взeма да наподобява онази от епохата на първата половина на миналия век.



Той е пак тук.

Вермеш не само изважда на преден план Хитлер като личност, а и като начин на мислене. Идеята да възродиш Фюрера и да го поставиш в съвременното общество е чудесен начин да го стреснеш и разтърсиш до основи. Хитлер се събужда в една градинка в Берлин през 2011 и съвсем бързо бива забелязан от телевизионери, които веднага виждат ораторския талант на бившия кайзер, както и потенциалния комерсиален успех. И докато всички възприемат Хитлер като гениален хуморист и сатирик, като човек, който разнищва и прави за смях лицемерните политици, възроденият фюрер взима всичко на сериозно и продължава да крои планове за издигането на Германия над всички. За него абортите са недопустими, защото това означава три дивизии по-малко в битката с Изтока, пластичните операции са опозоряване на расата. Хитлер вижда дори в графитите скрити послания на болшевиките, и се радва, че има толкова много поляци, турци, румънци работещи като "роби" в Германия. "Ако знаех, че поляците са толкова евтини, въобще нямаше да ги нападам", казва той.

Хитлер изразява политическата си неприязън към руснаците и еврейските капиталисти, като начинът му на мислене доста напомня на съвременните големи играчи на политическата сцена, само че без преструвките и лицемерните лъжи.

"...понеже тази Земя не расте. За разлика от броя на хората на нея. И когато естествените ресурси почнат да не им достигат, коя раса ще се домогне тогава до тези ресурси? Най-симпатичната? Не, най-силната"... 

"Той пак е тук" е не толкова политическа, отколкото социална сатира. Хитлер веднага се превръща в сензация в Youtube, а клюкарската медия "Билд" го погва с измислени любовни авантюри и пиянски скандали. Мустакатият лидер не им остава длъжен и брутално ги размазва с техните си оръжия. Тимур Вермеш по великолепен начин иронизира празното, глуповато хай-лайф общество в Германия, като започнем от женкаря Лотар Матеус до глуповатите манекенки, кълчещи се пред фотообективите. Особено силен е моментът с Октобърфеста в Мюнхен, където Хитлер остава шокиран от повръщащите пияни немци.

Вермеш осмива и политическите партии в Германия, които след като виждат успехите на Хитлер се надпреварват да го привлекат на своя страна с различни агитации. Хитлер бива заливан с телевизионни и артистични награди, а той все още си живее в неговата си предвоенна Германия и приема всичко като политически победи.

Книгата на Тимур е и истинска енциклопедия по история, като по много непринуден и лек начин са вкарани доста имена и събития (в края на книгата преводачът Любомир Илиев е добавил много полезни бележки и разяснения), но също така е и съвременен пътеводител на германската поп-културна, социална и политическа сцена.

Накратко, "Той е пак тук" е една от най-добрите, да не кажа най-добрата, съвременна сатира, която съм чел напоследък и определено обяснява защо е търговски хит в Германия.

петък, 3 април 2015 г.

Юнас Юнасон - "Неграмотното момиче, което можеше да смята"

Дори да не знаех, че "Неграмотното момиче, което можеше да смята" е на Юнас Юнасон, той със сигурност щеше да е в листата на заподозрените. Заглавието е малко по-кратко от дебютния роман на шведа, "Стогодишният старец, който скочи от прозореца и изчезна", но е в същия стил.

Не само заглавието, но и съдържанието много напомня за "Стогодишният старец". Юнасон отново ни разказва история за (не)обикновен герой, пречупена през политическите събития, които оставят сериозен отпечатък върху живота му.



Прави впечатление, че Номбеко е изцяло реципрочен образ на Алан Карлсон, героят от първия роман. Алан е бял швед, старец, напуснал Швеция като младеж и обиколил света. Номбеко е пълната му противоположност: чернокожо момиче, родено в другия край на планетата - ЮАР, но впоследствие се озовава в Швеция. Може да са различни, но си приличат в едно - винаги успяват да попаднат на най-неподходящото място.

Юнасон не случайно е избрал момиче от Южна Африка, страна, за която светът си е затварял очите, и чиято история добре изобразява цялото политическо лицемерие на световната сцена. Може някой да каже, че Номбеко е героиня на абсурда, но историята африканското момче Уилиям Камквамба, който израства в пълна нищета и въпреки всичко успява да построи генератор за електричество, показва че никога не трябва да създаваме грешни представи, водени от грешни стереотипи. Номбеко може от малка да помпа и чисти лайна за да оцелява, да израснала в едно от най-позорните предградия на Йоханесбург, Совето, но момичето е гений и се бори срещу всичко, само и само за да води достоен живот. Като споменах Совето, това е същото предградие, което вдъхновява Нийл Бломкамп да режисира култовия District 9, който е заснет в същия район.

Странно е как светът е гледал безучастно на събитията в ЮАР, която до 1990-а е била на практика фашистка държава, наложила апартейд като система на управление, а британците и американците намали нищо против тези правителства, тъй като те им били верни. В същото време съветския съюз финансирал също така брутални крайнолеви правителства в други държави...

За разлика от предишната книга на Юнасон, тук политическите включвания бяха прекалено малко, но достатъчни да те накарат да се замислиш. По-голямо внимание е отделено на Номбеко, двама шведски близнаци (С имена Холгер I и Холгер II) и една вечна бунтарка. Номбеко се влюбва в по-сериозния и умен брат, а бунтарката Селестин си пасва идеално с другия близнак, който също като нея е пълен идиот и загубеняк.

Съвсем леко съм разочарован от прекалено провлачената история с атомната бомба, както и от втората двойка в романа, бунтарите, Селестин и Холгер I, които бяха направени прекалено глупави. На ясно съм, че с тези образи Юнасон се е подиграл на вечно мрънкащите и недоволни бунтари, които превръщат политиката в темата на техния живот, но твърде много обем заемат техните изцепки.

Въпреки това "Неграмотното момиче, което можеше да смята" заслужава да се прочете, макар и да е с една идея по-слаба от "Стогодишният старец, който скочи от прозореца и избяга".

.