сряда, 31 октомври 2012 г.

Великият Шекспир и още по-великият Бил Брайсън

 "Ех, книга на Брайсън си я купувам, даже и ако е телефонен указател"
  Цицерон Ностромос, философ и гадател на зърна, III в. пр. Хр.

Винаги съм харесвал как Бил Брайсън се залавя да разнищи дадена тема и как я разширява в толкова много посоки. В този смисъл "Шекспир - светът като сцена" не е просто още една книга за славния английски драматург, това е книга за цяла една мрачна и смъртоносна епоха, която се е нуждаела от развлечение,  от театър, който да накара хората да се почувстват живи, а не просто живеещи по инерция същества.



Нека върнем столетия назад, по-точно някъде около 60-те години на 16-и век. Един важен период за Англия, през който управлявала кралица Елизабет. Чума, дребна шарка, туберкулоза, дизентерия, малария и глад върлували из Лондон и около Лондон, тогава 50-хиляден град. Две трети от децата в провинциалния Стратфорд, където е бил роден Шекспир, измрели. Брайсън определя оцеляването като най-големия успех на Шекспир...

При управлението на Елизабет католическа Англия поела път към протестантството, което довело до сътресения. Католическата кралица Мери Шотландска, съответно братовчедка на Елизабет, се разбунтувала, в резултат на което й клъцнали главата (много обичали тези неща навремето). Това разгневило католическа Испания, която предприела офанзива към острова със страховития си флот, най-големия по онова време. Испанците искали да затрият протестантството и да сложат марионетка на английския трон. Англичаните обаче ги разбили, благодарение на едно свое изобретение - чугуна. Далеч по-устойчиви и по-точни били чугунените оръдия на островитяните, докато бронзовите на испанците е трябвало да се охлаждат след всеки 2 зареждания, а понякога те забравяли това по време на битка и често се самовъзпламенявали. Малките и далеч по-малобройни, но по-мобилни и точни кораби на Англия размазали от бой "непобедимата" дотогава  испанска армада. Така англичаните се превърнали в първа колониална сила. Ключов момент в историята.

Разказвам всичко това за да усетите всеобхватността на Бил Брайсън, който в 200 малки странички ни разказва любопитни неща не само за Шекспир и театъра, но и за целия свят около тях. Появяват се първите закрити театри в Лондон, където творял маестрото, а заедно с тях и бокс-офисите. Това са били стаи, в които поставяли кутиите с получените от зрителите монети за представлението. Сякаш слушаме  за прадядото на киното, нали?

Брайсън ни представя Шекспир, творбите му, силните и слабите му страни ( малко хората знаят, че той е скаран с географията, като представял Милано и Верона като пристанища), както и всички хора около него - влиятелни личност, приятели и критици, роднини, конкуренти и покровители. Бил Брайсън също така оборва и всички нелепи теории на конспирациите, които постоянно съпътстват личност от такъв калибър.Уилям Шекспир е човек изпреварил времето си и заслужава да прочетем няколко странички за него.

Наистина, каквото и да напише Б. Б., пак бих го прочел. Отдавна не бях губил представа за време с книга в ръка.

PS Статията на Оги идва точно навреме за тази книга.  Хората от елизабетинска Англия са били готови да гледат красиво театрално изкуство, а на следващата вечер, на същото място се забавлявали, гледайки как освирепели кучета разкъсват някое клето животно. Или пък с гледане на публична екзекуция с разпорване на корем и потичане на черва...Е, поне днес имаме кино, което да снеме част от тази кръвожадна страст на човека :p
.
.

вторник, 30 октомври 2012 г.

Размишления върху късмета - Оги Павлов


Представям ви първия гост в Ламотхия - Оги Павлов !

Та Оги е написал цяла творба с мисли, благодарение на което избегна каторгата в Ламотия, а освен това ще ви накара да се замислите върху някои факти. Като например колко е по-хубаво да живеем сега, отколкото да ни разпъват и горят по времето на Торквемада :) Прочете, ако не ви харесва, напсувайте автора долу в коментарите или по Фейсбук. :р

---

Някой някога замислял ли се е какви сме късметлии ? Не говоря за късмета на тотомилионера ... тази гад така или иначе ще бъде застигнат от проклятие. Нито пък говоря за късмета на щастливците недокоснали се до блога на Ламота. За това можем само неблагородно да им завидим и да съжалим за прегрешенията си в миналите животи, причинили ни тази травма в сегашния. 

Говоря за дивия късмет да живеем точно в тази епоха и точно в това време на глобализация, свръхинформираност и познание. Тази толкова благодатна епоха, в която информацията буквално блика и ни залива зад всеки ъгъл и е въпрос на личен избор как да попълним знанията си ... и дали изобщо да ги попълваме или да разчитаме на русия цвят на косата си и на практическите наблюдения от типа как гравитацията влияе на свободното падане на хвърлени във въздуха салфетки. 

