петък, 25 ноември 2011 г.

Чък Паланюк - "Оцелелият"

В заключение ще кажа, че Паланюк заслужава всички похвали от мен за това си произведение. Заслужава да му се обърне внимание. Аз лично с нетърпение очаквам следващите му изяви.
Всички гледаме едни и същи телевизионни програми...Повтарят едно и също един на друг. Няма изненади. Всичко е повторение...Много скоро всички ще мислим едно и също по едно и също време. Синхронизирани. Обединени. Уеднаквени. Точни. Като мравките. Насекомите. Овцете.
Никога не си виждал разпятие, на което Исус да не е полугол. Никога не си виждал дебел Исус. Или космат Исус. На всяко разпятие, което си виждал, той би могъл да е гол до кръста модел, рекламиращ дизайнерски дънки или мъжки одеколон. 
...най-важният фактор , който те прави светец, е медийната изява, която получаваш.
Ключът към спасението е вниманието, което привличаш.Колко си популярен. Какъв е зрителския ти дял. Колко хора разпознават името ти.
Шумът.
Искрено се надявам всеки, който е прочел книгата, да си зададе същите въпроси, които и аз: Дали религиозните хора сами са стигнали до решението да следват дадена религия или това е вследствие на "набиването" й още от ранна възраст? До какво може да доведат подобни "набивания" в такава възраст? Даваме ли си сметка в какво хипер-комерсиално общество живеем и как правим от пълни утайки медийни звезди? Надявам се да усетите силата а Паланюк в следващите няколко цитата:

Предполагам, че на всеки ще му е интересно да разбере какво би се случило, ако всички членове на дадена религиозна секта масово се самоубият и  остане само един последен техен член. Всъщност всички знаем отговора - той ще се превърне в медийна звезда. С острото си като бръснач перо, Паланюк разкъсва на парчета крехката лицемерна опаковка, с която се е покрило съвременното общество, за да излязат наяве всички негови бичове и пороци.

  

Но да се насочим към самия роман и неговия автор. На света има автори и автори. Някои от тях се превръщат в култови, истински икони, бунтари на своето време. Точно такъв е и американецът с украински корени Чък Паланюк. Героите му винаги са странни, те сякаш не се вписват в обществото с неговите общоприети стандарти, те се отличават със свое различно мислене, те сякаш са от друг свят, от друга среда. Паланюк притежава иновативен стил, той не се притеснява да експериментира - тук е започнал романа си отзад напред. Прозата му е наситена с информация - какво се получава при смесването на амоняк и белина, как се чистят петна от мазнина, как се ядат раци и т.н. Но цялата тази информация не е самоцелна, а част от историята, поднесена точно и на място.

Искам първо да благодаря на Скай за препоръката -   на нея й бяха необходими само две изречения за да ме запали по романа на Паланюк. Масло в огъня добавиха Христо Блажев с възторженото му ревю в Книголандия, както и Вал преди време.

.

петък, 18 ноември 2011 г.

Книги и религии

Както си четях приказната новела на Салман Рушди "Харун и морето от приказки", се сетих за "Сатанински строфи" и за цялата полемика около този роман. Това ме накара да се поразровя в интернет, където научих любопитни неща както за Рушди, така и за други книги, разбунили духовете на религиозните люде. Постепенно се появи идеята за тази публикация, в която ще изброя онези произведения, които разкриват истинската същност на религиите и техните радикални последователи. Може да спретнем цяла олимпиада.

 Да започнем от третото място:



  • Хари Потър - Дж. К. Роулинг

Причина: Много религиозни групи, най-вече католици, православни и протестанти, обвиняват Роулинг в разпространение на окултизъм и сатанизъм. Според тях поредицата за Хари Потър промотира сред децата забранени в Библията дейности, като вещерство, магьосничество и гадателства. При това, Роулинг нееднократно е заявявала, че е практикуваща християнка.

