събота, 24 март 2012 г.

"Магазинът за самоубийци" на Жан Тьоле

Черен хумор, подплатен с френски финес и симпатичен инфантилизъм, при това само в 100-на страници! Не е ли перфектно за прохладна пролетна вечер?
Прочетох я докато гледах с едното око Майорка-Барселона, като заради нея изтървах и двата гола :/

Тьоле не хаби напразно изреченията и бързо ни въвежда в един пост-апокалиптичени свят, погълнат от сивота и депресия. Семейство Тюваш притежава магазин за самоубийци, в който предлагат въжета за бесене, ръждясали бръснарски ножчета, отровни ябълки и други джунджурийки, с които да задоволи "желанията" на клиентите си. Вследствие на скъсан презерватив се ражда и третото им дете - малкият Алан (кръстен е на Алан Тюринг, който е един от бащите на компютъра и който се самоубива като изяжда ябълка потопена в цианид. Някои смятат, че това е причината Ейпъл да имат емблема с отхапана ябълка). Алан се различава останалите, озарява с щастие и усмивки всичко наоколо, за шок и ужас на родителите му.

Макар семейство Тюваш наистина да напомня за семейство Адамс,  а "Магазинът за самоубийци" донякъде на  "Книга за гробището" от Геймън,  Тьоле е създал свой собствен свят, чийто тъмни краски и  фин хумор се открояват, при това без да отнема на читателя много време.


През есента ще излезе и анимационен филм по новелата на Жан Тьоле, като вече излезе и трейлър:


Може да се стори детинска на някои, но ако не сте загубили детското в себе си, задължително я прочетете.

Ревюта на:

Ана Хелс (специални благодарности, нейното ревю ме инспирира да прочета книжлето :))
Левитация
Десислава Микова в "Аз чета"
.
.

"Всичко, което трябва да знае един мъж" - Оливър Кун

 Винаги съм бил скептично настроен към подобен род книги, а и всеки би се запитал "нали има интернет за тази работа, за какво ни е такава книга?". Може и да е прав, но пък въобще не съжалявам, че си я взех. "Всичко, което трябва да знае един мъж"  може да бъде чудесен спътник на плажа или в хижата, където да разкажете някои интересни (ненужни) факти на компанията с вас. Като например, че стридата си сменя пола няколко пъти през живота си, или, че 23% от повредите на фотокопирни машини са дело на хора, които са били тръгнали да фотокопират задните си части. Ще изредя долу по-важнте неща, а вие преценете да ли си заслужава.



Какво може да намерим в нея (по-важните са болднати):

- Важни философски теории, всяка една обяснена в едно изречение
- Важни течения в изкуството
- Архитектурни стилове
- Някои физични величини (пак обяснени с по едно изречение).
- Малко познания и цифри за вселената
- Няколко големи футболни мача
- Морзовата азбука
- Класификация на хотелите (1-5 звезди)
- Главните религии и различията между тях
- Защо хлебарките винаги оцеляват
- Как да си приготвим най-известните коктейли
- Как да се преборим с махмурлука и депресията
- Сортове вино
- Как да ядем омар, как да филираме риба, как се готви ориз, как се прави барбекю
- Костюми, мода, ризи, обувки
- Защо мъжките гърди имат зърна
- Как се откопчава сутиен с една ръка
- Най-известни секс пози
- Как да изневерявате без да ви хванат
- Как се сменя автомобилна гума, как да направим дупка в стената, как се поправя кран...
- как се глади, как се зашива копче
- как да отвориш бутилка бира без отварачка 
- Как се играе покер, табла, дама, билярд (техники на удар)
- Няколко фитнес-упражнения
- Как се прави хартиено корабче


...и още какво ли не.  Статистика, имена...

Накратко: пълно е с ненужна, но интересна информация, както и  с нужна, но безинтересна информация.

Това е книга, която трябва да имате в куфара или в чантата. Все може да послужи за нещо, дори само за губене на време.