Замислете се (доколкото това е възможно на страниците на ТОЗИ блог). Само преди малко повече от век, появата на слон на тази географска ширина би предизвикала масова паника и молебен за ново руско освобождение ... до момента в който някой напет юнак (възпят впоследствие в не една народна песен и шлагер на В.Маринов) не се досети, че слонската тяга е повече от волската и не замени впрегатните животински герои в „На браздата”. Не че обвинявам нашите предци в тесногръдие, в никакъв случай ... просто хорицата не са имали късмета да бъдат родени малко по-късно в годините, за да знаят повече за това чудато животно и разликата му с Искра Фидосова. Естествено, в днешни дни ние много добре знаем, че разликата е единствено в хобота, но поставете се на мястото на  отрудения човечец, роден в епоха, когато мустакът е бил на мода както при мъжете, така и при жените. Кофти работа. Мустаците имам предвид.

Хипотетично се връщам по-назад във времето, в разцвета на Ренесансова Европа. Всичко е прекрасно. В България мустакът продължава да е на мода (всъщност това сякаш е единствената константа във времето от зората на нашата държавица досега), а по-на запад Църквата е възприела толкова модерната тогава екологична мисия „Спаси дърво – изгори неверник”. Екологичната доктрина на Църквата е жънела успехи след успехи и озоновият слой преживявал своите златни векове. Не същият късмет имал обаче бедният италиански звездоброец Джордано Бруно, който не само имал наглостта да твърди, че Слънцето било центъра около който се върти Земята, но и прозрял безкрайността на Вселената, поставяйки под съмнение Джизъс и компания. В онези времена подобни твърдения били крайно нездравословни и логично Църквата решила да му драсне клечката за да спаси божествения си имидж и светия бюджет. Бедният Бруно. Само ако имаше възможност за секунди да погледне през нашите очи и да види докъде са стигнали познанията ни, със сигурност с усмивка на уста сам щеше да помоли за огънче и да се превърне в най-известното фламбе в историята.  


Горкичкият Джордано Бруно :(

Оставаме в същата епоха, макар и няколко десетилетия по-рано в ателието на великия Леонардо Да Винчи, който по това време, окрилен от еуфорията си покрай изобретяването на прашките (италианската висша мода винаги е била на ниво),  се вманиачил в мечтата си да конструира летателен апарат и да види Мона Лиза от птичи поглед. Стремежът към небесната шир бил актуален още зората на човечеството, но до този момент единствено неколцина производители на барут и двама, трима алхимици имали щастието да победят гравитацията за кратко. Благославяйки късмета си от факта, че Apple не са съществували тогава и не е имало опасност да бъде осъден за кражба на патенти, вдъхновения Леонардо произнесъл прочутата си фраза „I have a dream … с италиански акцент и започнал да скицира нещо, което по-късно през вековете ще носи името „Боинг” и ще даде възможност на македонеца Феликс Баумгартнер да падне от високо. Днес ние много добре знаем, че Леонардо не е успял да осъществи мечтата си и да се отлепи повече от педя над земята, но за сметка на това, ние пък имаме този чутовен късмет да сме родени в краткия промеждутък от време от история на цивилизацията, когато това е възможно. Нека сега някой да каже, че не е късметлия. 

 
I have a dream …

Ако някой все още не е убеден в късмета си, нека си представи, че е пациент в Средновековието. Медицината по това време имала доста по-различна функция от сегашната, като основно се грижела да се избегне опасността от свръхпопулация на населението (в този ред на мисли очевидно китайската медицина е работела повече от успешно). Векове по-рано древногръцкият лечител Хипократ решил, че трябва да остави името си в историята и създал т.нар. Хипократова клетва, която и до ден днешен не се спазва. Та същият този Хипократ, наричан бащата на медицината (майката останала неизвестна), смятал, че тялото се състои от четири субстанции – черна жлъчка, жълта жлъчка, храчка и кръв и обяснявал съществуването на болестите с дисбаланс на тези четири ... неща. В Средновековието също се придържали към тази философия и лечението на пациентите се осъществявало главно чрез точене и преливане на кръв и храчки. Ефективността естествено не била особено висок процент, още повече, че джипитата тогава не са били запознати със съществуването на кръвните групи и често резултатите от леченията били смутено „Упс” последващо  от универсалното  „неведоми са пътищата божии, чадо мое”. Зъбобол се лекувал успешно с чук, а счупен крайник – с трион. Общо взето медицинските лица в средновековието и инквизиторите ползвали един и същ инструментариум при един и същ краен резултат.  


Не се ли чувствате вече късметлии ? 

А какво ще кажете за късмета да се родите под името Чичо Том и да живеете в колиба в Америка преди времето Щатите да възприемат присърце ролята на световен стожер за човешките права и не пуснат мирните си бомби над половината свят ... което пък от своя страна ми напомня, че и японец също не би било добра идея да се пръкнеш. Но нека оставим японците да фосфоресцират в тъмното и се върнем към страната на неограничените възможности, където чернокожите всъщност се оказали  доста ограничени. 