Последствия: Нашата православна църква както винаги е  съпричастна към проблема и веднага заклеймила поредицата за очилатото момче-магьосник.  На първа страница в официалния си вестник църквата изказва позицията си спрямо романите на Роулинг, като подчертава, че "магията не е детска игра" и че светият Синод е решил да проведе литургии всеки четвъртък, за да излекува хората, които са засегнати от заклинания или са обсебени от зли духове. Но това не е всичко! Техни представители започват да лепят брошури из цяла София, които да осведомят, че четенето или цитирането на магии от книгите за Хари Потър, е равносилно на това да се молиш на злото. Или както заявява отец Стефан Стефанов: "Тези книги карат децата да вярват, че магиите са нещо невинно и съществуват само в литературата - а всъщност не е така. Те намаляват съпротивителните сили на читателите срещу черната магия и ги карат да се заинтригуват от злото".

Още по-крилати фрази валят и от техните католически и протестантски колеги. Отец Габриеле от епархията на римския архиепископ заявява, че "..зад Хари Потър се крият сигурните признаци на краля на Мрака, т.е. на Дявола".  Въобще забавата е пълна, а по-пълен преглед на изречените глупости може да видите в уикипедията.

Книгата е забранена в О.А.Е.
---

Второто място печели:

  • "Сатанински строфи" - Салман Рушди



Причина: Рушди се превърна в най-омразната фигура в ислямския свят, след като в романа вкарва образа на пророка Махунд (Махунд е презрително име на Мохамед, дадено от европейците по време на кръстоносните походи), а на всичкото отгоре, някои от проститутките в творбата носят същите имена като тези на съпругите на Мохамед.

Последствия: Със сигурност "Сатанински строфи" е най-опасната книга, като много от книжарниците, в които е била налична, били нападнати и изгорени. Стигало се е и до смъртни случаи. Аятолаха на Иран, Рухоллах Хомейни, обявява фатва и награда от 3 милиона долара за главата на Рушди.

През 1989г., в лондонски хотел, е организиран атентат срещу Рушди, който не е успешен заради преждевременно избухване на експлозива, от който загива човекът-бомба Мустафа Мазех, член на ливанската група "Организация на муджахидините". Мазех е обявен за мъченик и герой на исляма в Иран, като там му се построява дори олтар.

На следващата година в Пакистан излиза филмът "International Gorillas", който придобива широка популярност сред тамошното население. В него Салман Рушди е представен като ръководител на престъпна организация, чиято цел е да унищожи исляма (тъй като ислямът е пречка срещу налагането на безнравственост и разврат). Рушди е охраняван от израелски наемници, а срещу него застават трима братя, които искат да отмъстят за смъртта на тяхната сестра, която е убита от полицията по време на демонстрация срещу романа "Сатанински строфи".   В крайна сметка тримата братя успяват да избият израелските наемници, да убият и изпепелят Рушди, а израелска агентка, която е пратена да прелъсти и убие един от братята, взима че се влюбва в него, приема исляма и  накрая се жени щастливо. 

Забавно, нали? :)

И безапелационен шампион на скандалните книги е:

  • "Произход на видовете" - Чарлз Дарвин 


Причина: Влиза в противоречие с креационизма.

Последствия:  Въпреки всички доказателства, които включват геологическите записи (стратиграфски и палеонтоложки), резултати и доказателства от кладистиката, хомологията, филогенията, и въпреки че е фундамент на науки като агрикултурата и медицината, вярващите все още проклинат и изпитват ужас от книгата, която поставя религията в неудобно положение. Някои по-хитри вярващи пък се опитват да нагласят вярванията си спрямо науката, обявявайки че еволюцията всъщност е част от божествения план. Други пък получават тикове само при споменаването на Дарвин и изпадат в смехотворна ситуация, в която критикуват един научен факт, без дори да са прочели трудовете на англичанина.

Темата е толкова много обсъждана, че няма смисъл да пиша повече :)

неделя, 13 ноември 2011 г.

Чиклит на годината! Култово! Култово!

 Не, не и не. Никога не съм предполагал, че чиклитите могат да ме забавляват толкова много. Казвам ви, направо се изкривих от смях. Еротичното романче се казваше "Тес", а името на авторката - Ейми Фетцър.



Историята е следната:
Гимнастичката Тес Ренфрю се промъква в къщата на мафиот, за да открадне смущаващи снимки, които могат да разбият кариерата на нейната приятелка (ох, колко жестоко). Уви, успява да открадне с тях и други разобличителни документи и по петите й тръгват главорези. Тя се качва на кораб и заминава за Бахамите. Но главорезите я настигат! За да се спаси тя скача от кораба! (о не, каква поредна драма!) Тъкмо да се удави и отнякъде се появява делфин, който я спасява! (тук пролях сълза) Тя, хванала се за перката на делфинчето, минава през странна мъгла, която я пренася в миналото.....пренася я чааааак в 1789 г. Охооо, чиклит, в който имаме пътуване във времето! От морето я изваждат моряци, а техният капитан, Дан Блекуел, красавец с бронзов тен и мускулесто тяло, отвежда Тес в каютата си, където грижовно я настанява.....НО ТОВА СЕ ОКАЗВА ПИРАТСКИ КОРАБ!!! Така крехката Тес се озовава сред 180 пирата, със загорели потни и мускулести тела , чийто капитан е приказен красавец.....

Е, Тес,  патката му с патка, чак към 150-та страница зацепва, че се е върнала в миналото, а дотогава си мисли, че Дан Блекуел е просто едно ексцентрично и богато парвеню, което се прави на пират, и всички наоколо са наети актьори. За да запали фитила на страстта, авторката е направила героинята й малко опърничава и всяка любовна сцена започва започваше с " Дан, ходи си, остави ме" и завършваше с "Бързо, бързо, люби ме, проклет пират" :)

А сега ви оставям да се полюбувате на няколко цицити... ъъъ, цитати исках да кажа:



"Кожа се търкаше в кожа - влажна и гореща за още"

"в тъмната пещера на женската й същност го чувстваше твърд като камък, но същевременно топъл и туптящ от живот"

"Тес се задъха от удоволствие, когато той хвана зърното й, а езикът му ближеше нежното връхче"

"- Гладна ли си?
- Да
- Мога да потърся малко сирене и хляб
- Не съм гладна по този начин - тя вдигна полите си, грабна го за сакото и го затегли нагоре по стълбите, тъмнозелената й рокля се обви около краката му...."

"Тя простена и стонът й прозвуча ясно в безмълвието на затихналата стая, когато той разтвори краката й с широките си рамене.... Влажните тъмни косми между краката й трепнаха под горещия му дъх"

"Тя се изви и извика - пожарът в нея я завъртя в луд огнен танц и залюля тялото й в пламъка на неописуем екстаз"

"Дан се гмурна с дива сила в нея и ниският му гърлен тон разроши косата й, когато той пръсна жизнената си сила в горещата й влага... и тя всмука в себе си изцяло семето му, любовта му....."

и накрая, за завършек:

"Дан почисти семето си от тялото й, като се вслушваше в тихите й въздишки"

Баси, знаете ли колко много секс може да се поберат в няколкостотин страници?  :-)

петък, 11 ноември 2011 г.

"Това НЕ е краят на книгите" с Умберто Еко и Жан-Клод Кариер



Ламот Хвалебствений: Като цяло интересна книга. Представлява диалог между Еко и Кариер (с епизодични включвания на Жан Филип дьо Конак), които обсъждат интересни теми свързани с книгите. Дали имат те бъдеще, каква промяна претърпяха с настъпването на интернет, а също коментират интересни факти и събития. 

Ламот Критичний : Да ве! Празни приказки общо взето, никому ненужни факти и размишления. Разсъжденията може и сам да си ги направиш, не са кой знае какво. Като че ли не знаеше например как историята се е пренаписвала спрямо националните интереси на всяка страна (дават за пример Кемал Ататюрк) или пък как поетите от малки страни (тук дават за пример България) не могат да станат световноизвестни, заради мащабите на самата страна...