А аз определено ще си взема и "Всичко, което трябва да знае една жена", за да открия слабостите на "нежния" (да ве! ;) пол, и да ги ядосвам и изнудвам повече :р

събота, 17 март 2012 г.

Как да напишем фентъзи роман

 Вчера реших да почна да чета един от така популярните фентъзи многотомни епоси,  но накрая не издържах и се отказах. Като си представих колко страници ми предстояха, се отчаях. Но от целия си опит, както и след съветване с гугъла, мога да изведа следния алгоритъм, план, по който всеки може да напише фентъзи поредица от тухли четворки:



  • Начало

1. Гледайте през първите 200-300 страници да не се случи нищо особено. Само представяне на героите и света около тях.
2.Това  е така, защото обикновено идеята е да се напише трилогия, всяка част е от 700 до 1200 страници....
3. ....които се оказват недостатъчно, затова обявявате че трилогията ще бъде удължена с още 3-4 тома от по 700-1200 страници. Които пак не са достатъчно, защото трябва да разкриете и предисторията на самата история в някакви си още 3-4 тома...
4. Давайте по-екзотични имена на героите и географските обекти. Те трябва да смърдят на древност, т.е. гледайте да са с латински или саксонски окончания, например -гард или -ус. Героите е хубаво да имат лъскави и плашещи прякори като "Усойницата", "Тигърът от еди-къде си", "Едноокия" и т.н. Обектите също трябва да са колоритни, от сорта на "Мостът на изгубените души", "Ханчето на кривогледия" или Джигенхаленгард.....
5. Включете и няколко карти на местностите, за да е по-внушително.
6. Подберете предизвикателно име за заглавие. Ако пишете епично фентъзи, изберете  такова, което включва някаква кралска принадлежност - трон, корона, пръстен, жезъл и т.н.
7. Корицата на книгата е много важна. Ако ще пишете тийнейджърско ърбън  фентъзи, сложете на корицата прегърнати емо-момче и емо-момиче. Ако искате да привлечете мъжката аудитория сложете нещо от сорта:


Накратко: Мъже и жени с кожени атрибути и оскъдни облекла са за корици на епични фентъзита, а провлачените дрехи в емо стил са за тийн-вампи-ърбън романите.
  • Изграждане на герои:
1. Героят традиционно е от простолюдието, обикновен фермер или трудовак, но с мистериозно потекло. Обикновено той е един от наследниците на трона, но дори и не подозира този факт.
2. Сложете и някое крехко девойче, което трябва да бъде спасено (или е отвлечено, или е дадено насила на някой дърт влиятелен мръсник)
3. Винаги трябва да има и един мистериозен образ, странник или скитник, с величествени сили, но неговото минало не ни е разкрито докрай, за да ни държи под влага.
4. Много е популярен и образа на някое клето животно или роб/затворник, чийто живот е спасен от главния герой, но по-късно жестът му е върнат. 
5. Може да вкарате и един женски образ, който да изрази еманципацията на жената и да представи феминистките идеали.
6. Нека присъства и някое същество по-ниско от метър и двайсет (джудже), което да създава комична и иронична обстановка.
7. Мъжките образи традиционно са грубовати типажи, въртящи тежки мечове и боздугани, а женските пък са хитри малки гадинки, боравещи с малки кинжали, ками или с отрови.
8. Ако ще вкарвате свръхестествени герои (вампири, върколаци, демони), те трябва да са с ясно изразени горещи чувства към някое същество от другите раси, както става все по-модерно напоследък.
9. Не забравяйте образа на подлеца. Трябва да има някой нещастник, който непрекъснато прецаква работите.
10. А и също така и образ на някой стар, опитен воин, бард или магьосник, който е източник на предълбоки мъдрости и сентенции.

