понеделник, 30 януари 2012 г.

Най-великото шоу на Земята

Представете си, че наблюдавате представление на изключително талантлив илюзионист, показващ невероятни фокуси: вадене на зайци и цветя от цилиндри, нарязване на доброволци на две половини, ходене по вода, номера с карти, вдигане на хора във въздуха.
Може да възприемете неговото шоу по два начина - 1) наистина да повярвате, че той е магьосник, дарен с божествени или свръхестествени сили; или, 2) просто да го възприемете като талантлив изпълнител на трикове.

Това са два подхода, два различни начина на мислене. При първия, вие отдавате това умение като резултат от нещо свръхестествено или божествено, като следствие от божите чудеса. В другия случай, вие знаете, че има някаква технология, трик, който работи и се опитвате да го разгадаете.

Точно това прави и Ричард Докинс. Той ни излага на показ технологията и триковете на най-големия артист - Природата. Представя ни в детайли целия й инструментариум, чрез който тя сътворява най-голямото, живо и многолико шоу на Земята.

 Не ме разбирайте погрешно. Някои хора се чувстват по-щастливи, като просто приемат магиите за факт. Препоръчвам я на онези, които искат да се запознаят със законите  на природата.
---



Но какво предлага Ричард Докинс в "Най-голямото шоу на земята"?
Едно научно приключение, едно научно сафари. Съдържанието на книгата не се различава много от  лекциите по палеонтология, от учебниците по геология и биология, както и тези по ботаника и генетика. Авторът само ни е представил по-разширен вариант на материала и го е онагледил с повече примери и доказателства.

В главата "Радиоактивни часовници", Докинс е дал едно от най-добрите и лесни за разбиране описания за това как функционира радиоактивното датиране, които съм срещал. Бих го препоръчал и на преподаватели.
В друга глава - "Вие самата сте го направили за девет месеца", са показани опростено разбиранията ни за ДНК, ролята на ензимите, обяснения за това какво представлява самата жива клетка.

На моменти е прекалил с термини и имена, което прави книгата малко мудна в някои части, но все пак за такъв род трудове това е наложително. Но в никакъв случай "Шоуто" не е академично написана - напротив, представлява нещо като прям и честен диалог между читателя и автора. Дори при обясненията му за един експеримент (на Ленски), авторът откровено заявява, че материята не е лека и ни препоръчва да не я четем, ако сме уморени.

Това е Eomaia - общият прародител на жабата, маймуната, кучето, слона и т.н. Докинс го дава за пример на онези необразовани скептици, които оспорват еволюцията и питат защо няма "жабмуна" (преходен вид между жабата и маймуната). Така и не могат да разберат, че еволюцията е постепенно разклоняване от едни общи видове (прародители) и постепенното им обособяване към отделни такива.
----

 Интересна идея на шотландския зоолог Д'Арси Томпсън. През 1917г. той рисува дадено животно на милиметрова хартия и после я извива по точно определен от математическа перспектива  начин, за да покаже, че формата на първоначалното животно се е превърнала в друго, сродно животно (на снимката отдолу: човек, шимпанзе и бабуин).


Това е Дървото на живота, компютърно генериран от Дейвид Хилис. То представлява ДНК сравнения между отделните представители. Можете да научите повече за него ето тук.


"Теорията" на еволюцията е най-рационалното, най-логичното и най-доказаното обяснение за това как функционира животът на Земята. Това е теория с повече доказателства от която и  да била друга. Досега няма нито един фосил или каквото и да било, което доказва противното. Но затова пък има една доста влиятелна шайка хитреци като Майкъл Кремо, Джонатан Сарфати, Ерих фон Деникен, Ернст Мулдашев, Ханс Цимлер, Ерчиван,  които се възползват от безхаберието, невежеството на своята аудитория, и пробутват какви ли не брутални глупости и изфабрикувани измишльотини, с които да погъделичкат гузното креационистко его на читателите си. Както и на онези невротични и вманиачени хорица, които са склонни да вярват във всички теории на конспирацията, масони и лоши безбожни учени. 

Но аз не приемам тази книга като амулет срещу креационистка глупост. Приемете я като учебник, енциклопедия, едно представление, шоу, в което Докинс ни показва цялата красота на флората и фауната, на природата. 

Брилянтно ревю и в Книголандия  :)

.

събота, 21 януари 2012 г.

Динозаврите НЕ са изчезнали!!!

Точно така! НЕ са изчезнали! Доказателствo за това са птиците, които са близки родственици на динозаврите. Много по-близки, отколкото са крокодилите и змиите. Всички птици са произлезли от група ходещи месоядни динозаври, ето защо краката им имат същата конструкция като при динозаврите.

...така започна една вехта детска книжка (с картинки!), с която прекарах миналата вечер. Щом започнах да говоря за книгите като за жени, смятайте... :(



Както и да е. Авторът Джон Лонг небрежно продължава разказа си за динозаври:

- Динозаврите живеели в  Мезозойската ера, състояща се от три периода: Триас, Юра, Креда. Първите динозаври се появили в средата на Триаския период, а повечето изчезнали в края на Кредния период.

- Учените разделят динозаврите  на 2 основни вида:
* Зауроподи (гущеротазови) - към тях спадат месоядните тероподи ( прословутият Тиранозавър рекс също бил теропод) и растителоядни с дълги вратове (и супермалки мозъци). 
* Орнитоподи (птицетазови) - тук са динозаврите с брони (като анкилозавъра) и рогатите динозаври (като цератопси).
Колкото и да е странно, не други, а някои от гущероподобните са оцелели и са еволюирали до ПТИЦИ.

В книжката има описания на най-големите динозавърски битки, големите дербита на миналото.
Но няма най-интересното. Как правят секс!!! (е, признавам, че няма как - детско книжле е).

Но аз събрах екип от ламотчета и използвайки най-модерните съвременни технологии - все последни писъци на техниката - успяхме да възстановим една секс-сцена:


.
Добре де, сцената е такава, каквато си я представям аз! Друга засега няма!
Е, тук се получи малко междурасов секс, но това е само за да не ни обвинят в РАСИЗЪМ. Да знаете ;)

За домашно ви оставям да научите поне пет динозавъра (например тиранозавър,алозавър, брахиозавър, стегозавър и велосираптор). Който не научи, ще го дам на динозаврите за вечеря! Преди това ще го пляскам :D.


.

вторник, 17 януари 2012 г.

Хайдегер и хипопотамът - Каткарт и Клайн

Да напишеш книга за смъртта не е лесно. Защото тя отнема всичко, което имаме.
А може ли да надсмееш смъртта?
Вероятно не, но хилядите философски теории, анализи, писания и творения предоставят чудесен материал, върху който да се забавляваме (или да захъркаме?), а току-виж може и да схванем нещо за живота и смъртта. Точно това правят Томас Каткарт и Даниел Клайн - открехват капаците на всички ковчези по темата и надникват в Смъртта, нейното предисловие Живота, и продълженето й, Блаженото отвъдно.

Каткарт и Клайн се разхождат из историята на философията и ни преразказват (с вицове) различните гледни точки на най-видните мислители и философи.

Ще почна с Фройд, защото се съгласявам с неговите писания:

"...Зигмунд Фройд посочва страха от смъртта като един от основните фактори, подтикващи хората да създават и отстояват илюзията за боговете и религията си. Поради безсилието ни пред перспективата, че ще умрем, нашето подсъзнание изобретява фигурата на бащата в небето, който ни помага да се справяме с живота. Но най-важното, фигурата на Върховния баща облекчава страха ни от смъртта, като ни предоставя вечен живот, ако се съобразяваме с изискванията на обществото. "
После се появява неговият ученик, Карл Густав Юнг, който не се съгласява и казва, че само защото този пакет Бог-религия-вечност идва от подсъзнанието, не означава, че са пълни глупости. Може би подсъзнанието е по-мъдро от съзнателния ум и тези продукти на дълбокото подсъзнание са хранилища на инстинктивна мъдрост, която е достъпна на съзнанието само чрез сънищата, митовете и религиите.

Ако питате мен, по-скоро Юнг яко се е напушил :р.

На сцената се появява и Сьорен Киркегор - датски философ и религиозен мислител, бащата на екзистенциализма. Киркегор смята, че едва когато пожелаем да изхвърлим всичките си илюзии и признаем, че сме объркани, безпомощни и ужасени, ще се освободим от себе си и измамното чувство за сигурност и ще сме готови за онова, което той нарича "скок във вярата".


Да, бе.....Киркегор е Юнг on drugs, ако трябва да сравнявам :D

След това се появява Артур Шопенхауер ( О, неее! Още един ли? ) Според него няма причина да се тревожим от смъртта, защото тя е крайната цел и смисъл на живота. Животът е постоянен източник на страдания и тревоги.

