петък, 12 септември 2014 г.

Майкъл Добс - "Къща от карти"

Наближават избори. Всички знаем какво следва. Пълен маскарад, удари под кръста и безброй дузини политици, надпреварващи се да пробият в този бизнес, прикривайки се зад някакви измислени идеологии. Или както авторът казва в "Къща от карти":
Политик. На древногръцки "поли" означава "много". А "тик" на английски значи "кърлеж".

 Да, политик се е превърнала в нарицателна дума. За да се изкачиш по политическата стълбица и да изградиш кариера из политическите висини трябва да избуташ много хора, и като кърлеж да изпиеш обществената кръвчица. Добре дошли в света на главния герой, антагонистът Франсис Ъркарт, парламентарен член на консервативната партия, който е готов на всичко, за да се добере до поста "Премиер-министър". Защото,
"Тълпата е вулгарна. Винаги играй с тълпата, възхвалявай обикновения човек и го карай да се чувства като принц"
 Историята на книгата започва в края на един изборен ден, в който всички са затаили дъх и се ослушват в множеството социологически проучвания и предварителни резултати. В напрежение са и офисите на фирмите, които са изготвили предизборните кампании на партиите. Пропагандните послания и критики към опозицията вече нямат значение.
Управляващата консервативна партия печели с малка преднина. Картите вече са раздадени, а Франсис Ъркарт вече подготвя следващия си коварен ход, в който да елиминира всички негови съперници един по един за най-високия пост:
"Политиката изисква жертви. Чужди жертви, разбира се. Каквото и да може да постигне човек, ако се жертва за родината, винаги може да постигне повече, ако остави други да се пожертват преди него. "
Франсис Ъркарт започва своето издигане, както и планираната терминация на  своите опоненти, осъществена по най-коварен и долен начин. Той ще крои внимателно всяка стъпка, възползвайки се от недостатъците, от алкохолната или кокаиновата зависимост, от сексуалната похот на неговите "приятели/опоненти" от консервативната партия. Стъпка по стъпка, качвайки се на всяко следващо стъпало. И накрая постига своето. За съжаление...

СПОЙЛЕР!

Понеже не съм гледал британския сериал по книгата, от интерес отидох в уикипедия за да видя дали има разлики между тях. Малко съм изненадан, тъй като в енциклопедията прочетох, че в оригиналната книга "Къща от карти" Франсис накрая се самоубива, скачайки от покрива, докато в сериала, той изхвърля разследващия журналист (и негова любовница) Мати Сторин оттам.
Това е доста изненадващо за мен, тъй като поне в тази версия на книгата, се случва абсолютно същото като в сериала. Книгата е едно към едно със сериала, което вероятно означава, че има и друга версия.

Романът на Майкъл Добс на моменти ми се стори сух, вероятно заради очакванията ми за по-весело настроение и повече типичен британски хумор, в стил Алън Копле от култовия политически комедиен сериал "Новият политик", който се е залепил в съзнанието ми, и който за мен си остава най-великото произведение по тази тема.  Все пак мрачните политически тонове на Добс ме карат да се радвам от аполитическото ми отношение.