  • История:
1. Историята по традиция е за млад герой или героиня, които постепенно придобиват огромни сили, с които да победят  могъщия представител на злото.
2. Героите непрекъснато пътуват и се местят от едно населено място на друго.
3. Вържете главните образи с някое древно пророчество, поличба или предсказание. Може да добавите и някакъв загадъчен и магичен предмет, от който зависи съдбата на света.
4. Трябва и да има история за невъзможна любов, която след много перипетии достига някакъв щастлив или драматичен край.
5. Хановете и странноприемниците са много важни при изграждането на сетинг. Винаги там стават кавги, убийства, уреждат се сметки, срещат се герои, правят се сделки.
6. Корабите във фентъзи романите се използват само за риболов и пиратство.
7. Масова битка. О, няма как да се мине без някаква мащабна, кървава сеч сред някое поле, където хвърчат различни органи и фонтани от черно-червеникава течност. Грабежи, изнасилвания и терор. Добрите губят всички битки, но накрая печелят войната.
8. Героите обикновено биват заловени от лошите, като последните едва тогава си разкриват злите планове.
9. Вкарайте темите за алчността, корупцията и предателството. Развийте феодален строй. 
10. Ако има магии, то добрите ги използват мъдро и правилно, а лошите ги пилеят и разсипват всичко наоколо.

Е, какво чакате. Хващайте химикалките и почвайте :р

.

сряда, 14 март 2012 г.

Сътворението на света

Човешкото въображение е нещо, което винаги ме е удивлявало. Елфи, великани, чудовища, феи, вещици и магьосници, тролове и джинове, демони и ангели. Особено креативни са били прадедите ни, когато са искали да си обяснят сътворението на света. Свързвали го с наличието на свръхестествени същества и великани, които създали тези грамадните планини, гори и морета. Оттам дължим наличието на целия жанр фентъзи, крепящ се на толкова богатия и разнообразен фолклор.  

Тия дни попаднах на две книги по въпроса. Първата от тях бе детска, но с много атрактивни картинки на още по-атрактивни богинии :D

Камилата е много привлекателна, нали? :)

Рагаш и Лаверде са ни представили легендите за сътворението през погледа на индийските, китайските, скандинавските, африканските и други митове и легенди. Някои от тях много ми харесаха, като например виетнамската:

Виетнамска легенда за сътворението/накратко/: В началото небето и земята били плътно съединени, но великанът Конг Ло ги разделил и постепенно създал света. Тъкмо завършил работата си, когато се появила жена-великан. Той веднага я поискал, но тя обещала да му се отдаде само ако успее да построи по-голяма планина от нейната. И така започнала да го юрка непрестанно, саботирала му работите, карала го да ѝ строи реки, хребети, котловини, докато най-накрая го изтощила. Но поне си получил възнаграждението.

Не знам за вас, но на мен ми се струва доста убедителна и достоверна историята, обяснява някои черти на жените. Шегувам се, де :р

Скандинавската легенда за великана Имир, образуван от ледовете (от какво друго?) , също е сред любимите ми. От потта на подмишниците му са се образували първите мъж и жена. А също така и една крава, която почнала да ближе ледените грамади наоколо, и от една от тях се образувало съществото Бури. Неговите деца са били първите богове: Один, Вили и Ве.... Явно студът сериозно изкривява въображението :р.
-------------------

Другата книга, разбира се, е "Великият дизайн" на Стивън Хокинг.


Въпреки, че поне 60-70% от  нещата в книгата вече съм ги срещал и чел в предишните популярни трудове на Хокинг, последните глави обхващат точно темите за живота, сътворението и засяга въпроси от сорта "уникален ли е нашия свят?".
През останалата част сбито и стегнато са ни представени познати неща - опитите на физиката да намери прости математически принципи и чрез тях да се създаде единна теория, която да обясни всичко. Под всичко разбираме обяснение за всеки детайл на материята и силите, които наблюдаваме в природата. Хокинг и Млодинов правят  разходка из 19 и 20 век, през които Максуел и Айнщайн обединяват теориите на електричеството, магнетизма и светлината. През 70-те години на миналия век се появява единна теория за силните, слабите ядрени взаимодействия и за електромагнетизма. След това дойде ред на струнната теория и на М-теорията, които се опитват да включат  останалата сила - гравитацията. Нищо ново. 