Търговията с роби е на 10-то място в световния топ 10 на най-мрачните страници от историята на човечеството (останалите 9 са отредени на Църквата, кренвиршите и ... Ламота). Този безмилостен бизнес се зародил още през XVI-ти век, когато европейците открили черния кожен салон и превърнали скучното дотогава сафари в национален спорт. Престижът да притежаваш холна гарнитура от африкански произход довел до сериозно повишение на цената на черната плът в Европа и окончателно превърнал бананите в разменна монета. Бездетни семейства с охота купували пигмеи, които старателно повити в пелени били връчвани на детегледачки и кърмачки от източно-европейски произход, които пък от своя страна стискали палци „детето” да не се окаже канибал.  Впоследствие Христофор Колумб разпространил заразата в Америка, като спасил индианците от възможността да се превърнат в евтина работна ръка и да се съсредоточат вниманието си върху „огнената вода” и казината. 


Чичо Томовата колиба

Та животът на Чичо Томовите роднини в страната гордееща се със своята Декларация за (не)зависимостта не бил никак приятен. Тези които имали повече от два зъба в устата, успявали да си намерят работа като прислуга, а другите били принудително ориентирани към селското стопанство. Суровата експлоатация, изтощителният труд и потъпкването на човешкото достойнство естествено причинили многобройни въстания, които избухват сред робите като например това в Ню Йорк през 1712 г., когато един млад чернокож на име Дензъл, слезнал от дървото и бил убит !!!

Както и да е. След като изяснихме защо черните са добри в бягането , а белите в стрелбата, можем още повече да оценим късмета си да живеем в днешната действителност.

В наши дни хората често приемат за даденост епохата и постиженията на мисълта през вековете, тези толкова редки моменти в историята, когато човечеството измъчвано от предразсъдъци прави своята малка крачка към прогреса. Малка крачка, която в много случаи е имала жестока цена. Познанието и рационалната мисъл са били причината мнозина подобно на Джордано Бруно да бъдат изгорени на кладата, а други подобно на Галилео да бъдат унижени. Хора да бъдат преследвани единствено заради убежденията си, стремежа към познание или просто заради цвета на кожата си.

В днешно време имаме късмета и щастието познанието да е навсякъде около нас. Буквално трябва просто да протегнем ръка към книга, компютър или образователен телевизионен канал ... и информацията ще ни залее. Толкова сме свикнали с това, че понякога забравяме привилегията да живеем в това време. Имаме късмета да бъдем в ежедневие в което бюлетините от Марс предават информация на всеки кръгъл час, давайки ни възможност да видим изображения от чужд свят с резолюция по-висока от семейните ни снимки, да погледнем планетата си от ъгъл непосилен дори за въображението на древните и да ползваме благата на стотици хиляди години история. Не е лошо нали ? Аз лично се радвам на късмета си.  
 -----------
  
ПС. Оги, извинявам се за картинките, ама не се стърпях :(
.

сряда, 24 октомври 2012 г.

Най-интересното от издателствата

И аз като колежките блогърки Шанара и Анна Хелс ще ви разходя из българските издателства и щe ви покажа най-интересните нови книжки, които са на пазара.

  • Изток-Запад  -  "И опрости нам греховете"


В първия си роман Ромен Сарду умело балансира между разврата и религията, следвайки нишката на удивително разследване, водещо ни през непроходимия лес от поверия и секс присъщи на Средновековието. 
Блестящ роман, възхваляващ религията и нуждата на група перверзни монахини да се изповядат и да пречистят безсрамните си грехове.
Откак двама познати и любими набожни люде са в издателството, се забелязва нарастване на благоприличната набожност в изданията им. :р
  • Жанет 45 - "Похотливият фундаменталист"



Пакистанец отива да учи и да работи в Америка, но бива похитен от ненаситната писателка на вампирски любовни романи Ерика. Ще успее ли да се измъкне от терора на Америка и нейните похотливи фундаменталистки?
Типичен любовен роман, с много похот, характерен за издателство, в което работи небезизвестната Ташева :р

  • Милениум - "Йешуа"

История базирана на сензационно открити свитъци, които доказват, че Исус е жена. 
  • Бард - "N for Naughty"


Неприличен комикс за прилични читатели!

  • Студио Арт Лайн - "Левиатан" 

В един по-красив паралелен свят избухва Втората световна война, която изправя стийм-пънк мацки срещу емо-гърли в борба за надмощие на модите. Кой фейшън стил ще надделее? Всичко е позволено!

  • Еднорог - "СексПир - Светът като сцена"





Трудно може да се намери по-загадъчна фигура от Уилям СексПир в световната литература. С присъщата си проницателност и лекота на перото Бил Брайсън се заема с трудната задача да отсее измислицата от реалността в теориите за автора, и да разкрие неговата тъмна, гола страна. 
------

Това наистина е по-интересното в света на книгите, но е вероятно информацията да достигне деформирана до вас, заради радиацията в кибер-пространството! :р

...

неделя, 21 октомври 2012 г.

"Моралният пейзаж" - Сам Харис

Когато говорим за Ричард Докинс, Сам Харис, Ленард Съскинд, Стивън Хокинг, Мат Ридли, Виктор Стенджър, Пол Майърс, много хора забравят, че това не са просто атеисти, а някои от най-изтъкнатите учени и мислители на нашето съвремие.



Почнах да чета "Моралният пейзаж" на Харис, не защото книгата щеше да ми промени възгледите (понеже споделям сходни на горепосочените личности), а защото ми бе любопитно да погледна нещата откъм позицията на невробиологията. А прогресивен и иновативен невробиолог като Харис има какво да каже. Да почнем с устройството на мозъка:


Това, което виждате в горната виолетова част, е медиален префронтален кортекс ( и аз не го знаех, трябваше да потърся в гугъл). Харис, с помощта на функционален ядрено-магнитен резонанс (фЯМР), е изследвал активността на различните части от мозъка на участници в експеримент, в който се задават различни твърдения. Участниците е трябвало да отговорят дали твърденията са верни или не. От резултатите Харис прави заключението, че когато ние "приемаме нещо за вярно", се забелязва по-голяма активност именно в областта на медиалния префронтален кортекс. Тази част на мозъка е свързана с непрекъснатото наблюдаване на реалността и уврежданията там могат да накарат хората да си измислят, да изказват очевидно грешни неща, без изобщо да усещат, че не казват истината. Участието на медиалния префронтален кортекс в обработването на вярванията предполага наличието на анатомична връзка между когнитивните аспекти на вярата и емоциите.

Харис е убедителен тогава, когато ни показва, че начинът, по който възприемаме света около нас и собственото ни място в него, зависи от промените във волтажа и от химичните реакции протичащи в главите ни. Както и от средата около нас. Но според мен е сбъркал в две направления. Първо, Харис съвсем свободно използва специализирани термини, които хора извън бранша едва ли разбират. При това без да обяснява кое какво е. Много малко хора биха разбрали какво по-точно означава "...разликите в отношението към риска като че ли се определят от широк набор гени, включително онези, които обуславят допаминовия рецептор D4 и протеина статмин, действащ най-вече в амигдалата"  или множество подобни такива, които биха накарали повечето читатели просто да затворят книгата. Ще посоча за пример "Шоуто" на Докинс, където всичко бе обяснено със съответните скици и илюстрации, каквито тук нямаше.

Второ, Харис трябваше според мен да се насочи по съвсем друг път - вместо да иска да вкара морала в някакви рамки на науката, нещо което е твърде относително и неубедително, трябваше да ни покаже, че моралът в своето естество е като науката - той не бива да се догматизира, защото е свързан с човека, а човек се развива и променя. Ако преди 100 години робството и неравнопоставеното положение на жените са били нормално възприети, даже съвсем легитимни според Библията и Корана, то днес това не е така.  Науката и моралът изискват течна променлива среда, изчистена от догми и застояли, статични, "всесилни" рамки, които пречат, "задушават" развитието им. Затова религиите  са в конфликт с науката и морала. Религиите са спрели развитието си от 1500-2000 години насам, за тях всичко е обяснено, всичко е статично, всичко е заповядано, нищо не бива да се променя и са крайно агресивни към инакомислещите.  Едва ли някой религиозен може да обясни защо робството е легитимно в Библията и Корана, а в ултра-религиозни общества като това в С.Арабия жените нямат права. Или защо във Ватикана не гласуват жени и защо в Библията пише, че небето е твърд, а Земята е създадена преди Слънцето и светлината.... и т.н и т.н. Как едно религиозно общество може да е толерантно към друго, щом в самите им доктрини им пише, че промяната на вярата се наказва със смърт?

Сам Харис наистина е изключително ерудиран, от "Моралният пейзаж" могат да се научат много факти, да се прочетат много анализи, а книгата е много по-ценна от 99% от глупостите на пазара и заслужава да й се хвърли поглед, въпреки критиките по-горе (нали все пак съм критично настроен :р)

Още ревюта:

Книголандия
InSights

.

четвъртък, 18 октомври 2012 г.

Нострадамус - пророчествата за края на света и за цялата 2013 година!

След няколкодневни анализи на пророчествата на Нострадамус и разшифроване на четиристишията му, най-сетне успях да разбия кодовете и да разкрия неговите предвиждания за  следващите месеци и за цялата 2013 година:




Декември, 2012
21.12.2012
Цял свят очаква краят на света. Никъде нищо не се случва, освен на едно място - в България. Там е регистрирано поредно земетресение с магнитуд 7 по Рихтер. Оказва се, че Искра Фидосова е скачала на батут във вилата си, който се скъсал.
Мит Ромни печели изборите в САЩ и в първото си обръщение призовава  всички хора на Земята да се обединят...и да приемат мормонството. Кабинетът му разкрива, че мисията до Марс всъщност има за цел да открие планетата Колоб, около която живеел Бог. Дори пратили на Бог съобщение.
България още се възстановява от щетите.