Ламот Хвалебствений: Но Еко и Кариер са вманиачени букинисти, всеки от тях притежава богата колекция от 30-40 хиляди книги, някои от които изключително редки. И двамата са от онзи класически тип интелектуалци, от които може да се научи много, не само за книги. Обхващат почти всички сфери от бита и културата. Все пак историята на книгата е един вид история на човечеството. 

Ламот Критичний: Да де, идеята е много интересна, но все ми се струва, че можеха да вложат малко повече хумор и да обхванат някои теми в по-голяма дълбочина. А и изръсихме 15 лева за книгата, знаеш ли колко сладолед щяхме да си купим с тия пари?

Ламот Хвалебствений: Стига де, имаше доста любопитни неща. Например обсъждаха разликата между културите и писменостите. Арабите, евреите и иранците пишат отдясно наляво. Кариер е забелязал, че вследствие на това в иранските филми камерата също се движи отдясно наляво, за разлика от европейските. В древността може лесно да разберем кои ниви са били орани от европейци или семити. Също така си задават въпроса дали холокоста би бил възможен днес, във времената на интернет и социалните мрежи. По-скоро не. Дават за пример Салман Рушди, който вероятно преди няколко века е щял да бъде пребит с камъни, днес глобализацията би могла да спре това или да намали влиянието на диктаторите...

Ламот Критичний:  Ееее, то пък все едно не ги знаеше тия неща :)  Все едно да ми кажеш, че жените имат цици, баси. Да не говорим колко ми беше скучно като почнаха да ми изреждат някакви френски и италиански поети. На места имаше голяма скука.

Ламот Хвалебствений: Да, но бас ловя, че ти е харесала репликата на Умберто Еко - " Не, религията е кокаинът на народите, защото възбужда тълпите" или цялата глава "Възхвала на глупостта"? Какво ще кажеш и за кратката дискусия за червената книжка на Мао, която няма нищо общо с насилието, но прославянето й означаваше изчезването на всички останали книжа?

Ламот Критичний: Можеха и да бъдат по-критични към религиите, те критикуват и агресивния атеизъм, може би така и трябва. Добре, имаше някои интересни моменти, но аз бих ги развил по-добре :р А и в тази криза 15 лева са бая сладолед :)

Ламот Хвалебствений: На мен ми се струва, че книгата ще се хареса на всеки книгоман и букинист. Диалозите между двама наистина ерудирани типове като Кариер и Еко са забавно четиво. В края на книгата с рисунки е представено как е еволюирала книгата през вековете: от глинените плочки, през бамбуковите свитъци и инкунабулите, до аудио книгите и електронните четци :)

Ламот Критичний: Голям праз! Очаквах повече от двамата дърдорковци :/

Ламот Хвалебствений: Задник!

Ламот Критичний: Поне признай, че писахме това докато бяхме в тоалетната!


.

вторник, 8 ноември 2011 г.

Всяка книга си има своята история

Нали ги знаете ветераните от войните как гордо си показват белезите и разказват героични истории за тях? Е, същото  е и при книгите, чиито белези често крият интересни истории:

  • Толкин и прилепът






Това се случи мнооого отдавна, още бях ученик (а това наистина беше много отдавна). Четях си аз Властелинът, когато забелязах нещо да се движи по земята. Представяте ли си? Чета си за грозни орки, а до мен имаше нещо което се движеше. Отидох да погледна, помислих че е мишле, а то взе че се уплаши и като разпери криле.... аз, разбира се, се насрах от страх и размятах книгата, която падна някъде на пода. От виковете баща ми дойде и успя да изгони прилепа през прозореца, докато аз съвсем героично и мъжествено се бях скрил под леглото :-) Е, на книгата й остана белег, който да ми напомня за случката, а баща ми често разказва колко съм бил храбър >:( гррррр....