А на мен ми изглежда, че Шопенхауер никога не е правил секс :D

Аха, най-накрая стигаме и до самия Хайдегер! Мартин Хайдегер! Той вече е ИСТИНСКИ философ, него никой не може да го разбере :D. Ето какво казва:

"Да мислим  за Битието като такова експлицитно изисква да изключим Битието до степен, при която то се обосновава и интерпретира единствено от гледната точка на съществата и за съществата като тяхна обосновка, както е цялата метафизика"
Вие разбрахте ли нещо? Аз нищичко, ама нищо :(.  Както самият Хайдегер казва: "За философията е самоубийство да стане разбираема"

Е, за мен ще е самоубийство да го чета, но човечецът е искал да каже, че нашият живот протича в отричане на смъртта, и това не е никакъв живот. Не може напълно да разберем живота, ако не съзнаваме предстоящата си кончина...

Ох, достатъчно Хайдегер, че ме заболя главата.

Да преминем към Жан-Пол Сартър! Последно, обещавам! :)
Та Сартър казва:
"битието за себе си се променя завинаги в битие само по себе си, което изцяло се е прехвърлило в миналото"
Хахаха, тия француля значи, винаги са били красноречиви :D  Добре де, добре, ето ви "превода":

Сартър е искал да каже, че ключовата разлика между хората и гумените патета е, че ние, хората, изобретяваме собствената си същност, като избираме онова, което искаме да бъдем. Но ние, хората, сме за себе си ("за себе си" за Сартър е човешкото подсъзнание), създали себе си, а не в себе си, създадени за определена цел.

Ох, олеле, ако продължа ще ми изгърмят бушоните, затова ще ви кажа, че книжката е добра, но е малко по-скучна от "Птицечовката влиза в бара", която ми хареса повече. Но и двете са чудесни :)

.

събота, 14 януари 2012 г.

"Одисеята на Пенелопа", Маргарет Атууд и феминизъм

 Три са причините, поради които се заех с тази книга.
Първата е, че това е от онези стегнати и целенасочени новели, които се четат за една нощ и не изискват нищо. 100-120 страници! Перфектно!
Втората - написана е от жена. Звучи странно, но забелязах, че почти цялата ми библиотека е пълна с произведения от мъже. Крайно нечестно. Сексистко!, биха казали по-радикално настроените жени. :р
Третата причина е страхотния дизайн. Искам да похваля дизайнера Яна Левиева, за оригиналното и изчистено, нестандартно изпълнение. Радвам се и се възхищавам на хора, които превръщат книгите в произведения на изкуството.
...



"Одисеята на Пенелопа" е част от проект, в който участват редица популярни автори, като всеки от тях пресъздава един мит по свой собствен, иновативен и съвременен начин. Сред тях са руския хахо Виктор Пелевин, Милтън Хоторн, Джанет Уинтърсън, сред тях е и Маргарет Атууд.

Омировата Одисея я знаем всички. Одисей заминава за Троя, където хубавата Елена предизвиква война. Неговите приключения започват, когато войната завършва и той се отправя към дома.   Атууд се е постарала да представи историята чрез Пенелопа, жената на Одисей. Предлага ни един съвсем различен поглед към случилото се, но толкова пълнокръвен, сякаш самата Пенелопа ни е разкрила една дълго пазена тайна, едно словоизлияние за една несправедливост.

Атууд е и страхотен поет, което придава и необходимата поетичност за една древногръцка легенда, но в същото време прозата й е хаплива и остроумна:

"Носеха слухове, дошли от други кораби. 
Одисей и хората му се напили в първото пристанище по пътя им и моряците се разбунтували, казваха някои; не, казваха други, яли вълшебно растение, заради което загубили паметта си, а Одисей ги спасил, като заповядал да ги вържат и да ги отнесат на корабите. 
Одисей се бил с гигантски едноок Циклоп; не, било просто едноок собственик на таверна, казваше друг, а боят бил за неплатена сметка...
Одисей бе гостувал на богиня и омагьосания й остров, казваха някои; тя превърнала мъжете му в свини - не кой знае колко трудно, според мен  - но той ги превърнал отново в мъже, защото богинята се бе влюбила в него, хранела го с нечувани деликатеси и двамата се любели до забрава всяка нощ; не, казваха други, било просто скъп бардак, а той живеел на гърба на Мадам." *
Превод: Д. Равалиева


Казват че Атууд е феминистка, на което писателката отговаря с риторичен въпрос: "Защо всеки път, когато някой напише нещо от гледната точка на жена, казват че е феминистко?" 
Действително, Атууд много елегантно е показала двойните стандарти на Античния свят спрямо жената. Пародира както  крайно обидните стереотипи на женските образи в преданията, така и отношението към тях. Стереотипи, които и днес се величаят. Отправя и критика към закостенелия морал.
Допадна ми произведението, приятно нощно четиво. Може би бях разочарован леко от финала, очаквах да е по-брутален, но това не прави книгата по-слаба. Напротив :)
:)
.

четвъртък, 12 януари 2012 г.

За имената на авторите

Честно казано се учудвам как издателствата не могат да намерят общ език помежду си и как постоянно пишат различно имената на авторите. Все пак живеем в 21-и век. Има достатъчно добри източници - wikipedia, youtube, официални уеб-страници, google....
Без празни приказки да преминем по-конкретно нататък:

  • Жозе/Жузе Сарамагу/Сарамаго





Жозе Сарамаго, Жузе Сарамаго, Жузе Сарамагу...Последно? По-интересното е, че издателство Колибри го пише всеки път различно. За различни издателства - добре, но едно и също да го пише различно? Жузе Сарамагу сякаш е най-правилно.


  • Чък Поланик или Чък Паланюк


Паланюк? Да, ама не. Ето как се изговаря:



Правилното е Чък Поланик, а не Паланюк. Издателство "Ера" обаче упорито си го пишат Паланюк. Така в България култовото произведение "Оцелелият" излезе на два пъти, с две различни имена - Паланюк и Поланик:



Разбирам, че е трудно понякога да се определи как точно се изписва името на даден писател. Но във времена на глобални мрежи и заобиколени от информационни източници, някак е глупаво да не се проверяват тези неща.


  • Марк Твен или Марк Туейн 

Марк Твен си ни е останало от руския език, също както някои и други имена, предимно на географски обекти, като Вашингтон. В онези времена е нямало интернет, комуникацията е била оскъдна и нормално е да сме черпили повече информация от руските източници, с всичките им особености. Е, да, но днес не казваме Шаная Твен, нали? Или Вайоминг.
Но така сме свикнали с това Твен, че ако някой го напише Туейн, хората ще го помислят или за неграмотник, или за ингелезки снобарски гъз.

  • Курт Вонигът vs. Кърт Вонегът 

Ако имате по-стари издания, там авторът е представен като Курт Вонигът. Сегашните издателства обаче масово го пишат като Кърт Вонегът:




И кое е правилното? Втората половина от старите издания и първата от новите.
Тоест - Кърт Вонигът. Ако ги кръстосаме, ще получим правилния отговор :) Все едно да кръстосаш миналото с бъдещето, забавно е :)


---
Сигурно има още десетки подобни примери, но засега тези са достатъчно за да разберете какво имам предвид.
Може би изглежда дребнаво, но е хубаво издателствата да синхронизират трудовете  си и да почнат да ползват интернет в работата. Така ще се избегнат тези разминавания.


..

събота, 7 януари 2012 г.

"Тръбата" - Анатолий Крим

Анатолий Крим е украинец, а като споменем Украйна, аз лично се сещам за един прословут бой в тамошния парламент, където депутати си спретнаха  здрав кютек помежду си. Това се случи преди малко повече от година и половина:






Екстремно започва и романът - президентът на републиката Степан Сопронович и неговите най-близки подлизурковци пълнят торби с пачки валута, с идеята да избягат от страната, след бунт и преврат, който е последван от ексцесии в парламента. През таен ход те попадат в Тръбата - творение за пренасяне на газ, което свързва Украйна с Русия и Европа. И което сякаш свързва миналото на украинците, от което те не могат да се отърват, с настоящето, което се мъчат да изградят.



В Тръбата авторът е изградил цяла вселена, в която присъстват колоритни образи. Като все още живеещия в съветско време Кузма Григориевич, верен на партията комунист и чекист, пазач, за който сякаш времето е спряло. Тази среща между Кузма и политическите бегълци ни дава ясна представа за сблъсъка между прогнилото наследство на социализма с криворазбраната демокрация, която характеризира прехода не само в Украйна, а и преходите във всички бивши социалистически републики.
Освен Кузма, в тръбата се срещаме и с цял катун цигани, които могат да ти намерят(откраднат) каквато си поръчаш, присъства и евреин с цигулка, както и задължителните бутилки водка ( както казва един от героите "руснаците винаги ще печелят, докато имат газ и водка").

Крим е намерил оригинален начин да осмее така характерните по нашите ширини шуробаджанащина, корупция, чревоугодничество, завист и омраза (особено между двата женски образа), излишно сервилничене и подмазвачество, неграмотност и т.н. Дори когато живелия през последните 30 години в Тръбата Кузма пита какви нови филми има из съюза, разказващият историята, сещайки се за ужасните риалита и шоупрограми, му отговаря : "Няма. Добрите режисьори измряха, няма кой да снима сега"

Накрая ви оставям с един силен цитат:

"Съветвайки се с международните опекуни, депутатите узаконили рушветите, разработили от тях прогресираща скала данъци, обяснявайки на международното общество, че корупцията в моята страна е невъзможно да се победи, тъй като е неотделима част от нашия манталитет... Беше създадено ново министерство. В началото искаха да го кръстят "Министерство на Корупцията", но това режеше слуха, затова беше обявен конкурс, на който спечели оптимистичното име "Министерство на Благодарността".
И една "философска" сентенция, обилно полята с водка, от самия Кузма:

"Любовта, моля да ме извините, също е вид наркомания. Свърши ли любовта - свършва и наркотикът и ти отново я гледаш с трезви очи на нормален човек. Нима това е добре? Това е ужасно! Трезвостта е сестра на песимизма! Защо хората пият? Защото като пийне човек, животът му се изпълва с радостен смисъл. "

Виновник да прочета тази книга за пореден път е Блажев, който ме запали (с газова бутилка :р) с това ревю 
.
.

четвъртък, 5 януари 2012 г.

Наскоро...

Прочетох няколко книжки, но след като преядох покрай празниците, ме домързя да ги ревюирам. И сега ме мързи, затова без излишни приказки карам накратко:

  • "Ни вест от Гурб" - Едуардо Мендоса


Чете се за 2-3 часа! Ей, такива ги обичам :)
Идеята е интересна. Двама извънземни са изпратени от правителството им да изследват фауната на Земята. Те кацат в Барселона, но се разделят и губят. Мендоса ни предоставя възможността на прочетем дневника на един от извензъмните, който тръгва да търси другарчето си из каталунската столица. Ето ви и част от него:

8:00  Материализирам се на място наречено "Диагонал-Паесо де Грасия". Сгазва ме автобус номер 17. Трябва да си намеря главата, търкаляща се в резултат на сблъсъка. Трудна задача предвид изобилието от превозни средства.


8:01  Сгазва ме "Опел Корса".

8:02  Сгазва ме камионче за доставки.

8:03  Сгазва ме такси.

8:04  Намирам си главата и я измивам на чешма, разположена на няколко метра от мястото на сблъсъка. Използвам случая за да анализирам състава на водата: водород, кислород и аки. 
...
 Ден 20

07:00 Претеглям се на кантара в банята: 3 килограма и 800 грама. Имайки предвид, че съм чист интелект, това е ужасно много. решавам да правя гимнастика всяка сутрин.
...
06:20  Прилагам му дишане уста в уста и го пляскам по бузите, за да реагира.Тъй като върша и двете неща едновременно, повечето шамари ги отнасям аз.
...

:)

Произведението има потенциал, но може би не е доразвит докрай. Въпреки това е забавна и не отнема много време. А и Гурб не си е губил времето на Земята ;) .
---

  • "Сирените от Титан" - Кърт Вонегът


Четох я по диагонал в почивките след унищожаването на коледните манджи. Само при споменаването й ми става тежко :(
Много странна книга. Не, наистина много шашава. При това съм чел Паланюк!
Мъж става богат след като играе на борсата, ползвайки инициали от Библията. За един ден губи всичко и оттам започва околозвездното му пътуване, в което ще преосмисли и преоцени стойностите, които му предлага животът.
Всеки път си чупех езика като четях за хроно-синкластичните инфундибулуми или пък за хармониумите на Меркурий. Дано преписвам правилно, но по дяволите, как ги измисляш бе Кърт :(? Е, поне Църквата на Безкрайно безразличния бог ми хареса :)

"Няма причина доброто да не побеждава също толкова често, колкото и злото. Победата на каквото и да е било е въпрос на организация.Ако има нещо такова като ангелите, надявам се да са организирани по образеца на мафията"
Предполагам, че идеята на книгата колкото и да е елементарна се съдържат в думите на главния герой, който в края на творбата казва:

"...смисълът на човешкия живот, независимо кой го контролира, е да се обича някой, който може да бъде обичан"

Накрая така завърши, че се чудех дали е щастлив край или не. Може би ми се искаше да е малко по-различна.

---

И за край ето списък с всички книги, които прочетох през 2011, предпоследната в маиския календар :

Айзък Мериън - "Топли тела"
Бен Голдейкър - "Псевдонауката"
Бил Брайсън - "У дома" ( 1/5 от нея, книгата още седи в тоалетната, заедно с няколко Енциклопедии :) 
Барбара Уилсън - "Шотландски легенди"
Борис Виан - "Човекът Вълк" 
Давид Зафир - "Кофти карма"
Джо Абъркромби - "Отмъщението на Монца"
Едуардо Мендоса - "Чудните патила на Пърдоний Флат"
Едуардо Мендоса - "Ни вест от Гурб"
Зелазни § Шекли - "Донесете ми главата на принца"
Зотов - "Еликсир в Ада"
Зотов - "Епидемия в рая"
Карел Чапек - "Фабрика за абсолют" 
Кърт Вонегът - "Сирените от Титан" 
Леон Митрани - "Наука и ненаука"
Майк Резник - "Господарите" 
Марк Твен - "Писма от Земята"
Мичио Каку - "Физика на бъдещето"
Нийл Геймън - "Книга за гробището"
Рей Бредбъри - "Париж завинаги"
Стивън Кинг - "Дългата Разходка"
Стивън Кинг - "Гняв"
Тери Джоунс - "Титаник - Звездният кораб"
Тери Пратчет - "Магизточник"
Тери Пратчет - "Ерик"
Тери Пратчет - "Само ти можеш да спасиш света"
Тери Пратчет - "Еманципирана магия"
Удхаус - "Замъкът Бландингс и други истории"
Умберто Еко - "Това не е краят на книгите"
Филип Рийв - "Смъртоносни машини"
Филип Рот - "Гърдата"
Чък Палнюк - "Оцелелият"

 Преброих 30 и 1/5! K'ъф съм зубър! :D

Препрочетох и някои от любимите енциклопедии "Знание". Това го казвам за да придам тежест  и да не ме е срам пред великани като Ана Хелс, Блажев и Шанара :р По-голямата част от книгите са от по 100-на страници, ама какво от това, броят се :р
Ако трябва да избера една книга, това ще е тази :)

Тази година ще намаля четенето. Аспирантурата ми е в крайна фаза, и може би ще прочета не повече от 10 книжки. Или 5. С повечко картинки :р


.

понеделник, 2 януари 2012 г.

Най-продавани книги за 2011

    Малко статистика за приспиване. Сами си направете заключенията. 
     
  •  Най-продавани в Amazon.com


- "Steve Jobs" by Walter Isaacson
- "Bossypants" by Tina Fey
- "A Stolen Life" by Jaycee Dugard
- "The Mill River Recluse" by Darcie Chan
- "In the Garden of the Beasts" by Erik Larson
- "A Dance with Dragons" by George R.R. Martin
- "The Paris Wife" by Paula McLain
- "The Litigators" by John Grisham
- "The Abbey" by Chris Culver
- "Inheritance (The Inheritance Cycle)" by Christopher Paolini 

-------------------------------------------------------
  • Най-продавани в Обединеното кралство:

Pos.
Title
Author

Volume
 Value, £
1 One Day David Nicholls
  935,355    5,157,015.10
2 Jamie's 30-Minute Meals Jamie Oliver
  484,338   6,617,423.26
3 А Tiny Bit Marvellous Dawn French
  413,800   2,013,459.89
4 Room Emma Donoghue
  402,108   2,153,688.64
5 The Help Kathryn Stockett 
  383,467   2,004,365.48
6 Guinness World Records 2012  
  381,175   3,613,236.28
7 The Girl with the Dragon Tattoo Stieg Larsson
  329,389   1,626,448.44
8 The Confession John Grisham 
  314,471       1,582,868.17
9 The Girl Who Kicked the Hornets' Nest   Stieg Larsson
  311,529   1,511,433.36
10 TheGirl Who Played with Fire Stieg Larsson
  288,706   1,392,112.32