Януари, 2013
Вместо Бог обаче на съобщението отговарят извънземни. Мит Ромни узаконява фон Деникен като месия и приема Деникенианство като негова религия. Извънземните построяват междугалктическа хипер-магистрала, която обединява двата свята. Бойко Борисов от Земляните е избран да пререже лентата.

Февруари
Бойко Борисов кани извънземните да построят ядрена електроцентрала в България, като им предлага Кремиковци в замяна. Станишев и руснаците бойкотират сделката.
Българският филм "Пъзел" с Асен Блатечки печели Оскар за най-добър чуждоезичен филм на 85-та церемония в Долби тиътър. Оказва се, че журито от Академията гласували, защото го гледали безплатно и ги е било страх да не намерят Блатечки да им рови из хладилниците.

Март
Пореден атентат е извършен на територията на България. Членове на женската крайно радикална терористична организация "Голите фереджета на Хадидже" нападат чисто голи (само  с фереджета) изискан еврейски ресторант и се хвърлят в прегръдките на богати господа. Жертвите са 15-на мъже - трима получават инфаркт, а останалите 12 са пребити от ревнивите им съпруги.

Април
Бог най-накрая чува молитвите на Мит Ромни и праща Исус (ака Озирис, Митра и т.н.) обратно на Земята. За негово нещастие той попада в чалга клуб в България. Исус веднага е поканен да участва в Биг Брадър, заедно с двете Златки и Мадона. Двете Златки и Мадона се сбиват и си скубят косите за любовта на Исус. В крайна сметка Исус е изнасилен от двете Златки. Мъките исусови продължават и Исус е принуден да участва в Шоуто на Слави, както и да запише песен с Анн Джи и Устата. На всичкото отгоре Митьо Пищова сяда върху него. След всичките страдания Исус трябва да плати сметките си за ток, вода и парно с българска заплата. Исус не издържа и става будист. Имигрира в Бутан и след три дена възкръсва в Белия дом на Мит Ромни.

Май
България пчели ЕВРОВИЗИЯ 2013!!!  Бойко Борисов дава български паспорт на корейския рапър PSY и той носи победата в Стокхолм с песента ЧАЛГНАМ СТАЙЛ!!! PSY я изпълнява заедно с Азис и Андреа, и въпреки че последните двама са замервани от публиката с обувки и чанти, България успява да спечели конкурса!

Юни
По политически причини ФК Барселона отказва да играе финала на Шампионската лига. УЕФА решават чрез жребий да се определи кой ще замени каталунци на финала. ФК Лудогорец е изтегленият отбор. Така  Лудогорец се изправя срещу Реал Мадрид на Моуриньо на митичния стадион Уембли в Лондон. Отборът от Разград печели с 1:0, с гол в 93-та минута. Автор на гола е Емил Гъргоров, който с елегантни финтове минава последователно през Роналдо, Шаби Алонсо, Марсело, Серхио Рамос и Пепе, преди технично да прехвърли Касияс за победния гол.

Юли
Избухва Третата световна война. Стартира я Македония, която обявява войни на всички страни, заключени между Албания и Китай, следвайки националната идея да възстанови и разшири империята на Александър Македонски.
Ахмед Доган е призован от Турция да вземе участие в пехотата за войната със Сирия. Доган бяга в Израел и се прикрива под името Авраам Джолан.
Станишев и Първанов получават повиквателни от руската армия, а пък Бойко Борисов предизвиква Чък Норис на канадска борба.

Август
Българинът Филип Бумгартов решава да скочи от Луната до Земята. Учените от БАН успяват да разработят технология, с която да оборят физичните закони, а мисията е спонсорирана от Загорка. Бойко Борисов реже лентичката и дава старт на мисията. Тя приключва с успех, но Бумгартов се завръща в миналото, след като достига скорост по-висока от тази на светлината.
Македония обявява Бумгартов за македонец.

Септември
Продължават футболните геройства на националния отбор на България по европейските терени. Момчетата на Любо Пенев завършват 3:3 с Италия след три гола от дузпи на завърналия се в националния отбор Димитър Бербатов. Пенев обвинява съдиите за загубените точки, като претендира за още 4 неотсъдени дузпи. След победите над Дания, Армения и Малта, България обаче се класира на световното в Бразилия, а Станислав Манолев печели Златната топка, след като изпреварва Лионел Меси с няколко гласа.

Октомври
Милионите, даже милиардите читатели на Lammothsblog чакат с нетърпение новото издание на пророчествата на Нострадамус, след като всички предишни такива се сбъднали!

Ноември
Бойко Борисов печели Нобеловата награда за мир, след като успява да склони Македония и Китай да сключат мирен договор, с който да сложат край на Третата световна война. Останалите нобелови награди ги печели Ламот, заради революционните си изобретения - гащи-невидимки и генератор на оргазми.

