неделя, 23 юни 2013 г.

"Сянката" - Сибин Майналовски



За първи път срещнах заглавието "Сянката" в блога на Бран, след което от любопитство се разрових по интернет, за да открия информация за автора. Попаднах на много слухове и тайни истории, но успях да сглобя нещо:
Сибин Майналовски е роден през 1674г., но 3-4 десетилетия по-късно бива ухапан от разгонена вампирка, затова е жив и до днес. Говори се, че вампирката е от онова семейство, чийто членове дружно ухапали и Стивън Кинг. Майналовски се отървал от сексуално обсебената вампирка, едва след като му хрумнало да прави любов със сребърен презерватив (това са слухове, но все пак...) :р.

Кариерата си започва след като попада в плен на орда от върколаци-софисти, които го принуждават да пише разкази в местното сп. "Върколак". След което успява да избяга с помощта на извънземна раса, търсещи дублетни гени на Айзък Азимов. Сибин пише за тях в сп. "Зона F". 

Майналовски участва като статист-шофьор във филма "Камионите", правен по разказ на Кинг, но "по погрешка" сгазва режисьора. Някои подозират, че Майналовски не бил доволен от резултатите му. Говори се, че е бил био-дизйнер в градината на Шекли. Обича котки, но мрази пусита. 

Това е информацията, която събрах от различни (не)надеждни източници. 

Но сега да се върнем по-сериозно към сборника на Сибин - "Сянката". Той е съставен от 24 разказа, по 2 за всеки един от месеците на годината, като са обхванати различни литературни "сезони" - като почнем от хумористични фентъзита, примесени с ирония, минем през приключенска фантастика със саркастични елементи, и стигнем до чисти ужаси. 

Както често се случва при четенето на сборници с разнообразни разкази,  в зависимост от настройката на читателя, винаги се появяват любими. Лично на мен това са хумористичните "Стани герой" и "Купете си фантазия". В тях се засяга темата за комерсиалното писане, писането на килограм, липсата на подбор от страна на масовия читател, неоценяването на истинските таланти и преклонението пред чуждото. Всичко това разказано с герои като Ламята Спаска и окаяни просяци-разказвачи. Има и леки закачки с Дж. Р. Р. Толкин, Р. Джордан и Дж. Р. Р. Мартин, и тоновете фентъзи-хартия, които бълват. 

Литературни препратки може да намерим и в други разкази - "Роботът-комарджия", в който ще срещнем интересна утилизация на трите закона на роботите, познати ни от творчеството на Айзък Азимов, както и трансформирането на тези закони във фентъзи вселена, което авторът прави в разказа "Третият закон на Толкин" (с поредна закачка).

В типична стивън-кингова среда попадаме в "Накъде?" и "Клуб 13", където се срещаме с непослушен обсебен камион, водещ към Ада, както и с безскрупулен клуб от хора с проблеми...и странни методи да ги решават.

Разбира се в сборника има и по-мрачни разкази с по-социална насоченост. Като "Градът",  който става свидетел на ежедневни ужасии, или "Мракът и дъщеря ми", в която сякаш авторът разкрива свои душевни терзания, но пък може и да бъркам. 

Като цяло "Сянката" е интересен сборник, в който всеки може да хареса по нещо от разказите и да потърси за още, а може и да сбърчи нос на някои от тях - зависи вече от литературните акцептори. Но определено си заслужава да се даде шанс на този широкообхватен писател.

Други ревюта: