четвъртък, 14 февруари 2013 г.

"Пир в бърлогата" - Хуан Пабло Вилялобос

Мехико! Мехико! Има нещо гнило в Мехико!

Преди да премина към книгата ми се иска да разгледаме ситуацията в Мексико. Нещо като кратка прелюдия. През 2006 г. мексиканското правителство започва мащабна операция, която се разраства в откровена война срещу наркокартелите.  Целта на тази операция, известна като "Мичоакан", в която се включват армията, пехотата, както и милициите на Мексико, е да се изгорят плантациите, да се спре трафика на наркотици, както и да се разоръжат бандите, управляващи цели области и притежаващи огромни количества оръжия. След разпадането на картелите в Колумбия, Мексико се превръща в основен играч в трафика на забранени вещества, най-вече насочен към САЩ, като различни източници сочат, че печалбите на тези банди възлизат между 14 и 50 милиарда долара.
Тази война тормози Мексико и до днес, като общо загиналите са между 60 000 и 100 000. Сред тях има над 1500 полицаи, около 60-а журналисти, над 1000 деца, над 120 000 члена на картелите са арестувани, над 9000 са осъдени, а близо 2 милиона души се изселват, бягайки от действията на мафията.



Мексико. Страната, в която са живели гордите и свирепи ацтеки. Затова авторът е избрал имената на героите да са на науатъл - езикът на ацтеките. Момчето се казва Точтли (заек), баща му е Йолкаут (гърмящата змия), а неговата любовница - Кечоли (фламинго).

По един елегантен и лек начин, в рамките само на стотина страници, Хуан Пабло Вилялобос създава една мрачна приказка, която се лута в границите между реалността и наркотичните халюцинации. Цялата история е погледната през невинните и неразбиращи очи на невръстен син на мексикански наркобарон. Детето съвсем естествено започва да развива соматоформно разстройство. Да, и наркотрафикантите са бащи, но в каква среда израстват децата им и как влияе това върху крехката детска психика? Ето я силата на литературата - някак между другото Вилялобос ни разказва за жестокостта на този мафиотски свят чрез драмата на едно разглезено момче, което иска да притежава либерийски хипопотам-джудже и си колекционира шапки. Един разказ, който е колкото комичен, толкова и  тъжен.  Типично по латиноамерикански, "Пир в бърлогата" е изпълнена със символизъм и приказност, характерни за "магическия реализъм", но без провлачените баналности.

Зайците акаме на топченца.
Идеални кръгли топченца, като амунициите на пистолетите.
С пистолетите зайците изстрелваме патрони с акита.


Още ревюта:
Зори 
Книголандия
Книжен Жор



понеделник, 11 февруари 2013 г.

Най-лошите селф хелп книги в България

* "Как да спрем четенето" - Христо Блажев
* "Как да отслабнем завинаги" - Искра Фидосова
* " Как да не изневеряваме" - Николета Лозанова
* "Как да предотвратим етническите напрежения" - Ахмед Доган
* "Българска реч и правопис" - Димитър Пенев
* "Как да шофираме" - Максим Стависки
* "Как да мислим рационално" - митрополит Николай
* "Как да бъдем естествени" - д-р Енчев
* "Как да изглеждаме като истински мъж" - Азис и Евгени Минчев
* "Как да изглеждаме добре в ефир" - проф. Вучков
* "Как да разберем квантовата физика" - тризначките Вяра, Надежа и Любов
* "Как да спрем цигарите" - Джоко Росич
* "Как да бъдем титуляри в Манчестър Юнайтед" - Димитър Бербатов
* "Как да извършим политически атентат" - Октай Енимехмедов
* "Как честно да печелим пари" -  Павлов и Карамански
* "Кка ад пешим прафинло фостата" - Спиндерман
* "Как да не изглеждаме тъпо в реклама" - Криско и Асен Блатечки
* " Как да следваме Буда" - Бойко Борисов
* " Наръчник по демокрация" - Сергей Станишев 
* "Как да сме сексапилни" - Сашка Васева

понеделник, 4 февруари 2013 г.

"Краткият чуден живот на Оскар Уао" - Джуно Диас

По света има толкова много страни, за които знаем твърде малко. Доминиканската република е една от тях. Вярно е, че не всички проявяват интерес към антропологията. Други са любопитни като мен. За радост на последните има писатели като Джуно Диас, които успяват да изградят пълнокръвни образи, а на заден фон ни е показана тежката социално-политическа среда, която оставя дълбоки и жестоки следи върху съдбите на героите.


Книгата може и да се казва "Краткият чуден живот на Оскар Уао", но фигурата, която дълбае бразди в съзнанието е неговата майка - Бели Кабрал. Образът ѝ  ми направи най-голямо впечатление, затова ще се спра върху нейната история. Тя е единствената оцеляла в уважавано семейство, което е станало жертва на бруталния диктатор Трухильо и неговите първични, жалки страсти. На всичкото отгоре тя е с шоколадова кожа, заради което става жертва на предразсъдъци и дискриминация още като ученичка в страна, управлявана от крайно десен диктатор. Все още в крехка възраст, глупава и наивна, почти беззащитна, прелестното момиче веднага привлича вниманието на мъжете и попада в мрежите на влиятелен гангстер. За Бели животът се превръща в истинска месомелачка - той ѝ нанася удар след удар, но въпреки това тя винаги намира сили да се изправи и да търси своето място под слънцето.  Трогателен е моментът, в който болната от рак Бели, съсипана от химиотерапии, с перука на главата, със сетни усилия се опитва да убеди дъщеря си да не повтаря нейните собствени грешки.


Такива са и останалите герои на Джуно Диас - несъвършени като истинския живот, с купища недостатъци и комплекси, опитват се да се преборят с тях,  правят грешки, но в края на краищата те са обикновени хора, които търсят правилния път, ала не винаги съдбата е на тяхна страна.  Такъв е и дебеличкият Оскар, намиращ утеха сред книгите и фантастиката, такъв е и неговия пълен антипод Юниор, такава е и сестрата на Оскар - Лола.

От една страна романът може да се разгледа като исторически разказ за  ужасите в Доминиканската република под управлението на Трухильо. Джуно не ни спестява нищо и ни описва безобразията, които са ставали в тази страна. Tова става в "бекграунда" на картината, която той рисува с думи. От друга страна е интересен и освободения, либерален наратив, пълен е с испански наречия и срещаме едно дружеско отношение писател-читател, като често разказващия нарича читателя "копеле" :).

Определено силна книга, затова се надявам от Жанет да продължат тази интернационална литературна поредица :). 
 
Други ревюта по блогодиктатурите:

Мила в Аз чета
Книжен Жор
Книголандия
Владимир Полеганов в Ikosmos