  • Филип К. Дик и маймуната 


 Ще повярвате ли, че имахме маймуна в къщи? Не, не говоря за сестра ми, а за истински макак! Имахме чичо, който работеше в Нигерия, а сестра ми, белята му с беля, взе че го помоли да й вземе маймуна. Чичо ми обаче бепе взел работата на сериозно... и бам, донесе ни маймуна, за шок и ужас на мама и тате. Та маймуната се катереше по полилеите, дърпаше котката за опашката и непрекъснато човъркаше в библиотеката. В резултат на което пострадаха няколко книги, сред които и "Война на реалности" на Филип К. Дик. Новелата я прочетох едва тази година, но книжката има защо да мрази маймунки :) По-късно дадохме маймуната на един биолог-инвалид, който беше я обучил на много неща, вкл. да му носи дистанционното или сакото например :)

  • Първата книжна любов...


Това е първата книжка, която ми подариха! Това не е енциклопедия, а РЕЛИКВА!!! Е, времето и многото четене й разказаха играта, но се опитах да я възстановя!

  • Книги-игри
Като заговорихме за детство, ето ви и неразделна част от него:




Еми, обичах книгите-игри :)
  •  Спешъл





Някои книги ти ги подаряват специални хора ;) 



----



така и така сме на разходка из библиотеката, ето част: 


оставил съм място отдясно за гола камила :р

четвъртък, 3 ноември 2011 г.

Пратчет - "ЕРИК"

Десет причини "Ерик" да е най-забавната книга в историята на забавните книги:

1) Писал я е Пратчет
2) Има картинки!
3) Само  100-на страници е! Йес!
4) Има картинки!
5) Ебава се с  набедените класики на Гьоте, Данте и Омир
6) Има картинки!
7) Един невероятен поглед към античния (и съвременния) свят
8) Има картинки
9) Всички герои са идиоти
10) ИМА по дяволите КАРТИНКИИИИ! :D



Книгата я чета за трети или четвърти път, но предполагам ще има и пети. След някоя и друга година :) Забавно е да прочетеш как момче на тринайсет, първият нелегален демонолог, извиква демон за да изпълни трите най-съкровени желания на всяко хлапе: "Да управлява света, да срещне най-красивата жена, и да живее вечно". Е, за нещастие извиква не демон, а най-некадърния магьосник на света - Ринсуинд. С него започва вълнуващо пътешествие в пространството и времето - попадат на странни цивилизации, подозрително наподобяващи тези на ацтеките и на древните гърци, с всичките им жертвоприношения, дървени коне и приковани прометей-овци. Срещат се със Създателя, а по-късно попадат в Ада, където стават свидетели на исторически момент - превръщането на Ада от кралство в република...





Докато търсех още картинки за Ерик, намерих това:


Заден ред, от лево на десно: Смърт и внучката му Сюзън, 
Моист фон Липуиг (Мокр фон Ментебрад),баба Вихронрав, 
Лорд Ветинари, архиканцлер Муструм Ридкули, Ринсуинд,
Керът, серж. Ангуа

преден ред: Тифани Болежкова с Дребни волен народ, 
леля Ог, Пратчет, Библиотекаря, Двуцветко, 
серж. Ноби Нобс и  Сам Ваймс, 
седнал върху Багажа

Познах ли ги всичките? А?
 А за десерт, малко цитати:

"Слушай, това, което трябва да направиш е да престанеш да джуркаш химикали в тъмни стаи, да се обръснеш, да се подстрижеш, да се изкъпеш, даже два пъти, да си купиш нови дрехи, да излезеш някоя вечер .....и тогава можеш да получиш шамар от каквато си пожелаеш жена. Е, няма да е много, но все пак е физически контакт"

"Демоните присъстват на Диска поне от толкова време, колкото съществуват и боговете, които в много аспекти наподобяват. Разликата между тях всъщност е като разликата между терористите и борците за свобода"

"...творците предпочитат метода на Големия Трясък за строеж на вселени, а друг път използват по-нежния метод на Продължителното Сътворяване. Това следва от научни изследвания на космотерапевти, които доказват, че насилието на Големия Трясък може да причини сериозни психологически проблеми на вселената в по-зряла възраст."

Други ревюта:
Блажев
Стоян 
.