събота, 24 август 2013 г.

"Творците на памет" - Джефри Мур


Данните показват, че Алцхаймеровата болест поразява милиони хора след 65-та им годишнина, като до осемдесет и петата година болестта поразява почти половината население на тази  възраст.

Синестетите пък са хора, които обикновено асоциират едно възприятие с друго, като например свързват гласовете или прочетените думи с многоцветни форми. По този начин някои от тях успяват да запаметят огромни количества информация.

Джефри Мур обединява тези две странности в една книга. В две личности - майка и син. Стела Бурун страда от Алцхаймер и постепенно губи разсъдъка си, спомените си, а Ноел пък е синестет - умее да запаметява с най-големи подробности събития, книги, и не може да избяга от лошите спомени.  



"Творците на памет" е съставена почти изцяло от диалози между петимата главни герои, както и дневници, водени от всеки един от тях. По този начин авторът концентрира вниманието върху взаимоотношенията между отделните характери, тяхното възприятие към отделни  ситуации и промените, които настъпват в  състоянията им. От дневника на Стела например можем да забележим как постепенно възрастната жена губи паметта си, затруднява се, мъчително очаква неизбежното, докато накрая губи контрол. Съответно от дневника на Ноел забелязваме трудностите, които изпитват всеки човек, който живее с близък, страдащ от Алцхаймер. Майка му поръчва скъпи продукти по телефона, излиза и забравя къде е, а Ноел й поставя навсякъде бележки с напътствия, опитва се да върже двата края и да намери лек. На моменти ми напомни на суровия филм на Ханеке - "Amour", който също засяга подобна тема.

Освен Стела и основния Ноел, други твърде интересни герои са Норвал и Джей-Джей. Докато Норвал олицетворява рационалното мислене, то Джей-Джей е тъкмо обратното. Преследва алтернативата медицина, вярва в какви ли не щуротии, но въпреки това е симпатичен, макар и примитивен, изключително добродушен и изпълнен с неизчерпаем ентусиазъм. Съжителството между Ноел, Норвал и Джей-Джей показва как могат различни възгледи за света да се допълват и да работят заедно. 

Норвал сякаш се превърна в любим мой герой. Първоначално отблъскващ, описан като интелигентен сексист, привлекателен и неустоим хедонист, който употребява жените за една нощ, но постепенно започнах все повече да харесвам чисто рационалното му мислене, изключително научния му подход към темите:
"Психиатрията? Психиатрията е най-забележителната грешка в мисленето на двайсети век. Следва да бъде пратена, ако все още не е, в бездънния интелектуален нужник. Двайсет и първи век ще постави психиатрите до астролозите и маговете. Искаш ли да знаеш защо? Защото мозъчните увреждания са въпрос на химия. Човешкият мозък е просто парче месо с химически вещества, електрически заряди и превключватели. Чувства, мисли въображение - всичко това са видове обработка на информацията. Всички аспекти на духовния ни живот зависят изцяло от физиологически събития в мозъчните тъкани. Личността? Тя може да бъде дефинирана съобразно разстоянията между мозъчните клетки - синапсите, които са специфични при всеки индивид. "*
* Превод: Невена Дишлиева-Кръстева

Предполагам, че всеки би променил мнението си за Норвал, именно в края на книгата, когато цялата красота на характера му започва да се проявява.

Петият централен герой е Самира. Освен, че е с интересен арабско-еврейско-персийски произход, тя също е необичаен герой. Харесва по различен начин тримата мъже - Джей-Джей, Норвал и Ноел, опитва се и тя да заличи спомените от миналото, и да открие своето правилно бъдеще. От онзи тип жени, които вдъхновяват мъжете.

Чрез "Творците на памет" Джефри Мур се преклонява пред две неща - химията и приказките от "Хиляда и една нощ". С голяма любов описва чудесата на химията, които тя предлага, с което се преклонява пред рационализма на човек. От друга страна пък чрез "Хиляда и една нощ" и поезията на Байрон авторът се покланя на творческите способности, на необятното въображение на мозъка.

Накратко, страхотна книга, която обаче не бих препоръчал на всеки, особено на онези, които харесват динамичните действия и повече събития да се случват в дадено произведение. Тази книга е от друг тип. На някои може да се стори скучна, а на други (мен примерно) - за чудесна. Отново различни възгледи...:)

Ревю в Литературата Днес
.