Декември
Учените от БАН изпускат вирус извън лабораториите и настъпва истинска зомби-пандемия. Пълчищата от зомбита се увеличават ежеминутно. Иде краят на света! ААААААААААААААА!
.
.

понеделник, 15 октомври 2012 г.

"Затворникът на рая" - Карлос Руис Сафон

- Чели ли сте "Граф Монте Кристо"?

Това пита един от героите в книгата, сякаш да подскаже какво представлява "Затворникът на Рая" -  третата част от тетралогията на Карлос Руис Сафон. Да, този път маестрото от Барселона ще ни предложи една модерна готик версия на романа на Александър Дюма, в който ще ни срещне отново с любимия ми сафонски образ - Фермин.



Ще се прехвърлим в края на 30-те, когато започва ерата на диктатора Франко. Началото на една бурна и трагична за цяла Каталуния ера, в която не е имало място за свободомислещи хора и логично Фермин попада в затвора Монжуик. А който попадне там, жив не излиза.  Фермин среща писателя Давид Мартин, като по този начин "Затворникът в рая" се превръща в онази част от пъзела, която обединява предните две парчета - "Сянката на вятъра" и "Играта на ангела". Заедно те ще измислят план, с който Фермин ще се опита да се измъкне от строго охранявания затвор, за да може да изпълни мисията, която му е възложил Мартин.

Появява се един негативен герой - Маурисио Валс, директор на затвора.  Точно този антагонист символизира онази прослойка от сервилни на властта подлизурковци, напомпани с огромно самочувствие бездарници, които се изживяват като литератори и знаменосци на културата. Но развръзката с него е запазена за следващата, последна част от тетралогията.

От една страна се зарадвах, че Сафон е променил изцяло конструкцията от предните 3 книги, които четох, и е предложил нещо по-различно. Но пък от друга - не усетих онази тръпка от "Сянката на вятъра". Сякаш Сафон там вдигна летвата на недостижимо ниво. Признавам, че съм пристрастен към този автор, защото обичам тази област на Испания, а познавайки историята ѝ добре разбирам политическите драми, които се разиграват през този период. Всичко това вплетено с житейските премеждия и колоритни образи прави книгата интересна.Но е под класата на предните.

Да се върнем към любимия ни Фермин. Няма как да не харесаш остроумните му, кратки, но винаги на място реплики. И аз като Блажев смятам този герой за алтер егото на Сафон, който винаги може да ме зарадва с някоя своя мисъл:
"Аз не съм от никоя фракция. Нещо повече, за мен знамената са просто цветни парцали, които миришат на гранясало. Стига ми само да видя как някой се е омотал в тях и бълва химни, речи и лозунги, за да ме хване диария. Винаги съм мислел, че всеки, който има влечение към стадото, трябва да е малко като овца."
 Ето и трейлър на книгата:


Хех, шегувам се :P Това не е трейлър към книгата, но ще разберете защо пускам клипа, ако отворите страница 30 и прочетете последните реплики ;).

 Още ревюта от 
Блажев
Мила от Марс, ъм, от Аз чета, де
Литературата днес
Бояна Ламбер
Ели Бакалова
.
.

неделя, 14 октомври 2012 г.

Едни от най-добрите 25 страници, които съм чел - Амос Оз и "Как да излекуваме фанатик"

Знаете ли коя е разликата между добър писател и велик писател?
Добрият писател умее да разказва умело, а великият - той те кара да търсиш причините, да мислиш. Великият писател не пише за добро и зло, не разделя героите на "добрите" и "лошите", а търси причините за различията и начина по който можем да ги преодолеем без фатален край.  Точно за това Амос Оз е велик писател.



"Как да излекуваме фанатик" е малко книжле от 70-на страници, което включва 2 есета на Амос Оз, както и едно интервю с него в края на книгата. Аз искам да насоча вниманието си върху есето, което е дало и заглавието на книгата. То е по-малко от 25 страници, но всеки ред, всяка дума е добре премерена и със сигурност тези страници ще ви кажат много повече, отколкото повечето писатели биха ви казали в цели топове хартия и безкрайни поредици.

Ще извадя няколко цитата, които сами говорят за себе си:

"Това е сблъсък между фанатиците, които вярват, че целта, каквато и да е тя, оправдава средствата, и останалите, които вярваме, че животът е цел, а не средство."
"Тук става въпрос за отколешна битка между фанатизма и рационализма. Между фанатизма и плурализма. Между фанатизма и толерантността."
"Фанатизмът е по-стар от исляма, по-стар от християнството и от юдаизма, по-стар от политическите системи, идеологии и религии. За съжаление фанатизмът е неизменна част от човешката природа, злият ген в нея, ако щете." 
Пълното съгласие и стремежът към единение, желанието да си част от голямото цяло и стремежът всички останали да са част от него са може би най-разпространените, ако не и най-опасните проявления на фанатизма.. Спомнете си великолепния филм на Монти Пайтън "Животът на Брайън". Брайън казва на бъдещите си последователи:


"Всички вие сте личности!", и тълпата отвръща с викове: "Всички сме личности!", само един измърморва плахо: "Аз не съм!", и останалите се нахвърлят върху него. Всъщност, като казах, че конформизмът и стремежът към единение са по-леки, макар и широко разпространени проявления на фанатизма, следва да добавя, че сред тях се нарежда и култът към личността и идеализирането на политическите или религиозните водачи. 
Дълбоко в себе си  вярвам, че въображението може да служи като частичен имунитет срещу фанатизма. Иска ми се да кажа, че отговорът е в литературата, че тя съдържа в себе си противоотровата срещу фанатизма, тъй като тя развива въображението. За съжаление множество стихотворения, романи и пиеси са били използвани, за да възпламеняват омраза и чувство за национално ( аз бих добавил и религиозно) превъзходство. Но има произведения, които помагат. Например Шекспир. В неговите пиеси всяка проява на екстремизъм, всяка безкомпромисност, всяка форма на кръстоносен поход завършва като трагедия или комедия.
"Чувството за хумор е чудесно лекарство. Не съм срещал фанатик с чувство за хумор, нито пък съм виждал човек с чувство за хумор да стане фанатик, освен ако по някаква причина го е загубил.Фанатиците по правило са саркастични, някои от тях имат остър език, но не и чувство за хумор. Хуморът задължително включва способността да се смееш на себе си. Хуморът предполага релативизъм, способност да се погледнеш отстрани и да се видиш такъв, какъвто те виждат другите, възможност да проумееш, че колкото и да си прав и безгрешен, животът има и една смешна страна.  Ако можех да компресирам чувството за хумор в малки капсули и да накарам цялото население на Земята да изпие по едно..."
Харесва ми, че Амос Оз е рационално-мислещ и е реалист, а не идеалист. Той много добре разбира, че хората мислят различно и няма как да се пребориш напълно с радикализма и фанатизма, но поне се опитва да разбере причините и да намери подходи, с които тези неща да се ограничат. Може много хора да го гледат като мечтател, но книжлето е само 70 страници и наистина заслужава да се прегледа. Може да се каже, че неговото мислене съвпада на 90% с моето.

В първото си есе, което е озаглавено "Между правото и правото", Амос Оз изцяло разглежда палестинско-израелския въпрос по един много умерен начин. Това може да не ви интересува, но Оз го е погледнал като глобален, а не локален проблем - такива проблеми се случват навсякъде по света. И то не само в политиката.
.
.




сряда, 10 октомври 2012 г.

ДА прочетем Библията и Корана в ГАНГНАМ СТАЙЛ!! :)

ОП-ОП-ОПАН ГАНГНАМ СТАЙЛ!!! ЕЕЕЕЕЕЙ СЕКСЕЕЙ ЛЕЙДЕЕЙ!

Величественото корейско меме не може да ми излезе от главата, затова заповядвам кориците да са ГАНГНАМ стайл, за да почнем да четем и ние в ГАНГНАМ стайл!

Преди да започнем с културната революция си включете песента да бучи:

Тъй, да почнем с книгите, и с книгата на книгите - Библията:

Да не се разсърдят мюсюлманите и за тях има:


Време е и за Хари:



По поръчка на Блажев, Бла и Бран:




и на Скай:


и за десерт:


нека четем в 

Г А Н Г Н А М     С Т А Й Л :)
.
.

сряда, 3 октомври 2012 г.

Интервю със "Завладей българките" на Адриан Лазаровски

Бас ловя, че никой не е взимал интервю с книга. Не, не съм се напушил! Понякога книгите говорят, но само на хората, които искат да ги чуят. Като мен например. Специално за блога взех интервю директно от книгата "Завладей българките", която се съгласи да разкрие пикантни подробности и да отговори на провокативните ми въпроси.



Ламот (Л): Книжке, здравей! Дали Лазаровски ще ми позволи ли да те пипам, да разгръщам страниците ти свободно, както и да разгледам отблизо гладката ти, избръсната корица?

Завладей българките (З.Б.): Разбира се, няма никакъв проблем. Той знае, че съм голяма мръсница още когато висях на  главата му, затова се постара да ме клонира многократно - за да радвам всички.

Л: Чудесно! Вече няколко дена си ми в ръцете, затова да карам направо към същността - българките! Ще те цитирам: "Според мен така нареченият "слаб" пол е по-силен от силния именно заради слабостта на силния пол към слабия!." Наистина ли жените, най-вече българките, притежават такава сила и аура, която да предизвика интереса дори и на извънземните?

З.Б.: Като книгите е. Някои ги ценят, други - не. Книгата е от женски род. Вие книгоманиаците можете ли без тях?

Л: Мммне :/. Кажи нещо повече за теб. Какво по-точно представляваш?