След като ни запознават накратко със силите и законите в природата, авторите ни питат дали на тези сили им е необходим създател, и защо? А кой е създал този създател? Не се ли въртим така в кръг или има по-логично обяснение?



Зоната на лютичето - така наричат учените зелената ивица, в която  могат да се развият условия за живот. Жълтата точка е слънцето, вляво и вдясно са показани различни нейни фази/размери, а зеленото поле показва на какво разстояние от тях трябва да е Земята, за да има необходимите условия за живот. Както виждате, те не са уникални.


Теории, легенди, библии и закони - хората все пак сами избират как да си обяснят света, нали? :)
.

неделя, 11 март 2012 г.

Дъглас Адамс

 Днес рожден ден има Дъглас Адамс - авторът на "Пътеводител на галактическия стопаджия". Човекът, който издигна хумора и сатирата до нови висини и промени мисленето на милиони хора. Сред най-ярките му последователи е и Ричард Докинс, който посвещава  "Делюзията Бог" именно на  него. Редица култови писатели сочат Адамс като любим автор и източник на вдъхновение - като почнем от Нийл Геймън и Тери Пратчет, и стигнем до... Стефани Майър (колкото и странно да звучи).

Любим абзац от "Пътеводителят.." : 
"Известно е, че поезията на вогоните е на трето място сред най-бездарните в цялата Вселена. На второ място е тази на азготите от Крия. Веднъж, по време на рецитал, техният главен поет Грухтос Бомбастични изпълни стихотворението си „Ода в чест на зелената гнойна пъпчица, която открих под мишницата си една лятна утрин“, в резултат на което четирима души от публиката починали от вътрешни кръвоизливи, а председателят на Средногалактическия художествен Ноблингов комитет едва е оцелял, като сам си прегризал единия крак. Говори се, че Грухтос останал „разочарован“ от приема на стихотворението си и тъкмо се канел да започне да чете дванадесет-томната си епопея, озаглавена „Любимите ми гаргари в банята“, когато собственото му дебело черво при отчаян опит да спаси живота на хората и цивилизацията, скокнало право нагоре, минало през гърлото му и заседнало в мозъка му".

- Ако съществува нещо по-важно от моето его, искам веднага да се залови и разстреля!
- Корабите висяха в небето така, както тухлите не могат.

....

Дано все повече хора да гледат на нещата така, както Адамс  :)
.
 

петък, 9 март 2012 г.

Как се раждат добрите идеи - Стивън Джонсън

Ако проследим нашия генетичен код и се върнем достатъчно назад във времето (3.5 млрд години), ние може да открием и първоизточника на този код - прост клетъчен организъм. Тази клетка е имала възможността да копира генетичния код и да се  размножава. Понякога копията били с малки грешки, което позволило на клетките постепенно да се трансформират и усложняват. Някои от тях започнали да се комбинират и така започнала еволюцията, при която най-устойчивите организми оцелявали и се адаптирали към съответната среда:


По подобен начин се развиваме и на социално ниво, но вместо клетки имаме т.нар. мемета, а генетични кодове са нашите идеи, действия, умения. Появява се идея, тя се копира и предава, трансформира и развива, а по-късно идеите се комбинират помежду си и се получават нови. Най-устойчивите оцеляват. Това може да го наречем социална еволюция:





Използвайки подобни аналогии с природата, Стивън Джонсън се е опитал да проследи и опише естествената история на иновациите в неговия труд  "Как се раждат добрите идеи":


Мислите ни оформят пространствата, в които живеем, и пространствата на свой ред ни връщат услугата. Основната теза на Джонсън е, че идеите се развиват в дадени среди, и в тях съществуват някои общи модели и свойства, които се появяват отново и отново. Той ги е свел до следните седем основни групи от характеристики, като на всяка е посветил по една глава:

1. Съседно възможно 
Големите идеи не изскачат ей така от нищото, те не излизат от рамките на заобикалящата ни среда, и не са просто дело на някои даровит ум, който успява да се извиси над отломките на овехтелите стари идеи и закостенели традиции. Те са построени от тези отломки, от резервните части, които се въргалят в гаража и килера.
Представете си, че всяка идея е стая, която има врати, които водят до нови идеи. Не може да прескочим една стая, без да преминем отделни етапи. Това се нарича съседното възможно. Почваме от средата, "стаята" с която разполагаме и продължаваме напред.