З.Б.: Вече казах, че книгата е от женски род, а ние жените харесваме огледалата и да се гледаме в тях. Това съм и аз - поглеждане в едно криво огледало на реалността, на забавно изкривената такава, която ще ни накара да се засмеем на самата истинска реалност. Понеже съм женска и много суетна кажи какво ти хареса?

Л: Останах впечатлен от начина по който са вкарани реални исторически и научни факти покрай наглед несериозна и хумористична дандания, която се разиграваше. Като например историята за Едуин Дрейк, Сенека Ойл и ценната черна течност, която всички руски мафиоти толкова много обожават. Или както казва една от главите в теб - "Който владее нефта, владее света". След което следват историите за Хенри Форд и Карл Бенц, както и постепенното нарастване на значението на нефта.

З.Б.: О, продължавай...

Л: За молекулите на всички организми и шестте основни елемента на живата материя. Закачката с пластичния хирург Путев и информацията за имплантите за цици в САЩ....За Хитлер и неговия бестселър "Моята чорба".... Ей, я чакай малко, аз трябваше да задавам въпроси, а не ти....Ах ти, дяволита женска....

З.Б.: Упси, да не те обвиня в сексизъм!

Л: Добре де, преминавам към следващия въпрос. Как ще отговориш на нападките, че Адриан Лазаровски е млясон и елиминат? При анализ на гладко обръсната ти силиконова корица открихме млясонски символи, като например Л-то в "ЗавЛадей", което напомня на пирамида с всевиждащото око на Луцифер!!!


З.Б.: Това е долна лъжа, пропаганда на мафията! Всички знаят, че Адриан е извънземно с дълги, гъделичкащи, но съвсем почтени пипала!

Л.: А как ще отговориш на нападките, че ПУСИ-СОГ е всъщност реално дяволско изобретение на Адриан Лазаровски, което представлява жонглиране на тлъст мафиот с топка, наподобяваща този, който не бива да се споменава, като по този начин се отделя метан?



З.Б.: Това е ноу-хау и няма да кажа нищо!

Л: Какво ще кажеш за финал?

З.Б.: Азsym  книжка за гротесковия свят, в който живеем, с всички мутри, мутреси, чалгаджии и чалгаджийки, кича в културата, за извънземни, за алчна политика и за..... жените!
--------

Други ревюта:

Книголандия
Бран
Елфа
ТАNSTAAFL
Майк Рам
Erasetime
.
.


понеделник, 1 октомври 2012 г.

Ретро - кориците, които предсказват бъдещето

Старите корици на книги може да са грозни, но в тях се крият много тайни, много отпечатъци от пръсти, прoчетени редове и много прах, исторически прах. Прегледах някои от любимите ми корици на стари книги и установих някои шокиращи свойства:

 Сборник - том втори, Айзък Азимов  1989г.
Само аз ли го виждам? Та това е Путин на корицата! Книга оракул, която предсказва какво ще е бъдещето на оригиналната родина на Азимов! Хм, като гледам още дълго ще управлява, поне до космическата ера.
---

"От Хераклит до Дарвин", проф. Лункевич, том Втори, 1940г.
Забележете символиката на тази книга. Тя изглежда толкова стара, колкото един фосил, а опърпаната й корица сякаш показва колко креационистки дупета ще напердаши науката.
---

"Чичо Томовата колиба", Хариет Бич Стоу, 1978г.
Това не е ли Барак Обама? Преди малко Путин, сега пък Обама! Дори да не е той, какви са тези фетиши с белезници? И не е ли расистко да се сложи на корица чернокож под бананово дърво?
---

"Стас и Нели", Хенри Сенкевич, 1974 г.
Може  само да гадаем къде е дясната ръка на Стас и защо Нели е с изцъклен поглед. Това можеше да е корица и на книга със заглавие "Ръка в дълбините". Но забележете цветната корица - тя сякаш подсказва за кича, който ще настъпи...
---


WTF?
---
"Последният мохикан", Джеймс Фенимор Купър
Веднага се набиват петте звезди на корицата. Та това е предшественикът на Goodreads! Сякаш ни казва "Ехооо, дал съм й 5 звезди в шибания Goodreads! Не знаете какво е това? Е, идните поколения ще знаят!".
Между нас казано, къде по-точно си е заврял карабината индианеца? :р

"Нежна е нощта", Скот Фицджералд, 1967г.
-Скъпа, знаеш ли какво е "дабъл пенетрейшън"
-Не, но звучи интересно!
-Е, нощта няма да е нежна. Никак даже! :р

Предвестник на модерната поп-култура!
---
-Брат, тук наистина е забавно, но се чувствам твърде много 8-битов! Дай да се пренесем в нещо по-съвременно.

- Брат, така е по-добре. Поне си цветен!
-----

Както виждате ретро-изкуство крие своите тайни. По-горните примери доказват, че старите  корици, изковани от старите майстори и мистици, са магични и предвиждат бъдещето!

.
.