2. Течни мрежи
Животът е възникнал в течна среда, тъй като тя била най-благоприятна за развитието му. В газова среда елементите са прекалено отдалечени, а в твърда среда прекалено твърди и немобилни са връзките.
Идеите не са нещо единично, те са мрежа, при това течна и мобилна, като отделните елементи се комбинират и търсят "съседното възможно".
Най-добра среда за идеи са големите населени места, където имаме най-гъста мрежа от връзки. Затова големите компании притежават отворени и мобилни офиси, където да се обменя информация. Имате идея, в града може да намерите съмишленици, в дадена среда (може и кафене, много от идеите са се зародили там) и постепенно да я развивате.

3. Бавно прозрение
За големите идеи им трябва време. Дарвин е развивал теорията си дълги години, също както създателят на www (world wide web) Тим Бърнърс Лий. Затова си водете дневник и си записвайте, водете бележки, създавайте нови връзки и някой ден може идеята ви да се реализира.

4. Серендипност
Serendipity е дума в английския, която произлиза от персийската приказка "Трите принцеси от Серендип", в която героите откриват неща, които не са тръгнали да търсят. Много често творците се задълбават и зациклят в собствената си среда. След което заминават за някъде, където искат да забравят и да починат, да се отърсят за малко... и "хоп" смяната на средата ги осенява с решението на проблема, който са търсили. Като древната легенда за Архимед и крясъка "Еврика" , докато бил във ваната. Марк Зъкърбърг си взима понякога творчески почивки за седмица-две, в които да мисли за съвсем други неща.


5. Грешка
Природата е оставила леко открехната вратата за малка "грешка" в копирането на генетична информация, вследствие на което се и получила еволюцията. Грешките и случайностите са част от прогреса. След пореден неуспешен опит Луи Дагер прибира плаките в шкаф, пълен с химикали и на следващата сутрин, за негова изненада, от изпаренията на случайно разлято шишенце живак, върху плаката се е получило изображение - дагеротипът, предшественик на модерната фотография. Откривателят на аудиона, Де Форест, дори не е знаел какво прави. Всички гении са грешели, понякога от една изхвърлена идея, случайности или грешки са се развивали големи проекти.

6.Екзаптация
Гутенберг е изработил първата печатна преса, като използвал като фундамент винтовите преси за вино и зехтин и ги комбинирал с други добре познати елементи - подвижен набор, мастило, хартия. Това представлява и екзаптацията - съставянето на продукт/идея, като се използват/комбинират знанията, идеите, методите от съвсем други сфери.  Това е и един от най-важните подходи при иновациите.

7. Платформи 
 За да разберем тази точка, ще трябва да вземем още един пример от природата: бобърът строи бент за да се защити от хищниците, но инженерното му творение има огромен ефект, и около тази "платформа"  се настанява цяло пространство за водни кончета, бръмбари, земеродни рибарчета и т.н. "Строителите" на платформите не отварят просто вратата към съседното възможно, те строят цял нов етаж в замъка. Тези платформи могат да представляват институции, корпорации, или подобен род организации, но те са необходим фундамент.
----


Като цяло това са вижданията на Стивън Джонсън. Разбира се, в книгата са засегнат нещата в много по -голяма дълбочина, сами преценете дали са ви интересни и нужни подобни съждения. На мен лично ми бе интересно, и аз благодаря на Блажев, че горещо ми я препоръча, наистина си заслужаваше.  Обезателно погледнете и неговото ревю. :)

:)